Uriah Heep: Юлско утро (IV част)

Джон Лутън е наистина гениален заместник на Байрън и за разлика от другите вокалисти, които се опитват да имитрат предшествениците си, Джон Лутън е от тези, които не само, че имат  собствен стил и излъчване, но и изцяло променя визията на Юрая Хийп. Лутън е роден на 11.07.1946 г. в Халифакс, Западен Йоркшир. Започва кариерата си в Северен Шийлдс, през 60-те години. Съдбата отвежда Джон в Германия и решава там да остане на работа като певец в някоя от местните групи. След тези изяви, великолепният плътен глас на Лутън не остава незабелязан и става вокалист на легендарната немска рок група „Lucifer’s friend”. С нея записва цели девет студийни албума. През 1976 г., се присъединява към Хийп. Първият албум на Джон с нашите герои се нарича „Innocent victim” или, който излиза  през 1977 г., ноември месец. Голям хит става песента ”Free me” , която достига до 1-ва позиция в чартовете на Нова Зеландия. Песента дори е голям хит у нас, даже нашата рок група "Сигнал" прави кавър на песента, но с български текст, заради формата на управление през онези години в България. След всичко това Мик Бокс не е особено въодушевен, дори твърди, че Лутън не е точно това, което са търсели. Хенсли пък е на обратното мнение, смята, че  придава нов облик на групата и я „освежава”. Всъщност  Лутън е най-успешния вокалист на Юрая Хийп след Дейвид Байрън. Свирят с много известни групи по фестивали и събития ”Kiss”, ”Scorpions”. Рудолф Шенкер-китаристът на „Скорпионс”, казва, че именно те са любимата му английска група. Но през следващите албуми Бокс става все по-недоволен, заради поп звученето  на групата. Може би затова понататък в развитието им като ли, че се опитва да компенсира с наченки на тежко звучене.
  Кен Хенсли е този, който диктува стилът и песните на групата, защото е автор на абсолютно всичко. Може би Мик  Бокс не е доволен именно заради това, но кой знае.

   След трите добри албума с Лутън групата отново се разделя, заради непрекъснатите търкания между членовете и голямата пропаст между професионалните взаимоотношения. Но това се оказва пагубно за групата, защото с идването на новия вокалист Джон Слоуман, напуска ветеранът Лий Керслейк, което означава, че трябва да се търси нов барабанист. След всичко това Хенсли също напуска групата, недоволен от насоката, в която започват да работят.