Black Country Communion: "2" - връщане към корените

 

Гласувайте за "2" в анкетата за Албум на 2011

На 13 юни тази година излезе вторият албум на супергрупата Black Country Communion. И въпреки името 2, тази тава съвсем не заслужава такава оценка.  Албумът обхваща в себе си доста влияния, предимно от Deep Purple и Led Zeppelin, но това не бива да учудва никого. Всички знаем къде се подвизаваше Глен Хюз в средата на 70 - те години, и всички знаем, чий син е Джейсън Бонъм. Спойката между тях двамата е американският, гениален блусар Джо Бонамаса. Така че, ако сте фенове на Deep Purple, Led Zeppelin и блус рока, то този албум е подходящ за вас.

 Първото парче The Outsider е наистина впечатляващо, Започва с грабващ начален риф, барабаните са отлични. Но тук не бива да се прави грешката да се сравняват Джейсън и баща му - гениалният Джон Бонъм. Въпреки близката роднинска връзка, двамата са различни барабанисти. Имат прилики, но и разлики, това все пак прави хората индивидуални личности. Джейсън е фантастичен барабанист. Бонамаса влиза с добро соло, което напомня на Burn. Надсвирването с орган, също носи носталгията по 1974 на фестивала California Jam, когато третият състав на Deep Purple е в разцвета си. След третата минута вече, все едно съм пуснала Burn.

Man in The Middle е добро хардрок парче - сурово, мощно, с добър ритъм. Песента има и страхотен видеоклип, а Глен Хюз стои отлично на екрана. Бонамаса, като всеки блусар, прави мелодично соло, технично, същевременно без излишна доза помпозност. Трябва да отбележа, че това важи и за вокалите на Хюз, не само в това парче, но и в целия албум като цяло. Знаем неговите соул и фънк влияния, тук личат по-малко, което от една страна е по-добре, защото песните звучат по-изчистено.

В The Battle For Hadrian's Wall, Бонамаса доказва себе си като добър вокалист. Същото прави и в An Ordinary Son - дълго осеммнутно парче.  Знаем за китариста, че се справя с вокалите добре. Има доста солови проекти, в които именно той е водещият вокалист. Последният е от 2011, Dust Bowl. Да се върнем на The Battle For Hadrian's Wall, полуакустично парче, с текст на Бонамаса. Напомня на фолк композициите на Led Zeppelin, които започват акустичо, изчистено, за да избухнат по средата и в края в един мощен, динамичен ритъм.

Save Me - започва сюрреалистично, с вокалите на Хюз, магически момент - лирическо пренасяне в имагинерно пространство. В цялостта си, парчето е дълго, но в албума липсват кратки парчета под 4 минути. Отново ще спомена ритъма, който е страхотен, Бонъм, постоянно напомня колко добре е овладял умението да свири на барабани. В песента има и оркестрации на Джеф Бова, които ми напомнят Kashmir (оркестрации има и в песента Faithless). Не търся приликата с Deep Purple и Led Zeppelin нарочно, просто музиката сама, може би без да търси този ефект нарочно, води натам. Солата на Бонамаса са великолепни (свири две по-дълги сола, едното е накрая на песента) той е един от младите талантливи китаристи - майстори на блус, а както и добре личи, и на хардрок китарата.
Smokestack Woman започва с добър риф, отново хардрок ориентиран. Хюз, както написах и по-горе, бяга от мелодичните фънк и соул техники за пеене, и прибягва до класическия хардрок. Заигравката на кийбордиста Дерек Шериниън, пък е близка до тези на Джон Лорд.

Преди да започне Little Secret, се бях отчаяла, че въпреки Бонамаса, в тавата няма да има блус. Но тази песен е добър пример за това. Това е силно, блус парче, много мощно, с добри вокали на Хюз.  

 Cold е последното парче в албума, което е истински подходящо да затвори този добър албум. Страхотно песен, може би най-добрата от "2".  Цели седем минути въздействие, както с музика, така и с невероятния текст на Хюз.
 

And I realize

This was meant to be

And I need some time

To grieve

And you fade so slowly

Now all that shines is Gold

And I feel I'm dyin'

How can you be so cold?

Връх: Man In The Middle, Save Me, Little Secret, Cold