Judas Priest: Диаманти и ръжда (VIIчаст)

Пънкът набира все по-голяма скорост и то в Англия. Хеви метълът трябва да направи голям удар и впечатление, но когато великаните от Led Zeppelin  и Black Sabbath вече губят контрола върху музикалния пазар в края на 70-те, това начинание става доста трудно.

„Беше гадно време. Нямаше къде да свирим, защото всички канеха пънкари или т. нар. нюуейвъри”, казва К.К.  

През декември 1978, лейбълът реализира втория сингъл на Judas Priest „Take on the World”, който разбива британските класации.

„Всяка банда иска да има успех със синглите си. Винаги сме казвали, че сме банда, ориентирана към правенето на албуми. Но няма нищо по-добро от това да направим хит сингъл, защото  по този начин позволяваме на хората, които по принцип не слушат  музика ни, да чуят за пръв път нещо от нас.” Роб Халфорд 

Въпреки видимия успех на групата и тяхната музика, критиката е безжалостна. Ето какво пише Джон Савидж в Melody Maker на 9 декември през 1978 г..

„ ‘Evening Star’  и ‘Before The Dawn’ стават за слушане. Останалото звучи точно като Led Zeppelin “, “ Някои песни са написани с плам, други звучат гейско „ „ За да избегнат гейските асоциации, Priest трябва да са по-откровени и по-шумни” Ще спестя останалите цитати, защото това е статия за феновете на Judas Priest, а не за хората сърдити на живота.

През юли 1979 Judas Priest отново сменят мениджъра си. Том Алъм идва на борда. С Алъм бързо завързват контакт, което Глен Типтън отдава на факта, че Алъм е добър дипломат и знае как да даде на феновете, точно това, което искат. Тогава към групата се присъединява и Дейв Холанд. Групата уволнява предишния си барабанист, смятайки го за чудесен сешън барабанист . Но очакванията към него да свири на сцената като звяр, не са оправдани. Трябва им някой, който да свири силно, здраво и с чувство. След дълги прослушвания, се спират на Дейв Холанд. Роб Халфорд се сравнява с Чарли Уотс и Ринго Стар, смята, че именно той е най-подходящият за група като Judas Priest.

“Разбрах, че си търсят барабанист от един човек, който работеше за британския им промоутър. Помислих си, че сигурно вече са открили някого. Когато отидох на прослушването, не очаквах да вземат точно мен." Дейв Холанд

Дейв Холанд е роден на 5.април 1948 в Уулвърхемптън, Англия. Остава в JP десет години и свири в едни от най-успешните им албуми: British Steel, Screaming for Vengance, Defenders of the Faith, Turbo, Ram it down. Холанд попада в затвора за опит за изнасилване на 17 годишно момче, на което преподавал уроци по барабани. Самият Холанд твърди, че това не отговаря на истината, и че той няма нищо общо.

На 1.юли 1979 свирят за пръв път в Ирландия. Полицията гледа на събитието с лошо око. Смятат, че с целия този „кожен и моторен” имидж, ще провокира насилие срещу ирландските младежи, които ще посетят концерта. От тази ситуация, най- афектиран е Роб Халфорд, който поставя ултиматум на властите - или излиза с всичките си атрибути на сцената, или няма да има шоу. Халфорд знае, че публиката очаква от тях едно „яко хеви метъл” шоу, затова е непреклонен в желанието си да използва атрибутите си.

„Във вестниците пишеше, че ще изнесем голям спектакъл в Дъблин, но ще се окаже, че сме ги излъгали, ако не ни бяха позволили да ползваме мотора, камшиците и т.н.”, казва Роб Халфорд. „Моторът е като униформата на Ангъс Йънг. Това очакват да видят феновете”, добавя Халфорд.
„Обичам моторите и съм хеви метъл маниак. Имам приятели, които са по на 50-60 години и все още карат мотор, носят кожени дрехи, синджири, капси и изглеждат в разцвета на силите си. Когато стана на 80, най-вероятно ще тормозя хората, облечен в кожа, возейки се в инвалидната си количка.” Роб Халфорд

Тази непокорност на Халфорд и всички тези предупреждения, едва не му струват свободата.

Следва американско турне, в което Judas Priest пътуват заедно с Kiss. За тях Kiss са интересна група и преживяването да свирят с тях е страхотно. Седем дни в седмицата JP  свирят пред 20 000 души. Тогава басистът на Kiss – Джийн Сиймънс се среща с небезизвестната Шер, която е силно впечатлена от външния вид на Халфрод. Самата тя изглежда по доста екстравагантен начин на сцената.

„Има два типа американски рок: глем рокът на Kiss, който залага повече на театъра, и рокът на западното крайбрежие – пример за такава музика са The Eagles – с изтънчени песни, песни с вкус. Британският рок страда от липса на финес, но пък е по-суров, по-остър и вълнуващ. Американците не излизат на сцената преди да се уверят, че всичко е перфектно, докато ние доста пъти импровизираме”  Глен Типтън

Относно Kiss и американския рок, К.К. Даунинг е на мнение, че на хората не им трябват изкуствени герои, а хора с истински лица и имена. Стийв Гейт от Melody Maker става свидетел на едно недоразумение, когато посещава един американски клуб заедно с Глен Типтън и К.К. Даунинг. От някъде се пръква информацията, че „трима от Kiss са в клуба”. Всички започват да се събират около масата им, като се опитват да разпознаят Айс, Джийн и Пол Стенли. К.К. е спокоен, тъй като често го бъркат с Род Стюърт, понеже и двамата са руси, но сега няма как да го сравнят с някой от Kiss.

 Сидването на новото десетилетие, Judas Priest, влизат в студио, за да записват. „ British Steel” удря улиците в Англия през 1980г.. Все още някои смятат, че този албум е най-силният в цялата дискография на групата. Факт е, че в плочата са включени истински рок и хеви метъл химни: от “Breaking the Law”, през „Metal Gods”, до „United”. Тези песни все още приковават вниманието на публиката.
      Записите на албума започват през януари 1980. По думите на Типтън, записването е било „забавно и иновативно”. Едно от първите парчета, които записват е „Metal Gods”. Много от критиците коментират звуците, които „украсяват” песента. Ако се заслушаме в парчето, ще чуем звук от коса, която раздира въздуха с острието си. Всъщност този ефект  е постигнат по много прост начин – Роб Халфорд размахва щека за билярд във въздуха. Гръмотевиците в интрото на песента са постигнати, чрез затръшване на голяма врата в дома на Ринго Стар, където е записан албума. Другите ефекти също са постигнати чрез прости трикове, например „шибане на кабела на електрическа китара в кухненската маса”. „Маршируването на роботите – боговете на метъла”, пък идва от силно удряне на метален поднос в масата. В “Breaking the Law” се чува разбиване на стъкло, което всъщност е разбиване на бутилки от мляко и бира, а полицейската сирена е постигната от K.K.  и неговите китарни трикове.

      През февруари 1980 един Pr агент – Тони МакБрейн, който никой от Judas Priest  или мениджърите им не познават, пуска слуха, че някой бил откраднал записите за албума, след което поискал откуп за тях. Това е абсолютна измислица, затова момчетата от JP го кръщават Тони НоуБрейн (Tony No Brain).
„Judas Priest платиха 50 000£, за да откупят записите, откраднати им от нюйоркско студио”, това е само малка част от цялата скалъпена история. Въпреки неприятната случка с въпросния Макбрейн, албумът излиза на 14.04.1980  и бележи изключително добри резултати.

Албумът е конструиран от страхотни, динамични песни – „Living After Midnight” и „Breaking the Law”. Тези две песни разбиват класациите във Великобритания. Още по-силно е тяхното влияние след промо-клиповете, които са част от популяризирането на албума. Видеото на Breaking the Law е режисирано от Джулиън Темпъл.

„Може би това е едно от първите концептуални видеа, със сценарий”, казва К.К. Даунинг. Видеата на Living after Midnight  и United са по-семпли, снимани по време на участието на групата в Top of The Pops. Относно Living after Midnight, Роб Халфорд казва, че американците я харесват, особено от гледна точка на текста, защото отразява начина им на живот.

Living after midnight

Rocking to the down

Loving till the morning

Then I’m gone, then I’m gone

Интересна песен е The Rage. В интерес на истината, това е трак, който е измислен, за да запълни албума, Регето се срещна с метъла.

„British Steel” е много важен за историята и развитието на хеви метъл жанра. Дава тласък на стила и през 80 те години. Албумът достига до 4-то място в британския чарт, а в американската класация Top 40, влиза директно на първите места. Китаристът на Anthrax, Скот Ян, казва в интервю, че British Steel, може би е албумът, който определя хеви метъла. „Дори заглавието,...не можеш да намериш нещо по-метълско от това.” В подкрепа на своя албум, Judas Priest започват турне в САЩ. Но преди това участват в Top of The Pops UK. Точно на този ден (27.03), групата има шоу в Бирмингам, което не може да отмени. Нагърбват се със задачата да участват в двете събития. Мениджърът успява да уреди хеликоптер, който бързо да откара момчетата в Бирмингам, след заснемането на предаването Top of the Pops, което пък е в Лондон. Но заради мъгла, полетът се отменя. „Времето не е извинение”, казва си Типтън. „Трябва на всяка цена да сме при родната публика.” Опитват се да наемат частен самолет, който също отказва да извърши полета. Въпреки това разочарование, песните от тавата, винаги запълват програмата на радиата. Priest постигат много с британската стомана и се опитват да направят това и в следващия си албум – Point of Entry.

След поредното гостуване в Top of the Pops и представянето на „United”, Роб, К.К и Глен остават в Лондон. Там работят по няколко парчета, но така и не ги записват. След Лондон се местят в Ибиса, донякъде и заради изключително високите данъци във Великобритания. Това е първият път, в който момчетата записват извън родината си. Това има доста привилегии: евтино студио, не плащат високи данъци. На този етап от кариерата си, искат да спестяват, колкото се може повече.

„Беше стара ферма, не далеч от морето. Страхотно място.”  К.К.

„Песните бяха записани в студио, което се намираше по средата на нищото. Бяхме стигнали по средата на записите, и тогава свърши дизелът на генератора. Така че нямахме проклето захранване.  Но ние обичаме да ходим на места без електричество.”  Йън Хил

„Записвахме всеки инструмент в различна стая: баня, кухня, спалня. А барабаните бяхме разположили в една барака отзад”   Йън Хил

„Отидохме в един клуб на име Pasho – беше доста превзето място – пълно с шибани позьори. Пускаха тази ужасна диско музика”, казва Том Алъм (мениджър). В онази нощ Глен Типтън дори се сбива с няколко дискоманиаци, които получават доста болезнени крушета от Глен.