Показват се публикациите с етикет Ozzy Osbourne. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ozzy Osbourne. Показване на всички публикации

вторник, 3 декември 2013 г.

OZZY OSBOURNE na 65

Днес Ози Озбърн става на 65 години. 

 

Точно преди толкова, на 3 декември, през 1948 година в Астън, предградие на Бирмингам, се ражда Джон Майкъл Озбърн, когото всички ние познаваме като шумния ексцентрик Ози. През 46-годишната си кариера, Озбърн успява да стане част от най-влиятелната и може би първата метъл банда Black Sabbath. Успява да създаде, естествено заедно с Гийзър Бътлър (бас), Тони Айоми (китара) и Бил Уорд (барабани) един нов жанр, нов звук, нов имидж. Като иноватор, разпознаваем глас и истински шоумен, Ози е един от малкото успели да изградят и успешна солова кариера. Дали благодарение на съпругата му и мениджър Шарън или благодарение на собствените си качества е факт, че Озбърн е фактор на световната рок и метъл сцена. 

За него са правени филми, писани са книги и статии, но никой и нищо не може до край да разгадае тайнствената същност на мистър Озбърн. Наздраве на всички фенове!


неделя, 4 декември 2011 г.

събота, 3 декември 2011 г.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Анонс: Уикенд с Ozzy Osbourne и Black Sabbath

Тази Събота и Неделя в Rocкfire, ще отбележа рождения ден на Ози Озбърн (3 декември).

Ози е един от малкото "безсмъртни" рокаджии, минал през почти всичко, което една рок звезда може да си причини. Въпреки това, Ози продължава с песните, издаде и албум преди година- "Scream", а сега работят усилено с Black Sabbath в оригинален състав, за да направят нов албум и да обиколят света с мащабно турне.


Следете клиповете от соло периода и от Sabbath- периода на Ози на всеки кръгъл час от 12:00 до 20:00 часа!

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Ozzy Osbourne създава собствен радио ефир

SiriusXM Radio съобщи днес, че Ози Озбърн, ще има свой ефир в SiriusXM (сателитно радио).  


Ozzy's Boneyard, канал 38 ще пуска само класически хеви метъл и хардрок музиката на изпълнители като Metallica, Black Sabbath, AC/DC, Pantera, Jimi Hendrix и други. Очаква се каналът да тръгне по-киъсно тази година. Слушателите на Sirius XM ще слушат музиката на Ози Озбърн, както и неговите лични истории, както от соловия му период, така и от годините, прекарани като фронтмен на Black Sabbath. В ефира на Ози ще има предавания, водени от Кели, Джак и Шарън. Ето оригиналната публикация.

събота, 8 октомври 2011 г.

Отново се заговори за реюниън на Black Sabbath

След като интернет буквално блокира от съобщения за това, че легендите Black Sabbath се събират през август, сега Ози Озбърн отново коментира темата, след като бе любопитно попитан това в Billboard.com.
"Има голяма възможност, това да се случи", казва Ози " Но всичко е в ранен стадий, не сме записали нищо, до този момент. Ако всичко това проработи, ще бъде много хубаво, но ако не се случи, ще продължавам с моята работа."
Паралено с това, Ози обсъжда и издаването на новата си книга "Trust me, I'm Dr Ozzy". Книгата е доста необичайна като се има предвид, че Ози е истински скаран със здравословния начин на живот. Книгата ще съдържа съветите на вокалиста относно взаимоотношенията,  здравето, дори и дентални проблеми. Идеята за книгата идва от колонките на Ози в сп. Rolling Stone и The Sunday Times. В сайта www.snakkle.com, са публикувани някои от съветите на д-р Ози, които той дава в списанията, на истински хора, писали за помощ. Ще ги видите на този адрес

Ozzy Osbourne: Mr Madman

Години наред Ози доказва на света, как не трябва да се живее, какво не бива да се взема и въобще дава добър пример на младежта. За да не звучи сухо и старомодно, това, което казвам, ще навляза в конкретността на темата. Ози Озбърн не е най-техничният или най-можещият певец, от чусто музикална гледна точка, не е нужно да си музикант или специалист в областта, за да го разбереш. НО! Ози доказва през годините, че само упоритите и готовите на всичко, постигат това, което искат. Ози "бачка" неуморно, за да излезе от мръсното предградие на Бирмингам, и да стигне там, където е днес. Работейки в кланница, дори крадейки дреболии от местните магазини, неориентираният младеж Джон Озбърн, успява да се запознае с Гийзър, Тони и Бил и заедно да създадат групата Black Sabbath - една от най-вдъхновяващите банди в историята, създатели дори на жанрове в рока, автори на хитовете Paranoid, War Pigs, Children Of The Grave и други. След напускането си от бандата, Ози се оттегля за кратко, давейки се в алкохол  и наркотици, заради загубената кариера, проблемите в брака и още кой знае какви други причини. Но след като среща Шарън Ардън, Ози напълно се променя, готов да се оттърси от всичко и да даде втори шанс на кариерата и живота си.
През всички тези "луди" години, Принцът на мрака, не спира да взема какви ли не субстанции, да пие, да върши изключително откачени неща. Животът му никак не е скучен и това личи и от снимковия материал, който всеки може да открие в интернет.

Тази снимка всъщност е една от многото, на които Ози позира с някаква животинка. Не знам дали е препратка към фрапиращите случаи, когато Ози отхапва главата на гълъб, дори на прилеп по време на концерт. Има един доста "кървав" период в професионалния живот на Ози, когато на сцената от публиката се изсипват огромно количество мъртви животни и карантия. Организации за защита на животните протестират не един път срещу музиканта, но в повечето случаи той няма нищо общо с "лудата" си публика. Е, може би силно стимулирана от поведението му. На следващата  снимка, Ози е с бял гълъб - "символ на мира". Вокалистът гледа странно гълъба, но едва ли има място за притеснение :). Отсрани на снимката се вижда насписът Retirment Sucks, това е по повод The Retirment Sucks Tour, когато Ози решава, че за пенсия е още рано.
Този фотос, явно е от последните фотосесии на Ози за албума Scream, който излезе миналата година. Ясно се вижда, че макар и прехвърлил 60-те, Озбърн си остава същия "лудак", с вампирските си зъби, зловещия си поглед, сякаш пресъздава "Сатаната, който седи там и се усмихва", както е казал Гийзър Бътлър в Black Sabbath през 1970 година. А пък и колко по-мрачни и смъртоносни символи от черните гарвани, може да има.

"Вамприското" в Ози е налице още през 80-те години в периода, когато сменя имиджа си: изрусява косата си, става нещо като глемър, по препоръки на Шарън, която е и негов мениджър. Тези гротескни, гнусно оранжеви зъби, плюс този поглед, който уж не изразява нищо, пък ти стават ясни много неща, са запазени за Ози и неговите снимки.










Още една снимка от този период, която като ли, че изразява някакъв ужас от нещо ... ужасно. :) Алкохолът и наркотиците мътят мозъка на Озбърн толкова много години, че дори понякога не помни, къде и защо е сниман. Но истинско предизвикателство за неговата памет е, когато се опитва да си спомни шмъркал ли е мравки или не. Според Motley Crue, това е истина.

Ето това се казва "щастливо лице". Ози наистина е енергичен, щом е на върха в продължение на толкова години, но готов ли е за още по-дръзки скокове в кариерата? Според мен, да.
 
 
С просто око се вижда замъгления и премрежен поглед на опиянения Ози, а фактът, че е в одежди като за балет не е никак озадачаващ, като се има предвид, че преоблечен в женски дрехи през 1982, пиян, уринира пред мемориален паметник на загиналите американци в Аламо, Тексас. И това не е единственият случай, в който Озбърн е арестуван.



 
 
 
 
 
 
 
 
 
Едва ли, Озбърн би се самоубил съзнателно, въпреки несъзнателните си опити за самоубиийство през годините. Но тази снимка ми напомня за кзауса на Ози, свързан със самоубийството на тийнейджър в Калифорния през 1985 година, докато слушал Suicide Solution. Това се превръща  в един от най-тежките моменти за Ози, когато е длъжен да отговаря на хиляди журналистически въпроси, които го карат да се чувства пряко виновен за трагедията.




Снимка от последните години на Ози с Black Sabbath, малко преди да бъде уволнен, заради нестабилното си състояние и безбройните проблеми с алкохола и наркотиците. Тук е спипан на местопрестъплението, явно тоалетната се превръща в негов вдъхновител за повечето налудничави постъпки.












С тези и още купища снимки, Ози показва, че е  запомнящ се артист, чието сценично присътвие и чувство за шоу, е титанично. А неповторимото му умение да скандализира стига до връхната си точка.

вторник, 13 септември 2011 г.

Ozzy Osbourne - Blizzard Of Ozz

Blizzard of Ozz се превръща в соло дебют на Ози Озбърн, познат дотогава на света като вокалистът на Black Sabbath. Това е началото на може би една от най-успешните соло кариери на бивш вокалист на група от ранга на Black Sabbath. Често  опитите на известни от други проекти музиканти, да направят нещо по-успешно от предишното, се увенчават с неуспех, понякога и с провал, какъвто е може би соло проекта на Йън Гилън, след напускането му от Deep Purple.
В албума, ще чуете и уникалния, млад (тогава) китарист Ранди Роудс, който в последствие се превръща в един от най-добрите приятели на Ози Озбърн, дори като "негов по-малък брат".
В
Blizzard of Ozz намира място една от най-лудите песни на Ози - "Crazy Train", която весело си припявахме с брат ми във влака от Видин до София, за да гледаме Sofia Rocks. Интрото е просто уникално, като се има предвид налудничавото подканване на Ози Озбърн към "пътниците", вече да заемат местата си във лудия влак на хеви метъла: "All The Board, hahaha".
Следва лежерното парче Goodbye to Romance, в което Ози се справя отлично с поставената задача, да пее чисто и вярно.  Песента е дело на Озбърн и Роудс, както и на Боб Дейсли, който заедно с Лий Кърслейк участва в записите на албума. По-късно успяват да се скарат, заради авторски права и пари, като ми е трудно да преценя кой е прав и крив в тази ситуация. Както и да е, да се върнем на парчето, в което Ранди свири мелодично соло, и представя себе си на света като Ранди Роудс - китаристът, който създава музика с един от най-големите  - Ози Озбърн. Особено след като той дава одобрението си, младият Роудс да запише и включи в тавата краткия инструментал Dee, който е посветен на майката на Роудс, с която имал изключителна връзка.
Suicide Solution е песента, донесла на Ози проблеми със съда, заради самоубийството на едно американско момче. Обвиняват Ози в подстрекаване към самоубийство, тък като момчето слушало песента, малко преди да извърши самоубийството. Въпреки смехотворните обвинения, Ози се явява пред съда. А истината е , че в песента става дума за негативните последици от цялата тази работа с алкохола и наркотиците. От музикална гледна точка, песента е хард рок и хеви метъл преживяване, на  което можеш да се "размажеш" на някое от уникалните шоута на Ози.
Mr Crowley започва страховито, някак филмово със смразяващ църковен орган, изпълнен от настоящият органист на Дийп Пърпъл - Дон Айри,  докато Ози не изпее: "Mr Crooowlеyyyy".  В песента Ранди Роудс отново разгръща потенциала си на отличен китарист, въпреки младата си възраст. Второто соло в песента е гениално, много мелодично, сякаш  пръстите на Роудс се преследват един друг върху грифа на китарата.
Албумът е сред най-силните дебютни тави, записвани някога. За съжаление Ранди Роудс, загива при трагични обстоятелства и успява да създаде с Ози само още един албум, но пък затова оставя за нас, които продължаваме земния си път, едни страхотни парчета, изпълнени професионално от "непрежалимия Ранди" (цитат от книгата на Сю Крофърд - "Ози Без цензура").

Връх: Crazy Train, Suicide Solution, Mr. Crowley
 

понеделник, 5 септември 2011 г.

Ревю: God Bless Ozzy Osbourne

Planet Rock публикува свое ревю за филма God Bless Ozzy Osbourne, режисиран от сина му Джак. Наричат го "напълно брилянтен".


Филмът разказва историята на хеви метъл легендата Ози Озбърн и отнема цели три години на Джак, за да го режисира и продуцира. God Bless... е по-скоро за човека, личността Ози, отколкото за певеца Ози. Лентата е откровена за проблемите на бившия вокалист на Black Sabbath, с алкохола и наркотиците. Но освен това са показани и кадри от най-върховните години на Black Sabbath, семейни снимки, кадри с Ранди Роудс, който Ози така и не прежали.
Тук може да прочетете цялото ревю

събота, 13 август 2011 г.

Ozzy Osbourne - Ozzmosis

"Perry Mason" е заглавието на първата песен от Ozzmosis, излязъл през 1995, но все още радвайки ни с хитовете, побрани в него. Това е песен за Пери Мейсън, който в действителност наистина съществува, но като герой в поредица романи. I Just Want you е откровеното признание на Ози, подкрепено от силната ритъм секция от бившият му колега от Блек Сабат - Гийзър и Дийн Кастроново - тогавашния барабанист.
Ghost Behind My Eyes -  пресъздава някакво странно събитие, подобно на хита на Black Sabbath - Black Sabbath, но този път музиката предразполага към малко "по-светли" мисли, за разлика от ужасяващо-смразяващия тритон на Айоми.  Тук и смисълът на "странното събитие" е различен, защото т.нар. призрак в главата на лирическия герой, очевидно е любимата му, която го обсебва и се превръща в "Призракът зад очите" на Ози.  Следва катастрофалният риф на Зак Уайлд, който може да разруши света. И апогеят настъпва, когато металният, и толкова отличителен глас на Озбърн запее: You think You Live Forever", след което Зак показва на света как трябва да се свири тежък рок. Провлаченият ритъм и пеене на Ози, вмъкват особено настроение - представяш си разрушения, които никоя сила на Земята, не би могла да възпре, и така, докато не дойде време за солото на Зак Уайлд, което издухва всичко от пътя си. Като ли че, Уайлд върви със своя .... Китара... И сякаш е избавителят от цялото това разрушение, и така докато Ози не каже отново: "You think You live Forever".
"Ще се видим от другата страна"  е посланието на Озбърн, което отправя към любимата си. Песента се различава  далеч и по тематика, и по музика, от предишната, и колкото и да е странно Леми Килмистър е човекът, който помага на Ози за създаването на красивата музика. Леми помага за написването на още няколко песни на Ози: Mama I'm Coming Home и Hellraiser, която съществува и във версия на Motorhead.
След края на песента, започва следващият трак с умопомрачително интро и словата на Ози, който сякаш отправя заклинание или по-скоро упрек: "Прочете ли посланието, написано на стената?" Ето така започва Tomorrow. Песента има типичното звучене за песен на Ози, особено, когато "избухва"...Chasing all the rainbows falling from the sky. Солото на Зак Уайлд, за пореден път го представя като един от добрите американски китаристи, дори надминал някои от своите колеги - има и мелодия, и хеви звук.
My Little man е впечатляваща хард балада, посветена на Джак - синът на Ози, който тогава е само на 10 годинки. Стийв Вай, написва песента заедно с Ози и това се превръща в единственото парче, което двамата пишат заедно, но всъщност Стив не свири в парчето. С тази работа се е заел Зак Уайлд, който открива песента с красива мелодия, изпълнена на електрическа ситра. Ози започва да пее своята изповед към сина си, сякаш за да го приспи и успокои, като един истински загрижен баща. Настъпва пълен обрат, със свистенето на "резачката" на Уайлд в My Jekyll Doesn't Hide. Колкото повече навлиза в песента, толкова си проличава, че това е дело именно негово дело, със специфичното звукозивличане, сякаш китарата да "крещи". Стигаме до средата на песента, където откриваме лирическото бас отклонение на Добрия Стар Гийзър.
Майкъл Бейнфърн - продуцент на албума, твърди, че музиката в албума е силна и твърда, но в действителност звучи гладко и плавно. Old L.A. Tonight e доказателство за това. През 2002, излиза ремастерираната версия на албума, която включва две бонус парчета: Whole World's Falling Down и нежната балада, пoсветена на дъщеря му Ейми.


Връх:  Perry Mason, Thunder Underground, Му Little Man, My Jekyll Doesn't hide
 

Архив на блога

Последователи