AC/DC: Рокендрол влакът (II част)

Роналд Белфорд Скот е роден през 1946 г. на 9.07 в Кюриъмър, Шотландия. Семейството му, както това на братята Йънг, се мести в Мелбърн, Австралия, търсейки по-добър живот. Тогава Бон е на 6 години, а през 1956 сменят местоположението си в Австралия, като отиват в западната и част в градчето Фриймантъл. Там Бон се научава да свири на барабани, дори по-късно ще предлага на Малкълм да стане барабанист. Но ударните не са толкова привлекателни, колкото пеенето, тъй като „мадамите се лепят на вокалистите”. Бон владее отлично още един инструмент - традиционната шотландска гайда. Дори показва неведнъж уменията си на сцената с АC/DС.

Как започва всичко? Още в гимназията, Роналд Скот получава прякора „Бон”, от Bonnie Scotland, Хубавата Шотландия, заради натрапчивия си шотландски акцент, който толкова дразни съучениците му, че не един път се е налагало да се бие заради това. Да, след това постъпва в изправителния дом ”Ривърбанк” за множеството противообществени прояви, но все пак нашият герой не е лош. Напротив! Той е „чаровен младеж с добро сърце“, по думите на негов съученик.

След излизането му от дома, вече разбрал грешката си, Скот работи най-разнообразни неща. Бил е тракторист, общ работник на рибарски кораби, чирак в работилница, дори се опитва да се запише в австралийската армия, но комисията го отхвърля, може би заради дяволитото изражение или ехидната усмивчица.

Не му остава друг избор, освен да се включи в група на име The Spektors (1965). Година по-късно, през 1966 основава The Valentines с Винсънт Лавгроув. Именно тук, Бон се утвърждава като добър певец и музикант. След The Valentines, малко по-уверен, той се присъединява към Fraternity, която претърпява множество промени. Този период е свързан с безбройните семейни скандали на Бон със съпругата му Айрийн, което разбира се, пречи на работата му. Както споменах по-горе, участието му във Valentines и познанството му с Лавгроув, носят голям успех. Именно Лавгроув го свързва с AC/DC, още докато Евънс е в там. Скот (който в последствие им става шофьор) непрекъснато досажда на Малкълм, настоявайки да изритат напереното вокалистче. Естествено използва най-цветущите епитети, за да го опише.  

Така Скот постъпва в AC/DC и става неизменният вокал. И ако с Евънс не са постигнали кой знае какво, то с Бон …. Макар и малко по-стар от Йънг, нашият герой се вписва отлично в групата и бързо стават приятели. Уникалното му присъствие на сцената, спечелва още и още фенове. Най-накрая Бон е себе си – веселяк, купонджия, винаги казва това, което мисли и никому нищо не спестява.

По думите на приятелите му, винаги е готов за нови подвизи, не обича превзетостта и това е сред водещите неща,  които му помагат да се адаптира в компанията на братята Йънг. Уверен е в себе си и смята, че е добър и заедно ще стигнат много далеч. Това наистина се случва, наистина постигат успеха, но точно този, който иска да изживее, идва малко след смъртта му. Успехът, който той предвкусва, но никога не успява да опита. 

AC/DC не си губят времето и започват работа по албум, който излиза през 1975 в Австралия. Продуциран е от Хари Ванда и Джордж Йънг, който освен, че вдъхновява братята и се превръща в техен учител, е и техен продуцент за дълго.

Шест от песните са написани от триото Малкълм, Ангъс и Бон. ”Soul stripper” е без участието вокалиста, а „Baby, please don’t go” е кавър версия на Биг Джо Уилямс. Соло партиите са поделени между братята, а това в песента „Little Lover” е изпълнено изцяло от Малкълм.

Популярността на бандата расте, критиците, както и големите рокендрол разбирачи, започват да ги забелязват, да пишат за тях като за хеви метъл група, окачествяват ги дори като пънкари, лепват им етикета глемъри и всякакви „дивотии”. Въпреки това DC си остават верни на добрия стар рокендрол, колкото и да не им се вярва.

По стечение на обстоятелствата, обаче остават без барабанист и бас китарист, но бързо намират Фил Ръд и Лари ван Крийт, който не успява да се задържи и една седмица. Настъпва време, в което изпитват трудности, тъй като на баса се редуват, ту Джордж, ту Малкълм. Това се превръща  в досаден трън за тях, за това решават, че трябва да си намерят постоянен басист и то час по-скоро. Така откриват Марк Евънс.

В този състав момчетата са поканени от ABC да участват в шоуто Countdown, а през април същата година, очевидно, защото са много добри, повтарят участието си. Второто гостуване бележи истински фурор. Щурият мозък (някои биха казали липсата на такъв) на Бон Скот го подтиква да се преоблече като ученичка, та нали Ангъс е ученик. Появява се с руси плитки, поличка и малки симпатични лунички. Всички искрено се забавляват на щуротията му, но продуцентите на предаването не чак толкова. Участието им завършва с противоречиви чувства. Докато по-възрастните са в шок от видяното, младите се забавляват и смятат новият вокалист за истински шоумен. След това изпълнение, AC/DC не са поканени отново в същото шоу, поне не скоро.