„Юрая Хийп” е сред най-интересните и вдъхновяващи рок групи в световната рок история. Те са група, не дотам комерсиална и не дотам разбирана от масовия слушател, каквито са „Дийп Пърпъл”, по онова време.
„Юрая Хийп” за мен е името, което винаги ще свързвам не чак толкова с някоя конкретна песен или с музикална терминология – прогресив, хард, орган, мелодичен бас (въпреки, че това са отличителните белези на групата), а с посланията, които носят текстовете на песните, епохата, в която са правени и, в която те пренасят, както и свободното и „летящо” чувство, което се събужда в мен, слушайки ги.
„Юрая Хийп” постигат широк успех в Европа, но в Америка не са особено популярни. В щатите излизат само три сингъла, които са най-популярни там: ”Easy Livin’ ",”Sweet Lorain”, ” Stealin’ ”, въпреки, че концертират доста често в Америка през 70-те години.
Мненията на доста от критиците относно стила и начина на свирене, и композиране на групата, са отрицателни. Но това едва ли има значение, защото феновете виждат истинските и неповторими „Юрая”.
Предисторията на групата стартира още през 1967 г., когато Мик Бокс е 20 годишен младеж, който обича футбола, но музиката повече. Затова изпълнен с мечти и амбиции, Мик Бокс основава местна банда в Уолтъмстоу, под името „The Stalkers”. Барабанист в групата е Роджър Пенлингтън, който има ключова роля за запознанството на Бокс със Байрън. По това време вокалистът на групата напуска, поради неизвестни причини. Тогава Пенлингтън предлага Дейвид Байрън да бъде прослушан. Пенлингтън е и братовчед на Байрън. Така взаимоотношенията между Бокс и Байрън започват развитието си, и оттук насетне младежите от „The stalkers”, решават, че не искат да са аматьори, затова по пътя към професионалните състави, те трябва да претърпят някои промени. Името на групата вече е „Spice”, а мевдувременно Дейвид Гарик, сменя името си на Дейвид Байрън, с което става известен. Новият състав отбягва да свири кавъри, концентрират се върху по-неизвестни в стилово отношение материали. ”Винаги сме искали да се различаваме от другите и да правим нещо оригинално”, казва Бокс.
Така групата стремглаво поема по пътя нагоре към успеха. Човекът, който им помага се нарича Джери Брон. Той е продуцент и мениджър, който чува „Spice” в „Blues Loft”- музикален клуб. Досатъчно е впечатлен, за да впише Мик Бокс, Алекс Найпър, Пол Нютън и Дейвид Байрън в неговата компания „Hit Record Productions”, която от своя страна има договор с „Philips records”. ”Мисля,че те са банда, която може да се развие и да покаже много”, казва Брон. Скоро става ясно, че Брон трябва да поеме и менажирането на групата, освен продуцирането.Така окрилени от надежди, младежите (тогава), започват записи в „Lansdown studios” в Лондон все още под името „Spice”.
Следващите няколко месеца са освидетелствани от няколко значими промени. Първо- сменят името на групата от „Spice” на „Uriah Heep”, предложено от Джери Брон и базирано на малкия герой от романа на Чарлз Дикенс „Дейвид Копърфийлд”. А пък и името на Дикенс е навсякъде във Лондон по Коледа 1969 г., когато се навършват 100 години от смъртта му. Втората промяна в групата е добавянето на пиано и клавишни, което определя понататъшното развитие на стила на „Юрая Хийп”. ”Всъщност записахме половината от първия ни албум, когато решихме, че клавишните ще се отразят добре на нашия саунд и стил”, казва Бокс. Временният кийбордист - Колин Ууд е привлечен от Брон, но само докато открият постоянен член. Този член е Кен Хенсли, който свири на пиано в „The Gods”, и на китара в друга група „Toe Fat”. ”Видях много потенциал в групата да правят нещо много по-различно”, споделя Хенсли, относно участието си в Юрая.
Дейвид Гарик. Роден е на 29 януари 1947 г. в Ъсекс Англия. Член е на „Юрая Хийп” и то в класическия вид на групата в периода от 1969 до 1976 ,когато я напуска, поради многото проблеми, които ще опиша понататък. Типичното за гласа на Байрън са оперните мотиви във звукоизвличането, които налага в „Юрая”. Той добре владее гласа си - когато трябва е лиричен и мелодичен, в останалите случаи е по-динамичен, по-силен и твърд.
Албумите, в които Байрън взема участие по време на престоя си в групата са: ”Very ‘eavy, very ‘umble”, ”Salisbury”, ”Look at Yourself”, ”Demons and Wizards”, ”The magician’s birthday”, Sweet Freedom”, ”Wonderworld”, ”Return to fantasy” и „High and Mighty”. Ето какво казва самия Байрън през 1973 за ранните си години в „Юрая Хийп”, както и преди това. ”Започнах да пея преди 22 години, когато бях на пет. Майка ми пееше в джаз група, въобще цялото ми семейство беше в музикалните среди. Всички свирехме на някакъв инструмент или танцувахме. По това време участвах в детски телевизионни програми. Първата ми група нямаше име, нямаше никакви участия и просъществува две седмици. Когато бях на 16 една местна банда ми предложи работа, приех и имах едно участие с тях, след това се присъединих към бандата на Мик Бокс, която тогава се казваше „The Stalkers”. Tъкмо бяха се разделили с предишния вокалист, и аз отидох на прослушване. Помня, че тогава изпях „Johny B. Goode” и ме приеха.”
Идва 1976 г., когато Байрън напуска Юрая. Хенсли е настоял за неговото уволнение, дори поставя ултиматум на Брон - или той, или Байрън. Да не забравяме и проблемите на Дейвид с алкохола, който го прави почти непоносим за останалите от групата. В същата година 1976 г., реализира първия си соло албум „Take no Prisioners”, в който взимат участие Лий Керслейк, Кен Хенсли и Мик Бокс. Но за съжаление все по-убедително печели репутацията си на алкохолик, което води до буквалното му ‘изхвърляне” от Юрая през юли 1976 г., когато групата е на турне в Испания. Кен Хенсли е на мнение, по онова време, че Дейвид е класически пример за човек, който неможе да признае проблема си и да се изправи лице в лице с него. Обаче гледната точка на Байрън е друга и съвсем нормалната му човешка позиция е, че не смята себе си за виновен. Той не обвинява пряко Хенсли, но е очевидно тяхното несъответствие в мненията, след като в интервю от ’76 казва, че Хенсли се налагал в групата и въпреки, че единодушно решили всички композиции в „High and Mighty” да са именно негови, Байрън все пак оценява това като грешка.
Да се върнем на соловите проекти, и по-точно на конкретната песен ”Man Full Of Yeasterdays”, която се предполага, че е посветена на класическия басист на Юрая Хийп - Гари Тейн, който умира през 1976 г. Но по ирония на съдбата, тази песен става актуална и за самия Байрън по нататък.
Решен да си върне предишната слава той се сработва с групата „Rough Diamond” дори записват албум, реализиран през март 1977 г.. За жалост албумът отбелязва провал и много ниска продаваемост, затова той напуска. Опитите на Байрън да се отдалечи от сянката на Юрая Хийп не спират дотук. Той започва съвместна работа по нов соло проект, заедно с композитора Даниел Буун. Сключва сделка с „Arista Records” и реализира албума „Baby faced killer”. Излиза и сингъл „Rich mans lady”, но за съжаление отново не успява да постигне комерсиален успех, нито с албума като цяло, нито със сингъла. След неуспешните два соло проекта, Байрън се събира с китариста Робин Джордж и сформират „The Byron band”. Подписват договор с друга музикална компания ”Crede Records” и дебютират със сингъла ”Every inch of the way”, последван е и от втори сингъл, но както предишните му стъпки без Юрая, така и тази се овековечава с неуспех. Албумът на „The Byron band” - „On The Rocks” не среща нито одобрение, нито критика, все едно не е излизал никога.
За нещастие Дейвид никога не се оттърсва от проблема с алкохола, който расте все повече и повече, и то с пълна сила. След като напуска Хийп, алкохолът вече е водещ за него. Породени от този проблем няколко големи разочарования са налице - той колабира пиян на сцената, държи се изключително непристойно и дразни всички дори публиката си. След всичко това е ясно, че Байрън ще свърши зле. Но нещо повече, той свършва трагично. Намира смъртта си през 1985 г. на 28-ми февруари на 38 годишна възраст. Следователят констатира епилепсия и затлъстяване на черния дроб, като следствие от алкохола.
Албумите, в които Байрън взема участие по време на престоя си в групата са: ”Very ‘eavy, very ‘umble”, ”Salisbury”, ”Look at Yourself”, ”Demons and Wizards”, ”The magician’s birthday”, Sweet Freedom”, ”Wonderworld”, ”Return to fantasy” и „High and Mighty”. Ето какво казва самия Байрън през 1973 за ранните си години в „Юрая Хийп”, както и преди това. ”Започнах да пея преди 22 години, когато бях на пет. Майка ми пееше в джаз група, въобще цялото ми семейство беше в музикалните среди. Всички свирехме на някакъв инструмент или танцувахме. По това време участвах в детски телевизионни програми. Първата ми група нямаше име, нямаше никакви участия и просъществува две седмици. Когато бях на 16 една местна банда ми предложи работа, приех и имах едно участие с тях, след това се присъединих към бандата на Мик Бокс, която тогава се казваше „The Stalkers”. Tъкмо бяха се разделили с предишния вокалист, и аз отидох на прослушване. Помня, че тогава изпях „Johny B. Goode” и ме приеха.”
Идва 1976 г., когато Байрън напуска Юрая. Хенсли е настоял за неговото уволнение, дори поставя ултиматум на Брон - или той, или Байрън. Да не забравяме и проблемите на Дейвид с алкохола, който го прави почти непоносим за останалите от групата. В същата година 1976 г., реализира първия си соло албум „Take no Prisioners”, в който взимат участие Лий Керслейк, Кен Хенсли и Мик Бокс. Но за съжаление все по-убедително печели репутацията си на алкохолик, което води до буквалното му ‘изхвърляне” от Юрая през юли 1976 г., когато групата е на турне в Испания. Кен Хенсли е на мнение, по онова време, че Дейвид е класически пример за човек, който неможе да признае проблема си и да се изправи лице в лице с него. Обаче гледната точка на Байрън е друга и съвсем нормалната му човешка позиция е, че не смята себе си за виновен. Той не обвинява пряко Хенсли, но е очевидно тяхното несъответствие в мненията, след като в интервю от ’76 казва, че Хенсли се налагал в групата и въпреки, че единодушно решили всички композиции в „High and Mighty” да са именно негови, Байрън все пак оценява това като грешка.
Да се върнем на соловите проекти, и по-точно на конкретната песен ”Man Full Of Yeasterdays”, която се предполага, че е посветена на класическия басист на Юрая Хийп - Гари Тейн, който умира през 1976 г. Но по ирония на съдбата, тази песен става актуална и за самия Байрън по нататък.
Решен да си върне предишната слава той се сработва с групата „Rough Diamond” дори записват албум, реализиран през март 1977 г.. За жалост албумът отбелязва провал и много ниска продаваемост, затова той напуска. Опитите на Байрън да се отдалечи от сянката на Юрая Хийп не спират дотук. Той започва съвместна работа по нов соло проект, заедно с композитора Даниел Буун. Сключва сделка с „Arista Records” и реализира албума „Baby faced killer”. Излиза и сингъл „Rich mans lady”, но за съжаление отново не успява да постигне комерсиален успех, нито с албума като цяло, нито със сингъла. След неуспешните два соло проекта, Байрън се събира с китариста Робин Джордж и сформират „The Byron band”. Подписват договор с друга музикална компания ”Crede Records” и дебютират със сингъла ”Every inch of the way”, последван е и от втори сингъл, но както предишните му стъпки без Юрая, така и тази се овековечава с неуспех. Албумът на „The Byron band” - „On The Rocks” не среща нито одобрение, нито критика, все едно не е излизал никога.
За нещастие Дейвид никога не се оттърсва от проблема с алкохола, който расте все повече и повече, и то с пълна сила. След като напуска Хийп, алкохолът вече е водещ за него. Породени от този проблем няколко големи разочарования са налице - той колабира пиян на сцената, държи се изключително непристойно и дразни всички дори публиката си. След всичко това е ясно, че Байрън ще свърши зле. Но нещо повече, той свършва трагично. Намира смъртта си през 1985 г. на 28-ми февруари на 38 годишна възраст. Следователят констатира епилепсия и затлъстяване на черния дроб, като следствие от алкохола.
Рожденото име на Мик Бокс е Майкъл Фредерик Бокс, роден е на 8 юни 1947 г., в Уолтъмстоу, Източен Лондон. Бокс е единствения член, който свири в групата от 1969 г., досега, независимо от всички трудности и неразбории в Юрая.Стилът му на свирене не е от най-сложните и техничните, но въпреки това феновете на групата го обожават. Това се дължи на неговата топлота и приятелски настроения му дух. Винаги следва ръкостискане и широка усмивка, когато се среща с фенове, което е много нетипично за повечето рок звезди. Не дай си боже да го срещнеш втори път, защото Бокс обича да раздава мечешки прегръдки.
Той изцяло държи правата върху името Юрая Хийп, затова ще представя повече интересите му, отколкото професията. Казва, че от съвременните рок групи високо оценява „System of a Down”, но постоянно променя мнението си. Харесва джаз музика и респективно джаз музикантите като Барни Касел, Джанго Райнхард (който вдъхновява и Айоми „Блек Сабат”), но от съвременниците му най-високо оценява Джеф Бек от “The Yardbirds”, които са предшественици на големите Лед Цепелин.
Във всяко едно отношение страницата, отредена за биографията на Бокс не може да се запълни, тъй като Бокс е Юрая. Всичко свързано с групата е свързано и със самия него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар