Обикновено след края на великите групи, каквито са Led Zeppelin, въпреки твърденията на Джак Брус, че са надценени, се случват разни неща в професионалния път на музикантите, съставяли състава. Така е и при тях. Въпреки, че те са неделимо цяло цели 12 години, след септември 1980, когато Бонзо умира, групата се оттегля от прожекторите. Въпреки слуховете за нов барабанист, всички са наясно, че сътресенията в Zeppelin са прекалено много, за да продължат просто ей така. Да видим какво се случва с "оцелелите" Пейдж, Плант и Джоунс.
Една година след смъртта на Джон Бонъм и разпръскването на членовете на Лед Цепелин в различни посоки, Джими се чувства ужасно депресиран. В тази година се затваря в себе си и не се показва пред журналистите, а най-интересното е, че не докосва китарата си и не свири пред публика. През март 1981, нарушава мълчанието и се присъедиянава към шоуто на стария си приятел Джеф Бек в Хамърсмит, Одеон. Излизайки на сцената отново, Пейдж разбира колко му липсва тръпката отново да е пред публиката. Същата година Джими, Крис Скуайър (басист на Yes) и Алън Уайт (барабанист на Yes), сформират супергрупа. Репетират няколко пъти, но начинанието се проваля. Тези репетиции са записани, но излизат по- късно в другия проект на китариста - The Firm. През 1982, Пейдж получава покана от режисьора Майкъл Уинър, да участва в саундтрака на новият му филм “Смъртоносно желание”. Това не е новост за Пейдж, защото още по времето на Цепелин, получава предложение да направи саундтрак, но закъснява с материала. Стига се до спорове между музиканта и режисьора на този филм, което проваля начинанието му. През 1982 пуска албум с песни на Лед Цепелин от различни периоди на тяхната дванадесет годишна кариера и от различни сесии. Това е и последното издание на “Swan Song”. Нарича се CO|DA. “Coda“ е реализиран защото имахме много неиздаван материал, имаше и интерес към неиздаваните ни парчета”, казва Пейдж. “Има добри песни. Всъщност за албума използвахме всичко, не останаха неиздавани песни”, коментира Джон Пол Джоунс. В компилацията включват “We are gonna Groove”, песен, с която откриват първите си концерти (1968-1970). Това е кавър на големия музикант Бен Е. Кинг. “Poor Tom” им остава от времето прекарано в Уелс (Брон-Рар) и е записана през 1970 в Олимпик студиос. Още едно, инспирирано от блуса парче, но никога не изпълнявано на живо. “I can’t quit you babe”, изпълнена в оригинал от Отис Ръш. Остава им от репетициите в Ройъл Албърт Хол 1970. “Walter’s Walk” от 1972, останала от периода в Старгроувс за албума “Houses of the Holy”. “Ozone baby”, ”Wearing and Tearing” и “Darlene” записана в Полар Студиос в Стокхолм и отпада от In trhough the out door . “Bonzo’s Montreox” – соло на Бонъм, записано през септември 1976 в Монтрьо. Джими лично се заема да добави ефекти към песента.Бонус песни са “Baby , come on Home” (1968), “Тravelling , riverside Blues (1969), White summer (Black mountain Side ) (1969, записана на живо през юни) и Hey hey what can I do (1970), която е на Б страната на сингъла Immigrant Song. През 1983, Пейдж взима участие в благотворителен концерт в чест на Рони Лейн от Small Faces, който е болен от множествена склероза, заедно с Ерик Клептън и Джеф Бек. Това прераства в благотворително турне и в Америка. В този период китаристът заявява, че се е отказал от хероина и като цяло не обича да коментира темата пред медиите. През 1985 Пейдж, заедно с Пол Роджърс (Bad Company) сформират нов състав The Firm, в който взима участие и Крис Слейд (бивш барабанист на Uriah Heep и бъдещ по онова време на AC/DC). Групата съществува до 1986, издават два албума - едноименнният The Firm, който достига прилични позиции в класациите (17 в Америка и 15 във Великобритания) и Mean Business (1986), като достига 22 в Америка и 46 във Великобритания. В репертоара на групата влизат песни и от Bad Company и от Лед Цепелин, заради Роджърс и Пейдж. Новият материал е по-сантиментален, по-комерсиален, съобразен с изискванията на музикалния шоу бизнес през 80-те. Имат и официални турнета в Европа през 1984, в САЩ 1985, във Великобритания май ‘85 и САЩ от март до май 1986.
Една година след смъртта на Джон Бонъм и разпръскването на членовете на Лед Цепелин в различни посоки, Джими се чувства ужасно депресиран. В тази година се затваря в себе си и не се показва пред журналистите, а най-интересното е, че не докосва китарата си и не свири пред публика. През март 1981, нарушава мълчанието и се присъедиянава към шоуто на стария си приятел Джеф Бек в Хамърсмит, Одеон. Излизайки на сцената отново, Пейдж разбира колко му липсва тръпката отново да е пред публиката. Същата година Джими, Крис Скуайър (басист на Yes) и Алън Уайт (барабанист на Yes), сформират супергрупа. Репетират няколко пъти, но начинанието се проваля. Тези репетиции са записани, но излизат по- късно в другия проект на китариста - The Firm. През 1982, Пейдж получава покана от режисьора Майкъл Уинър, да участва в саундтрака на новият му филм “Смъртоносно желание”. Това не е новост за Пейдж, защото още по времето на Цепелин, получава предложение да направи саундтрак, но закъснява с материала. Стига се до спорове между музиканта и режисьора на този филм, което проваля начинанието му. През 1982 пуска албум с песни на Лед Цепелин от различни периоди на тяхната дванадесет годишна кариера и от различни сесии. Това е и последното издание на “Swan Song”. Нарича се CO|DA. “Coda“ е реализиран защото имахме много неиздаван материал, имаше и интерес към неиздаваните ни парчета”, казва Пейдж. “Има добри песни. Всъщност за албума използвахме всичко, не останаха неиздавани песни”, коментира Джон Пол Джоунс. В компилацията включват “We are gonna Groove”, песен, с която откриват първите си концерти (1968-1970). Това е кавър на големия музикант Бен Е. Кинг. “Poor Tom” им остава от времето прекарано в Уелс (Брон-Рар) и е записана през 1970 в Олимпик студиос. Още едно, инспирирано от блуса парче, но никога не изпълнявано на живо. “I can’t quit you babe”, изпълнена в оригинал от Отис Ръш. Остава им от репетициите в Ройъл Албърт Хол 1970. “Walter’s Walk” от 1972, останала от периода в Старгроувс за албума “Houses of the Holy”. “Ozone baby”, ”Wearing and Tearing” и “Darlene” записана в Полар Студиос в Стокхолм и отпада от In trhough the out door . “Bonzo’s Montreox” – соло на Бонъм, записано през септември 1976 в Монтрьо. Джими лично се заема да добави ефекти към песента.Бонус песни са “Baby , come on Home” (1968), “Тravelling , riverside Blues (1969), White summer (Black mountain Side ) (1969, записана на живо през юни) и Hey hey what can I do (1970), която е на Б страната на сингъла Immigrant Song. През 1983, Пейдж взима участие в благотворителен концерт в чест на Рони Лейн от Small Faces, който е болен от множествена склероза, заедно с Ерик Клептън и Джеф Бек. Това прераства в благотворително турне и в Америка. В този период китаристът заявява, че се е отказал от хероина и като цяло не обича да коментира темата пред медиите. През 1985 Пейдж, заедно с Пол Роджърс (Bad Company) сформират нов състав The Firm, в който взима участие и Крис Слейд (бивш барабанист на Uriah Heep и бъдещ по онова време на AC/DC). Групата съществува до 1986, издават два албума - едноименнният The Firm, който достига прилични позиции в класациите (17 в Америка и 15 във Великобритания) и Mean Business (1986), като достига 22 в Америка и 46 във Великобритания. В репертоара на групата влизат песни и от Bad Company и от Лед Цепелин, заради Роджърс и Пейдж. Новият материал е по-сантиментален, по-комерсиален, съобразен с изискванията на музикалния шоу бизнес през 80-те. Имат и официални турнета в Европа през 1984, в САЩ 1985, във Великобритания май ‘85 и САЩ от март до май 1986.
В тези години се отваря чудесна възможност на Джими, да свири на една сцена с бившите си колеги от Лед Цепелин. Свирят на Live Aid (благотворителен концерт за за гладуващите в Африка) във Филаделфия. На барабаните се редуват Фил Колинс и Тони Томпсън.И тримата са малко нервни преди концерта и има защо – от 5 години не сасвирили заедно. Излизайки на сцената, напрежението е свалено и изпълняват най-големите си хитове - от Rock ’ n’ Roll, през Whole lotta love до Stairway to Heaven - химнът на надеждата. По време на тези песни, цялата публика не може да повярва на това, което вижда ’Това наистина са Лед Цепелин’. След като слизат от сцената, журналисти и фотографи ги “нападат “ моментално за интервюта и снимки, търсейки сензацията, че Лед Цепелин ще се появят отново на сцената с нов албум. Естествено след представлението, което Джими, Робърт и Джон спретват на близо 100 000-та публика , буди огромен интерес. Все повече започват да витаят слухове за събиране на Led Zeppelin. Но това така и не се случва.
Робърт Плант също се отдава на солови изпълнения след краха на Лед Цепелин и трагичната смърт на Джон Бонъм. “Не искам да ме наричат стар пръдльо”, казва Робърт, твърдо решен да покаже, че още има какво да покаже. Продължава с музиката и кариерата си, въпреки възможността да се затвори в себе си и да се самосъжалява. Първият си солов албум Pictures at eleven, Робърт издава през 1982. На барабните свирят Фил Колинс (в 6 от 8 песни) и Кози Пауъл в Slow Dancer и Like I’ve Never be Gone. Дебютният албум на Плант излиза под шапката на Swan Song. Следващата година, Робърт издава друг албум, който излиза в собствения му лейбъл. Хитът “Big Log” влиза в US Top 40, в Англия достига 11 позиция, в Billboard Hot 100 - 20 и номер 6 в Billboard rock tracks. Албумът е записан в любимия на Плант, Уелс в “Рокфийлд Студиос”. Стилово албумът се отличава от този на Лед Цепелин - Плант иска да скъса с миналото, не че е разочарован от колегите си, просто е разочарован от обстоятелствата. Дори не изпълнява песни на Лед Цепелин в първите години на соловата му кариера. ”Би било идиотско и безсърдечно”, казва Робърт, може би с все още прясна рана от загубата на Бонзо. А може би най-истинската причина е, че не иска винаги да го разпознават като ”бившият вокалист на Led Zeppelin”. През 1983, Робърт предпирема турне в Америка в подкрепа на двата си албума Pictures at Eleven и Principle of moments. Две години след това 1985, Робърт като обсебен от стила на 80-те, настоява за повече мелодии в този дух. Създава третият си албум Snaken ‘ n ‘ Stirred по този модел. Хитът от този албум е песента Little by little.
Робърт Плант също се отдава на солови изпълнения след краха на Лед Цепелин и трагичната смърт на Джон Бонъм. “Не искам да ме наричат стар пръдльо”, казва Робърт, твърдо решен да покаже, че още има какво да покаже. Продължава с музиката и кариерата си, въпреки възможността да се затвори в себе си и да се самосъжалява. Първият си солов албум Pictures at eleven, Робърт издава през 1982. На барабните свирят Фил Колинс (в 6 от 8 песни) и Кози Пауъл в Slow Dancer и Like I’ve Never be Gone. Дебютният албум на Плант излиза под шапката на Swan Song. Следващата година, Робърт издава друг албум, който излиза в собствения му лейбъл. Хитът “Big Log” влиза в US Top 40, в Англия достига 11 позиция, в Billboard Hot 100 - 20 и номер 6 в Billboard rock tracks. Албумът е записан в любимия на Плант, Уелс в “Рокфийлд Студиос”. Стилово албумът се отличава от този на Лед Цепелин - Плант иска да скъса с миналото, не че е разочарован от колегите си, просто е разочарован от обстоятелствата. Дори не изпълнява песни на Лед Цепелин в първите години на соловата му кариера. ”Би било идиотско и безсърдечно”, казва Робърт, може би с все още прясна рана от загубата на Бонзо. А може би най-истинската причина е, че не иска винаги да го разпознават като ”бившият вокалист на Led Zeppelin”. През 1983, Робърт предпирема турне в Америка в подкрепа на двата си албума Pictures at Eleven и Principle of moments. Две години след това 1985, Робърт като обсебен от стила на 80-те, настоява за повече мелодии в този дух. Създава третият си албум Snaken ‘ n ‘ Stirred по този модел. Хитът от този албум е песента Little by little. Връзката между Пейдж и Плант е много силна, затова китаристът взимаучастие в албума на Робърт - Now and Zen. Unledded е проектът на двамата бивши колеги от Zeppelin. Създаден е без Джон Пол, който изразява противоречиви чувства към проекта, тъй като колегите му не звънят, за да го поканят. От 1994 до 1998, Джими и Робърт възраждат на половина песните на Лед Цепелин в нов вариант. Единственият албум с оригинален материал, който не включва преработени песни на Лед Цепелин, а изцяло нов материал, се нарича Walking into Clarcksdale (1998). Дискът има успех, а хитът Most High с ексцентричен видеоклип, печели награда Грами през 1999, в категория ”Най-добро рок изпълнение”. Джон Пол Джоунс се покрива в английската провинция след съртта на Бонъм. Неговата кариера преминава не чак толкова под светлините на прожекторите. Винаги е предпочитал този начин на работа и този имидж. До края на 90-те, Джоунс се занимава предимно с продуцирането на музика, подкрепа на млади таланти и писането на филмова музика. През 1999, Джоунс издава първия си самостоятелен албум “Zooma”, издаден от лейбъла Discipline. Скоро след това започва турне с нова група. През 2002 издава “Thunder thief” . Същата година Джон и групата му заминават на турне с King Crimson в Америка. “Турнето беше много приятно, но сетът – кратък. Имахме един час, през който да свирим всяка вечер, но за подгряваща група ... е добре, защото публиката е доста добронамерена. Дадоха ни добър шанс, все пак сме различни от King Crimson. Беше мащабно турне - около 25 града за 6 седмици.”, казва Джон, явно доволен от изявите си. Thuderthief съдържа различни стилово песни, в които Джон заема централно място, пишейки текстовете и изпълнявайки почти всички инструментали на всякакви инструменти. В песента “Shibuya Boр, Джон използва огромен традиционен, струнен, японски инструмент - ”кото”. Купува уникалния инструмент, който издава изключително красив звук, през 1972 от Япония, по време на азиатската обиколка на Лед Цепелин. “Може би това е единственото рокендрол соло на кото в цялата музикална история”, шегува се Джон. Освен кото, използва и уникален модел китара с три грифа, един от тях за мандолина. През 1995 на 12 януари ,Джими Пейдж ,Робърт Плант и Джон Пол Джоунс се събират, за да присъстват на официалната церемония за въвеждането им в Рокендрол Залата на славата. Въведени са от Джо Пери и Стивън Тайлър от Aerosmith. Изпълняват заедно някои от най-големите хитова на Лед Цепелин. Не се знае защо, но Питър Грант не присъства на церемонията, но пък достолепният Ахмет Ертегюн е там и следи с внимание шоуто. На 21-ви ноември 1995 на 60 годишна възраст, от инфаркт, умира Питър Грант, човекът, без който може би Лед Цепелин не биха направили това, което ги прави толкова магнетични и добри. Това е човекът, който, както самият Джоунс казва, им дава пълна свобода, защитава ги всеки път щом парите им са застрашени, или ако някой се опитва да ги използва. Истински професионалист, който винаги се е грижел ревностно за четиримата. Грант умира докато шофира към дома си в Ийстбърн. Преди фаталния ден, Питър има проблеми със съпругата си, болен е от диабет и е зависим от кокаина. След смъртта на Бонзо, всичко това се отразява на здравето му. Последната публична изява на мениджъра е на финалната вечер от турнето на Пейдж и Плант на Уембли през 1995. Грант умира на 15 годишнина от официалното разпускане на Лед Цепелин. Погребан е на 4 декември. “Питър Грант има място в пантеона на легендарните британски рок мениджъри” , Мат Сноу (писател), “Питър Грант беше най-колоритният и влиятелен мениджър в историята на рока” , Робин Денслоу (журналист “Gиardian”) , “Без неговите усилия, музикантите, които менажираше не биха имали кариера”, Фил Евърли (музикант от Everly Brothers ), “Дължим толкова много на този човек. Той промени начина за бизнес. Идеите му бяха невероятни. Беше отдаден на Лед Цепелин и заедно притежавахе много мощно оръжие”, Крис Дрежа (музикант Yardbirds), Джими Пейдж го описва като непоклатим в стила си на менажиране: “Питър промени динамиката между групите, мениджърите и промоутърите. Той беше великолепен и прозорлив”
Няма коментари:
Публикуване на коментар