Judas Priest: Диаманти и ръжда (II част)

II. От преградията към ... Judas Priest

Началото на Judas Priest е поставено през 1969 г. в Бирмингам, Англия. Този град се превръща в хеви метъл център, защото Black Sabbath също забиват в бирмингамските клубове, освен това са родом оттам. К.К. Даунинг и Йън Хил поставят основите на на една от най-успешните групи. 

Кенет Даунинг Джуниър е роден на 27.Х.1951г. в Уест Бромич, Англия. Точно по това време в града проникват много емигранти. Освен това е известен и с футболните традиции, уникална архитектура и като родното място на Робърт Плант. Кенет е пленен от музиката и от младите тогава китаристи – пионери в рока – Джими Хендрикс, Джон Мейъл, Ерик Клептън.

 

„Хендрикс беше моят идол. Не смятам, че някога ще се роди втори като него.”

Кен (както го наричат приятелите му) взема първата си акустична китара само за десет паунда от спестявания.

 „Исках и партитури с акорди. По онова време се размотавах из квартала с още няколко приятелчета, които в общи линии правеха това, което и аз.” „Събирахме се в дома на някой от нас, обикновено вечер. Сядахме и започвахме да свирим. Състезавахме се, кой ще научи и изсвири повече акорди. Мисля, че се справях много добре. И ето как започнах, вече исках и електрическа китара. Все пак на такава свиреха момчетата от плочите, които постоянно слушах. Но нямах пари за такава китара, затова реших да си направя сам.”

 

След като събира пари, Кен си купува усилвател „Marshall”. След това, желанието му да има про-фесионална китара се усилва още повече. Чак след няколко години успява да си купи Gibson SG. Страстта към музиката  му изиграва лоша шега и напуска училище  и дома си на петнадесет години. Така няма повече пречки и фокусира цялата си енергия върху рока. Скоро след това сформира група, заедно с приятеля си от детство Йън. 

Йън Франк Хил е роден на 20.I. 1951г. в Уест Бромич, Англия. Наследява обичта си към баса от баща си, който свири на контрабас в местен джаз бенд. За нещастие баща му умира, когато Йън е само на петнайсет години, но винаги ще си спомня обичта и голямата подкрепа, която Хил Старши му оказва преди смъртта си. Йън получава първата си бас китара, направена от модифицирана соло, която е останала само с 4 струни поради стечение на обстоятелствата. След инцидент с колата си, бас китаристът получава застраховка, която изхарчва за първата си истинска бас китара.
„Обичам колите. Аз съм нещо като „автомобилен извратеняк”. Но когато ми разглобиха таратайката, избрах да си купя бас китара, а не да покрия щетите за колата. Му-зиката го из-бра!”

През 1970, Хил и Даунинг решават да сформират група. В състава влизат Ал Аткинс – вокали, Кен (Даунинг) – китара, Йън Хил – бас, Джон Елис на барабани. Чудейки се какво име да изберат за групата си, изведнъж Ал Аткинс измисля „Judas Priest”, което идва от заглавието на песен на Боб Дилън – „The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest”. Стилът на групата се определя от електрическия блус на Кен Даунинг, повлиян от Хендрикс. Първият си концерт изнасят в залата „Сейнт Джон” на 6.03.1971 г.. От самото начало, музикантите държат на техните авторски композиции и избягват да свирят кавъри:

 „ Ние бяхме авантюристи. Искахме да се отдалечим от свиренето на до болка познати парчета. Бяхме по близо до прогресив рока тогава. Другите млади групи сякаш се бяха заклещили измежду все същите познати парчета. Бяхме нещо като Cream или Black Sabbath.” К.К. Даунинг

Следващите години групата  обикаля из Великобритания и естествено непрестанното пътуване и номадският начин на живот на музикантите не са много привлекателни. Дали това е причината за напускането на Ал Аткинс не се знае, но е факт, че напуска групата през 1973 г..

Priest се нуждаят от нов вокалист. По това време Йън се среща с със Сю Халфорд, която разбира, че групата на гаджето и си търси вокалист. Така се досеща за брат си, който определено има талант и подхвърля идеята на Йън. Той от своя страна казва на К.К., който решава да се срещне с брата на Сю – Роб. К.К. прави импровизирано прослушване на Роб в дома си и остава впечатлен от големия диапазон на гласа му. Тогава Кен си мисли: „Само Йън Гилън пее по този начин!” Така Роб Халфорд става новия вокалист на Judas Priest, освен това и шурей на Йън Хил, тъй като сключва брак със сестра му Сю, от който имат син - Алекзандър.

Робърт Джон Антъни Халфорд е роден на 25.08.1951г. в Сътън, Англия, но израства в Уолсол, което днес се намира в Уест Мидландс. За годините прекарани в една от най- великите банди в историята на тежкия рок, Роб Халфорд заслужено получава прякора „The Metal God”, „Богът на метъла” или „Металният бог”.

Роб започва да пее още от тийнейджър в местната рок банда „ Hiroshima”. Паралелно с това работи като осветител и в театър. След като официално започва работата в Judas Priest, Халфорд привлича барабаниста Джон Хинч в групата, с когото се познават от „Hiroshima”. В този състав, момчетата свирят почти навсякъде в Мидландс, но им се иска да свирят и в южната част на Великобритания, а защо не и в Лондон или пък Европа. Въпреки, че привличат публика, сключването на сделка с музикална компания и записването на албум се оказва доста трудна задача. Все пак малък филиал на “Gull Records” им предлага сделка + скандинавско турне.

В този период Кен започва да използва името, с което е известен сега К.К. . Инициалите му стават популярни по време на европейското турне, благодарение на едно датско момиче, което не могло да произнесе „Кенет”. Тогава за кратко го нарекла К.К. Преди да започнат записите на албума, от „Gull” настояват Judas Priest да си намерят клавирист. Това е недопустимо според К.К., затова намират втори китарист, за да „изпъкне звука”. Тук се появява Глен Типтън. След неговото присъединяване изглежда, че ядрото на групата вече е образувано. В средата на 70-те години е необичайно в една рок банда да има двама китаристи. Ето какво прави Judas Priest новатори още от самото начало на кариерата им.

 

„Определено сме една от бандите, които имат двама соло китаристи. След това много започнаха да копират идеята, но тогава си беше иновация”

„Всеки път, когато свирех соло, то звучеше някак празно, така че се получи чудесно, когато Глен дойде. Когато се присъедини беше очевидно, че той е добър и като соло, и като ритъм китарист. Така че, редувахме солата си, докато другия подържаше ритъма.” К.К. Даунинг