Judas Priest: Диаманти и ръжда (IVчаст)

ТРУДНОТО НАЧАЛО

Rocka Rolla” е дебютният албум на JP. В него Типтън и Даунинг показват малко от китарния дует, който ще ни размаже в следващите албуми на групата. Албумът излиза на 6 септември през 1974 година. Прoдуцира го Роджър Бейн, който вече е създал име в музикалния бизнес, след като продуцира първите три албума на Black Sabbath. Има една особеност при записа на парчетата, която не е характерна за повечето звукозаписни методи. По принцип практика в световния звукозапис е, партиите да се записват поотделно. Judas Priest  избират стария начин, защото за една дебютираща група е важно да върви хармонично напред, а как ще се постигне това, ако всеки един от музикантите влиза в студиото сам, изсвирва партията си, без друг акомпанимент, сякаш е под вакуум. Този начин никога не би дал възможност на момчетата да свикнат един с друг и със стила на всеки един. А това е много важно, особено по време на концерт.

Появяват се сериозни проблеми, които някак пречат на групата да започне бляскаво своята кариера. Според JP, в студиото са срещнали технически проблеми, резултат от които е лошият звук и „съскането”. Освен това имат слаба и несигурна мениджърска политика и продукция. Обвиняват Роджър Бейн, в това, че си е позволил твърде много, когато е селектирал песните за албума. Точно тук момчетата са прави, тъй като от първия им албум отпадат бъдещите класики „Tyrant”, “Genocide” и „Victim of Changes”. Това им пречи да направят силен дебют и да накарат пресата да ги забележи от самото начало. Но все пак тези песни са включени във втория албум.

Друг грешен ход – мениджърът или продуцентът си пзоволяват да разкъсат една песен на три части с продължителност от една до две минути – „Winter”, “Deep Freeze”  и „Winter Retreat”. Така е нарушена цялостта на композицията.

Мениджмънтът допуска още една груба грешка, като от четиринадесет минутно, смея да кажа епическо парче [ без да съм го чула в целия му блясък ], „Caviar and Meths” са останали две минути инструментал. Това, което достига до нас слушателите е само интрото на песента. Това осакатяване на такова парче може да изиграе изключително лоша шега на бандата, като се има предвид колко такива дълги песни са ставали световно известни хитове, дори запазена марка на много групи: „Child in Time”  на Deep Purple, “Stairway to Heaven” на Led Zeppelin”, July Morning”  на Uriah Heep, „Echoes” на  Pink Floyd, „Тhe End” на The Doors, “War Pigs”  на Black Sabbath  и още много, много примери.

Жанрово албумът е по-влиян от ранните вку-сове на групата от на-чалото на 70-те. Това личи и от облеклото им, което е доста характерно за хипар-ското движение от този период. През 1975 се появяват в този имидж в британската тв про-грама „The Old Grey Whistle Test”. Там изпъл-няват песни от „Rocka Rolla”

Критиците са  скептично настроени към бъдещето на Judas Priest, което в силна степен се дължи на множеството мениджърски грешки, които биха могли да бъдат пагубни, още повече, ако са допуснати в дебютен албум, какъвто е и случаят, който разглеждаме. Ето какво пише Стийв Хюи - рок критик, за „Rocka Rolla”

„Повърхностен и колеблив дебют. Въпреки това, албумът очерта музикалната територия, която предстои да бъде изследвана от Judas Priest, през остатъка от десетилетието.”
Хюи окачествява  тавата като „тъмна, мрачна, непрецизна, но с много мощна китарна атака на двамата китаристи”
„Албумът е базиран до голяма степен на блуса. Стилово прилича на Black Sabbath и Deep Purple и това е очевидно – пише още Хюи.  Тук съм склонна да се съглася с Хюи, но само за твърдението му, че Rocka Rolla е блус ориентиран. Нито една песен не напомня дългите, многопластови песни на Sabbath, или пък уникалната симбиоза между хамънд органа на Джон Лорд и фендер стратокасъра на Ричи Блекмор. Още повече, че в Judas Priest  няма органист. Ето как завършва критиката на Хюи: „Определено Rocka Rolla загатва потенциала и оригиналността на групата, но не успяват да надскочат себе си.”

Вторият албум на групата носи името „Sad Wings of Destiny”  И в същността си може да се каже, че това е албумът, който окончателно оформя стила на групата, с песните „ The Ripper”  и „Tyrant”, „Sad Wings …” излиза на 23 март 1975. Записват го в Уелс в Rockfield Studios. Това е последният албум за лейбъла Gull.
Средата на 70-те години, по-специално 1975-1976 са решаващи за развитието на хеви метъл жанра. Това до голяма степен се дължи на този албум.

Всеки един от музикантите вече намира мястото си в групата и дава своя принос. Роб Халфорд изменя стила на Judas Priest, звукът става „метален”, благодарение на гласа му и оперните му вокали. Именно той въвежда коженото облекло, капсите и тъмните очила. Той, К.К. и Глен излизат на преден план. Заформят китарна атака на сцената, изграждат стила на свирене и правят звука на Judas Priest разпознаваем още от първия акорд.

Йън Хил е тихият в групата. Не свири бас сола, както повечето басисти, стилът му е доста по-спокоен да речем от този на Гийзър Бътлър (Black Sabbath). Почти не помръдва от началната си позиция на сцената и често колегите му се шегуват като казват, че обувките му са залепени за пода. Въпреки, че е един от основателите на групата, Хил рядко дава интервюта. Това дава повод на феновете, и особено на медиите да спекулират и да се чудят каква е тази мистика и секретност около басиста.

„Няма нищо мистериозно...Кен, Роб и Глен са тримата фронтмени. Те пишат по-голямата част от песните. Плюс това, повечето журналисти искат интервю с един от тях. Проблемът не е в това, че например отказвам интервюта, просто така се стичат обстоятелствата”   Йън Хил

В Sad Wings of Destiny, място намира и епичната класика – Victim of Changes, която отпада от първия албум. Kритиците я наричат „епична”, заради наплъстените мелодии, експлозия от китарни рифове, побрани в осем минути.                  .
„The Ripper” и „Tyrant” с енергичните си сола и стегната структура посяват семената на новата вълна хеви метъл, казва Стив Хюи. Изглежда, че светът разбира за Judas Priest след издаването на Sad Wings of Destiny.

“Нямаше да се задоволя, докато групата не успее. От самото начало желанието ми беше да преуспеем, независимо, колко трудно ще е.” К.К Даунинг

И да! Доста е трудно за бандите, които се появяват на музикалната сцена, сред големите имена Deep Purple, Rolling Stones, Black Sabbath, Led Zeppelin. Пред JP  има сериозно препядствие, което успяват да преминат. Подписват договор с по-голям и известен лейбъл, което е знак, че вече са постигнали нещо. JP подписват с Columbia Records. Подписвайки с тях, групата губи правата върху Rocka rolla и Sad Wings of Destiny. Въпреки, че това се случва след изтичането на договора с Gull. Така са им отнети правата върху собствените им произведения. Може би това е причината никога да не изпълняват песни от Rocka Rolla след 1977 г..