"UNPLUGGED" концертите

Какво всъщност е така нашумелият термин 'unplugged'? На кратко с него се описва акустична музика, без електрически китари, синтезатори или други подобни електрически инструменти. Всъщност американската музикална телевизия MTV въвежда и популяризира думата unplugged, както и самите unplugged изпълнения. Истината е, че тези изпълнения въздействат доста силно. Самата песен пидобива съвсем различен облик, огряна е от друга, по-нежна светлина. Най-вероятно това кара ръководстово на MTV да направи този формат. 

Едни от най-добрите изпълнения са на Боб Дилън през 1995. Самата музика на Дилън като цяло е белязана от фолк акустичните рифове, освен поетичните текстове. Това изпълнение на Боб Дилън е фантастично, много стилно, някак 'божествено', като се има предвид, че Дилън 'чука на райските врати' в тази песен. Много вдъхновяващо изпълнение, където всеки детайл - звук или светлинка правят изпълнението неповторимо. 

Сър Пол МакКартни изпълнява някои от най-известните си песни unplugged през 1991. Blackbird е нежна композиция, записана още от времето на "Белият албум" на The Beatles, но тук в изпълнение само на една акустична китара и Пол МакКартни (въпреки, че в оригинал е почти същата). Звучи някак носталгично, звучи ренесансово, сякаш Пол е съвременен трубадур с китара. Магическо изпълнение. 

Китарният маестро  Ерик Клептън също се впуска в акустиката през 1992. Версията на Layla е толкова красива, нежна, релаксираща. Въобще само unplugged изпълнението може да донесе такова настроение. Ерик демонстрира майсторството си на китарата, въобще една много истинска обстановка.

Queensryche обаче напипват много успешна формула за това как да въздействат с такъв концерт. Правят го по много красив начин. Нежните вокали на Джеф Тейт се реят под тихия, китарен риф - това е Silent Lucidity, по-красива от всякога. акустичното соло се носи на крилете на ритъма. Перфектно unplugged изпълнение - абсолютно безпогрешно.

Unplugged изпълнението на Nirvana е едно от последните на Кърт Кобейн. Plateau е много различна от останалите - някак невротична, лунатична, дори леко истерична, по някакъв особено тих начин. Странното клатене на Кобейн, почти парцаливите му дрехи и липсата на каквато и да е форма на суета в това изпълнение, са вдъхновяващи по някакъв начин. Геният на Кобейн е безграничен.

Born in the USA на Брус Спрингстийн звучи като лирическа изповед на стар каубой, някъде из скалистите местности на Северна Америка. Слайд моментът допълнително нагнетява това чувство. "Роденият в Америка" Брус блестящо променя парчето, като го прави по-американско от всякога. 

Други американци Alice in Chains правят страхотно акустично изпълнение. По всичко изглежда, че американският гръндж на драго сърце прегръщат идеята да пречупят музиката си от различна гледна точка. "Rooster"- песента за болката и страха от войната звучи дори още по-тъжно, отколкото в оригинал, а запалените свещи сякаш напомнят за 'мъртвите души', които лирическият герой на Лейн Стейли среща в песента. Песента звучи страхотно, въпреки, че Стейли изглежда физически изтощен и почти мъртвешки блед. 

Безспорно най-динамичното unplugged изпълнение е на дългочаканата колаборация между двете божества на Led Zeppelin Джими Пейдж и Робърт Плант,  които след толкова години, засвирват Gallows Pole отново заедно. Подплътена с още куп екзотични инструменти, песента се превръща в пиршество на етносите - американско банджо, индийски ситри и английски дуг. 

Може би най-невижданата акустична версия, има песента You Shook Me all Night Long на AC/DC. Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам, че Малкълм и Ангъс - австралийски чешити с шотландски корени, свирят на акустични китари своя песен. Може би на въпросния видеоклип Брайън, Ангъс и Малкълм са на гости в радиошоу. Гледайте клипа, защото е адски забавен.

Ако трябва да гледаме сериозно на unplugged концертите, няма как да не споменем целият концерт на Ковърдейл и Вандерберг в Токио. Is This Love - вечната класика на Whitesnake и любовните балади, звучи толкова простичко, но всъщност изпълнението е пълно с чувство, усещане, преживяване, дълбочина. Гласът на господин Ковърдейл е наистина въздействащ.

Дейвид Гилмор е още един китарист, който заслужава наименованието "Бавната ръка, но понеже Ерик Клептън е известен с това прозвище, за Гилмор остава "Прецизната ръка". We Wish You Were Here - класиката на Pink floyd звучи невероятно, почти приказно, приспивателно в тази си версия, толкова вълнуваща версия, изпълнена деликатно от Гилмор.

Джо Кокър раздава сто процента от душата и от цялото си същество на сцената, особено в това изпълнението на 'You Are So Beautiful'. Песента звучи толкова лично, толкова интимно и нежно, изключително красиво изпълнение.