Eclipse e 14-ти албум за американците от Journey. Това звучи наистина впечатляващо. Ще досадя с още малко статистика, като отбележа, че това е вторият албум на бандата с филипинския им вокалист Арнел Пинеда. Влиза в US Billboard на 13 място, и като цяло се представя по-добре у дома (в случая САЩ), отколкото в Европа и останалите части на света. Пример за това е, че в две американски (представителни) класации, албумът е на доста предна и задоволителна позиция - 4-та.
Най-общо ще обрисувам Eclipse с няколко думи: изтънченост, мелодия, перфектни сола на Шон, но има още какво да се желае от Пинеда. С риск да си навлека негативни точки от феновете на Journey, няма как да не отбележа като минус, приликата на гласа на Пинеда с този на Пери. Някои от парчетата, където съзнателно или не, незнам, Пинеда най-много звучи като Пери е Chain Of Love и Tantra, които от музикална гледна точка са страхотни, особено Tantra, която е нежна балада. Някои са против сравнението между двамата, самата аз не обичам да сравнявам, но тук смятам, че трябва да се работи повече. Пинеда трябва да намери своето поле, в което да отприщи, иначе очевидните си певчески умения. Трябва да излезе из зад паравана на " поредния вокалист " и да докаже, защо именно той е там. Вярвам, че ще успее.
Най-общо ще обрисувам Eclipse с няколко думи: изтънченост, мелодия, перфектни сола на Шон, но има още какво да се желае от Пинеда. С риск да си навлека негативни точки от феновете на Journey, няма как да не отбележа като минус, приликата на гласа на Пинеда с този на Пери. Някои от парчетата, където съзнателно или не, незнам, Пинеда най-много звучи като Пери е Chain Of Love и Tantra, които от музикална гледна точка са страхотни, особено Tantra, която е нежна балада. Някои са против сравнението между двамата, самата аз не обичам да сравнявам, но тук смятам, че трябва да се работи повече. Пинеда трябва да намери своето поле, в което да отприщи, иначе очевидните си певчески умения. Трябва да излезе из зад паравана на " поредния вокалист " и да докаже, защо именно той е там. Вярвам, че ще успее.
Албума открива, City of Hope, която е с добър китарен риф и страхотен мелодичен припев, с добри вокали и хармонични беквокали. Въпреки, че City of Hope се налага като хит от албума, смятам, че песента Edge Of The moment е едно сериозно парче, с голям потенциал да измести предната. Класическите инструменти и оркестрации, допринасят за оригиналността на песента. Това е една от няколкото песни в албума, в които Нийл Шон е фантастичен. Други такива са Chain Of Love, Human Feel и последното парче от албума, което е инструментал на Шон, Venus. Песен с женствено име, а се оказва малко по-рок от останалите. Барабаните на Дийн Кастроново са впечатляващи, наистина добри. Кастроново демонстира техниката си, а Шон своята. Беспорно това е най-музикантското парче в Eclipse. На различни полюси са тази песен и She is a Mistery, която звучи повече поп, отколкото рок, много мелодична и акустична песен, до 5 - тата минута, когато Шон отново се раздава с перфектно соло.
Resonate е още едно от най-добрите попадения в албума. Започва малко сюрреалистично тип- ранните Pink Floyd, после се превръща в стилно парче , каквито Journey много обичат да правят. The Whom it May Concern и Someone са парчета, които звучат като типична класика на Journey и това е добре, нека напомнят кои всъщност са те.
Албумът наистина се приема добре от повечето критици, ето какво казва Андрю МакНийз от Melody Rock "върховен, страстен, дързък, мелодичен , мощен, емоционален, интелигентен. Албумът е всичко това и повече. " Нарича го "произведение на изкуството". Наистина му дава висока оценка, а това може да радва бандата, която наистина заслужава признание. Но Rolling Stone са безпощадни, Карин Ганц му дава две от пет звезди, като го нарича "прекалено претенциозен". Колкото и мнения да се изкажат, албумът се представя добре в класациите, и по продажби, с едни добри, качествени и стилни песни.
Resonate е още едно от най-добрите попадения в албума. Започва малко сюрреалистично тип- ранните Pink Floyd, после се превръща в стилно парче , каквито Journey много обичат да правят. The Whom it May Concern и Someone са парчета, които звучат като типична класика на Journey и това е добре, нека напомнят кои всъщност са те.
Албумът наистина се приема добре от повечето критици, ето какво казва Андрю МакНийз от Melody Rock "върховен, страстен, дързък, мелодичен , мощен, емоционален, интелигентен. Албумът е всичко това и повече. " Нарича го "произведение на изкуството". Наистина му дава висока оценка, а това може да радва бандата, която наистина заслужава признание. Но Rolling Stone са безпощадни, Карин Ганц му дава две от пет звезди, като го нарича "прекалено претенциозен". Колкото и мнения да се изкажат, албумът се представя добре в класациите, и по продажби, с едни добри, качествени и стилни песни.
Връх: Edge Of The Moment, Resonate, Venus
Няма коментари:
Публикуване на коментар