Judas Priest: Диаманти и ръжда (VIIIчаст)

Американска обложка

Aлбумът (Point Of Entry) излиза на 25.02.1981. Излизат три сингъла от него: „Heading out the Highway”, “Don’t Go, “Hot Rocking”. Всяка една от тези песни има заснето видео. „Heading out to the highway” успява да влезе в американския топ 10 и в Billboard Топ Трак чарт като заема 10 -то място. 

През 1981, есента, JP  отново сменят мениджърите си. Същата година прдприемат поредното си американско турне, на което подгряваща група са Iron Maiden и проектът на Джо Пери.

„Пол Диано ми се извини лично за искрите, които прехвърчаха между Judas Priest и Iron Maiden. Оценявам този жест. Но той не беше причината за това съперничество. По времето на „British Steel”, Judas Priest  бяха по-голяма група, а Iron Maiden бяха подгряваща. Казаха, че ще ни издухат от сцената без проблем. Мисля, че поведението им, спрямо нас, не беше никак любезно. С удоволствие бих взел друга група, която ще оцени повече факта, че е с нас в САЩ. Но отказах, защото това щеше да бъде ход на човек, който се е уплашил. За това продължихме. Но бяхме много арогантни”. К.К. Даунинг

Изглежда, че К.К. е взел сериозно Iron Maiden,  което означава, че оттогава е преценил потенциала на младата група.  Усещам лека ревност и паника от думите на К.К от острата му реакция.

Афектиран силно от "арогантността" на IM, както Даунинг я нарича,  по-късно ще съжали, че след British Steel  не са се фокусирали върху концерти в родината.

Европейска обложка

По време на турнето в САЩ, Роб Халфорд пък показва новата си „модната линия” от дънки и кожа. Освен това Judas Priest свирят на най-големите американски стадиони. Вече ясно се вижда, че с групата ще се случи нещо -нещо, което  ще се види и чуе в следващия албум „Screaming for Vengeance”.

 

Записите започват през септември 1981 в Ибиса, Испания. С идването на октомври, обаче групата се разкъсва между студиото в Испания и обиколките из Великобритания. През януари 1982 Judas Priest окончателно се отдават на писането и записването на новите си песни.

„Четири или пет песни отпаднаха от този албум, които бяха доста добри. Просто се случи така, че написахме пет по-добри.”   Глен Типтън

През април 1982, записват „You’ve got another Thing Comin’ “- единственият сингъл, който пускат от този албум. Песента е записана в последния момент, за да запълни празнината в албума. "Screaming for Vengance” излиза на 17.07.1982. „You’ve got Another Thing Coming”  избутва и албума напред, особено в Америка и след завъртането и по MTV. Според Роб Халфорд „песента е отговорна за печеленето на нови фенове”.

„Изведнъж започнахме да продаваме по 30-40 000 копия от албума на седмица. The World Vengance tour  не беше първото ни голямо турне, но направихме големи концерти, каквито никога не сме правили.”

Това споделя Глен Типтън във връзка с последното им  турне. Именно то се оказва продължител на подема на Judas Priest и само след година, групата покорява всяко ъгълче от Америка. И според Йън Хил, именно „You’ve got Another Thing Commin” е песента, сингълът, на който се дължи успехът. Песента става мултиплатинен хит, използвана е за реклама на Burger King  през 90-те. „Разказва за това, че трябва да работиш здраво, за това, което искаш” , споделя Роб Халфорд. 

Турнето „Vengance”  в САЩ е изключително успешно за Judas Priest. Само в „Медисън Скуеър Гардън”, концертът на групата е посетен от 20 000 фена, което се отразява емоционално на групата.„Помня концерта в Медисън... по време на „Vengeance”  и просто бях зашеметен. Беше най- буйното и лудо нещо, на което съм бил свидетел, а бандата беше просто страхотна.” споделя Скот Ян от Anthrax през 2003 в предаването на VH1, Rock Show.

За обобщение относно албума Screaming for Vengance ще цитириам критикът Стийв Хюи, който казва, че този албум създава баланс между комерсиалното и креативността. Албумът влиза в Топ 20 на Америка и Великобритания и извежда JP до върховете на хеви метъла.

За Judas Priest „Screaming for Vengeance” се очертава успешен албум, макар и само с един успешен сингъл. Факт е, че в САЩ синглите се купуват по-бързо от албумите. От следващия албум „Defenders of the Faith”, изкарват 4 сингъла. През юни 1983 групата отново сменя мениджъра си, месец по-късно същата година, започват записи на новата плоча.

„Ако трябва да кажа кой е любимия ми албум бих казал, че е „Defenders of the Faith”. Това е албума, който ни представя най-добре. Не подценявам останалите ни албуми, но този комбинира всички елементи, типични за нас. Има различни песни, яростни, мелодични, бързи и бавни. Това отсъства  при някои банди, които следват определена посока и монотонни албуми. Хеви метълът никога не е бил спийд или дет метъл, и никога няма да бъде!” Йън Хил

Judas Priest отново записват в Ибиса, Испания. По време на тези записи, Марк Додсън (инжeнер на албума), замалко да види последен К.К. жив. Случва се така, че такси блъска китариста, като тялото му  отскача, удря се в предното стъкло на колата и се оказва на покрива и.

„ Беше доста стресираща ситуация. Кен извади голям късмет, че не пострада повече, Закарахме го направо в болницата. По-лошото беше, че шофьорът дойде да иска пари за нанесени щети. Обърнах се, и му казах ‘Абе ти знаеш ли кой си ударил, а? Искаш ли да те съдим?’  Глен Типтън

След случката К.К. се връща на работа и през септември започва смесването на албума в Маями. Именно там се ражда името „Defender of the Faith”, а Роб Халфорд твърди, че „faith”,( от англ. „вяра”) , е хеви метълът. Защитници на хеви метъла. Водят се „приятелски” спорове дали албумът да носи заглавието „Keep The Faith”, но оставя другия вариант. „Мисля, че да защитаваш нещо, е по-силно, по-мощно, и по-позитивно”, казва Роб Халфорд.
Judas Priest са вдъхновени да защитят музиката си, която е доста отхвърляна, наричана с какви ли не определения – деградивна, аморална, шумна, недостойна, брутална и т.н.. Глен Типтън дори с гордост заявява, че са хеви метъл банда. А Ози Озбърн ги нарича „последните мохикани”.

Деветият албум на Judas Priest излиза на 4.01.1984. И е добре приет от феновете, влиза в US Billboard топ 20, като се задържа там две седмици. Освен това, получава доста бързо златен сертификат. Въпреки това, критиците откриват слабости. Смятат албума за по-неуспешен от British Steel и Screaming For Vengeance. Дори според Стийв Хюи, албумът не се различава от предходния, което не е позитивно качество, въпреки добрите отзиви от “Vengeance”. Според него плочата е слаба, защото лиспва силен сингъл. Като цяло тавата остава една от най-недооценените в кариерата и каталога на групата. Ето мнението на Хюи:

„Албумът започва с енергичните „Freewheel Burning”  и „Jawbreaker”, преди да премине  в безпомощния и безчувствен химн „ Rock Hard, Ride Free”, по-сложната „The Sentinel”, студената, странна песен „Love Bites”  и леко мрачната „ Some heads are gonna roll”.

Естествено Judas Priest не са съгласни с упреците срещу „Defenders …” Глен Типтън не пропуска да отбележи, че плочата става платинена. Да обърнем внимание на песните. Роб Халфорд пише текстовете им, а Глен и К.К. работят по музиката. „Freewheel Burning” е един от синглите, които излизат. Халфорд разкрива, че работното заглавие на песента е „Fast and Furious,  което било сменено в последния момент. Песента има видеоклип, режисиран от Джулиън Темпъл. Снимките са направени в стар театър в Южен Лондон, предградие Брикстън. Малко е стряскащо изказването на Роб, относно текста на “Jawbreaker”.

„Jawbreaker е песен за (френска любов). Разправя се за всичко, което можеш да правиш с .... За мен това е очевидно, както и за всеки един гей. Ако ни питаш какво е за нас „Jaw Breaker”, всеки един ще каже ...Голям ...., а за хетеросексуалните, просто някакъв бой и счупени челюсти.” 

“Love Bites” е вторият сингъл от албума, който също има видеоклип, този път режисиран от Кийт Макмилън.

„Bad Girls Wear Leather”  е работното заглавие на „Eat me Alive”. В интерес на истината думите в тази песен наистина носят доста грубо послание. Песента се отнася за садомазохизма и съдържа сексуални препратки, които не се харесват на голяма част от обществото. От PMRC (организация на родителите) забелязват песента и нейната бруталност. Настояват да бъде цензурирана. За свое оправдание Халфорд заявява, че с този текст е искал да се „помайтапи” и това е всичко. Осмият трак в албума се нарича „Night comes down”“Помня, когато направихме един концерт на свечеряване – май беше в Сейнт Луис – излязохме на сцената точно, когато слънцето залязваше и започнахме концерта с „Night comes down”. Беше много емоционален миг, който успяхме да уловиим и да го предадем и на публиката”  Глен Типтън

През 1983 Judas Priest  предприемат кратко турне във Великобритания и Европа. Групата не крие, че и доставя също толкова голямо удоволствие да свири в зали с по-малък капацитет, колкото и на огромен стадион с до 50-60 дори 100 000 крещящи фенове. Подгряваща група на това турне са Quit Riot.

 
На 6.01. JP участват в музикално шоу, наречено „ The Tube”  в Нюкасъл, но Глен Типтън остава недоволен, защото един от операторите, постоянно фокусирал камерата си върху „ мъжкото му достойнство” „ Операторът трябва да е бил гей, защото снимаше точно пакета ми през цялото шоу. Беше ужасно... Беше  ме срам да ходя в пъба, който обичах, всички ми се смяха, хаха”           Глен Типтън

От 20 януари започва обиколката им в Европа, която стартира от Дания, следват концерти в Швеция, Франция, Холандия, Испания, Западна Германия, Швейцария. След тези дати се отправят на поредната си обиколка в САЩ.

1985 е тих период, без албуми или турнета с изключение на кратък сет на благотворителното шоу Live Aid,  което се състои през лятото на 1985 .

През май 1985, Роб Халфорд взима участие в проектите на добрите си приятели Тони Айоми и Рони Джеймс Дио. На 20 и 21 май, Халфорд участва с Дио в благотворителен албум „Hear and Aid”, където пее в песента „Stars”

„Познавам Роб от много години и съм горд да го нарека свой приятел. Когато записвахме Hear N Aid, Роб се отдаде изцяло на проекта. Спомням си, когато го попитах дали иска да участва. Тогава си мислех, че може би ще откаже, тъй като JP бяха доста заети, но той само ми каза: Само кажи кога и къде” Рони Джеймс Дио  

Тони Айоми пък решава да напише солов албум, в който да включи прочути бирмингамски рок певци като Робърт Плант и Роб Халфорд. В последствие лейбълът настоява албумът да излезе като продукт на Black Sabbath,  в който певец на всички парчета е Глен Хюз.