Megadeth: Th1rt3en

Днес официално излиза Thirteen на траш пионерите Megadeth. Особената символика в албума е осезаема - това е тринадесетият по ред албум  на Megadeth, парчетата са 13 на брой, в самото име присъства единица и тройка, Дейв Мъстейн е роден на 13 септември - въобще едно символично число. Първата песен "Sudden Death", започва обещаващо, сякаш Мъстейн или Бродерик всеки момент ще си подпали пръстите. Като цяло откриващата песен ни хвърля директно в траш царството, където едни от господарите са именно Megadeth.   

Любопитно е, че песента е писана още преди година, за играта Guitar Hero, но по-рано стана ясно, че са решили да я включат в тавата.  Вторият трак Public Enemy Number 1  бе пуснат малко, преди официалната реализация на албума естествено на рождения ден на фронтмена Дейв Мъстейн -13 септември. С нея бандата "успокоява" леко страстите от първото траш парче, с това, което минава за хеви метъл.  В албума вече личи "по-зрелият" глас на Мъстейн, вече чукнал 50. Бързи сола, яростни ритми, и застрашителните, дрезгави вокали на Дейв в комбинация, създават наистина добро хеви метъл парче, в "лицето" на Public Enemy Numer 1.  Тематиката на песента е също много интересна, засяга една доста интересна, криминална тема. Свързана е с италианския мафиот Ал Капоне, който развива престъпната си дейност през 20-те години.  Whose Life (Is it anyways), също бе пусната преди албума. Яростна композиция на Дейв Мъстейн, който е и създател на по-голямата част от творчеството на бандата.  Вокалите са сурови и груби, парчето действа като сутрешно кафе, много "събуждащо". Wе The People - готин ритъм, по-разчупен от обикновено, за стила на Megadeth, същевременно звучи и точно като за тях. Guns, Drugs and Money също звучи гангстерско, тъй като всички 'ценности' за "обществените врагове номер едно" са именно тези неща. Има доста агресия и сурова мощ в това парче, може би и думите дорпинасят за настроението и посланието на музиката.  Never Dead - очаквам песен с по-спокен ритъм, но още първите ноти загатват, че става дума за траш машина. Това е най-чистото траш парче в тавата, с цялата си мощ и бързина, с цялата ярост и бунт, дори бих казала чудовищност, в последната си минута. New World Order - малко по-мелодична в солата песен, с раздвижен и разчупен ритъм, който бих казала, че отива много на Megadeth, особено след 2,22, където претърпява дива промяна. Fast Lane - си е бърза, както и от името личи. Black Swan и Wrecker са горе долу подобни, имам предвид, че се вписват в цялостната концепция на албума, докато Millenium Of The Blind е опит за по-мек, баладен привкус на този хеви метъл, траш сбор. Въпреки внезапните промени, и изблици на агресия във вокално отношение, песента е по-бавна, и по-различна от останалите, но това пък я прави по-открояваща се и запомняща се. В такъв тип, албуми, в които е съсредоточен конкретен музикален жанр (траш, хеви метъл), и индивидуалния стил на бандата, и най-лекото кривване от 'правия' път личи. В Deadly Nightshade има една малка част, един риф, който ми напомня на гръндж боговете Alice in Chains, но най-добрата част тук е бас линията на Дейв Елефсън - отлична работа на басиста. 13 e добър завършек на албума с епичното заглавие. Явно това е песен за равносметката, носталгията и многото въпроси, на които лирическият герой сам трябва да си отговори. Но за да го направи, трябва да търси отговорите упорито. Много смислена песен, която обобщава по един чудесен начин чутото от Megadeth.  Акустичната китара, въпреки нетипична за Megadeth,  се вписва много оригинално в песента, докато не идва средата на парчето. Време е за смяна на темпото, енергични сола, мелодия и жици.

Връх: Public Enemy No 1, Sudden Death, 13