Foo Fighters: Wasting Light: Рокендролът е жив!

Албумът на Foo Fighters е доказателство, че рокът не е мъртъв. Доказва точно обратното, той не само, че е жив, но и се развива и и обогатява всеки ден, всяка година, със всеки нов албум и концерт. Ще призная, че  не съм от горещите почитатели на Foo fighters, но с Wasting Light ме впечатлиха и приковаха вниманието ми. Най-хубавото от всичко е, че въпреки участието на Крист Новоселич (знаете Новоселич и Грол са бившите членове на гръндж идолите Nirvana), няма нищо общо с Нирвана и наистина, не само, че не трябва да има, ами и не бива да търсим прилики. Безсмислено е! Има едно много хубаво ревю на този албум, в мерена реч. Наистина е оригинално. В него авторът засяга този въпрос, за Грол и Нирвана. Прочетете го тук!

Wasting Light е седмият студиен албум на американците, който Дейв Грол описва като "най-тежкият" в историята на бандата. Незнам това до колко е вярно, защото не съм от редовните слушатели на групата, но щом Грол го твърди, трябва да му се доверим. Освен, че е шумен, дързък и наистина рокаджийски, в пълния смисъл на думата, албумът е и доста успешен. Заковава се на първите позиции в доста класации, включително и в престижната US Billboard 200, номиниран е и за Албум на годината на наградите "Грами". Ревютата на музикалните журналисти и критици, също потвърждават и доказват, че става дума за качествен продукт, така да се изразя. Стивън Томас от Allmusic го нарича "най-яростният албум, който някога са правили", а Ник Бътлър от Sputnik, го нарича "шедьовър".

След този увод, е време и аз да кажа една - две думи за парчетата. Wasting Light започва наистина яростно, нажежава обстановката до червено с Bridge Burning- енергично и наистина "изпепеляващо" звучене. Rope е шумна песен със страхотен ритъм, това можем да кажем и за White Limo, която има типично хардрок звучене.

Моите лични фаворити тук са гореспоменатата Rope, Dear Rosemary, Miss The Missery, I've Should Know.  Dear Rosemary е мелодично парче, впечатли ме още от първо слушане. А и текстът е доста въздействащ, въобще това е така във всички песни с имена на жени: има много емоции. Miss The Misery започва с смразяващ риф, много шумен, а затишието, което идва, щом Грол започне да пее, е много добър ефект.  

Връх: Rope, Miss The Misery, I Should Have Know