Веднага след процеса, Judas Priest се отдават на благотворителност, може би от някакво „изкуствено насадено чувство за вина”, след всички обвинения. Това не е така според К.К. Дауининг. Той казва, че винаги, когато са имали възможност, са посещавали болни фенове, които имат желание да се срещнат с тях. Най- често канят най-големите си почитатели на концерт безплатно във вип ложата, или под друга форма. Всичко е толкова нечестно спрямо тази група, която просто прави музика и шоу, като по този начин живее. Въпреки това се опитват да продължат напред, още повече, че с течение на времето, въпреки приключването на делото, излизат наяве много истини, неказани в съдебната зала. Двамата мъже произхождали от нестабилни, разбити семейства, в които са ставали свидетели на насилие. Накрая се разбира, че Джеймс Ванс и Реймънд Белкнап страдат от домашно насилие, причинено от доведените им бащи. За Джеймс Ванс се знае, че е имал трима доведени бащи, освен това е бил осъждан на пробация за кражба на пари и има дело зад гърба си, за измъчване на животни. И двамата са изключени от училище, местят се от работа на работа.В последствие става ясно, че Джеймс Ванс бяга от дома си цели 13 пъти и на осем годдишна възраст се опитвал да удуши майка си. Малтретирал я е системно. Освен това Джеймс е бил наркозависим, употребявал е LSD, спийд, кокаин, хероин, ПСП, барбитурати и марихуана.
„Тези момчета, които се самоубиха.. те не са се застреляли, заради музиката. Музиката е била тяхното единствено бягство от реалността. Музиката е единственото нещо, което са обичали. Просто срещу нас и срещу хеви метъла имаше усилена антикампания.”
Роб Халфорд
Judas Priest са притиснати от лейбъла да направят документален филм за процеса. Казва се Dream Decievers: The Story Behind James Vance VS. Judas Priest.
През септември 1990 групата реализира „Painkiller”. Готвят се и за турне. Но това е наистина поредният лош момент в кариерата им. Появяват се твърдения, че с рекламата, която са си направили с процеса, ще вдигне продажбите на „Painkiller”. В отговор на това, Роб Халфорд прави изявление в MCB радио, че Judas Priest никога не са имали намерение да продават албуми и билети за концерти, на базата на своята слава – добра или лоша.
Бързият и яростен „Painkiller” е в отговор на изминалите събития, свързани със смъртта на двете момчета от Невада. Записват го във Франция, миксиран е в Холандия. Първият албум на Скот Травис с групата.
„Винаги съм обичал бързите песни”, казва Глен Типтън за Painkiller. Но на старите фенове този спийд, дори траш метъл, им идва в повече, за сметка на това печелят новото поколение. Другата песен, която се отличава от този албум е „ Touch of evil” , която е страхотна, мощна балада, както се изразява Роб Хафорд.
„Touch of Evil” е любовна песен, просто не съм споменал думата „любов”, добавя Роб Халфорд.
Дейв Линг – британският музикален жирналист пише обширен материал за албума Painkiller, в който е извадил най- добрите части от текстовете на песните.
За Painkiller „Enraged and full of anger / He is half man, and half machine” – “Идеален образец на хеви метъла – злото, енергията и разрушението” Роб Халфорд.
За Hell Patrol – “Gonna cut you to the bone, as you groan / And they will paratamize you” / Много обединяваща песен. Сякаш ние и почитателите ни, сме рок армия”, Роб Халфорд
За All Guns Blazing “ Bone crushing alien, god of salvation / Sad wingsthat heaven sent, wipes out in rage” “Много готина песен за пеене пред публика. Песента е за това да остстояваш себе си и да не позволяваш на никого да застава на пътя ти.”, Роб Халфорд
За „Leather rebel” “Hero of the night / Blood and thunder “Продължение на песента ни „Hell Bent for Leather”, aко наистина си метална глава, трябва да носиш кожа.”, Роб Халфорд
За „Metal Meltdown” “Temperature is boling, magnifying might / Feeding Like a virus, Flashing light” “Определено тази песен е на JP – груби китари, силни звуци, изсвирени толкова бързо, че можеш да се разтопиш”, Глен Типтън
За „Night Crawler” “Doors are locked / and bolted now / As the thing crows into down” “Любимата ми песен от албума. Лиричиеският герой може да е всичко, което искаш да е- всеки вижда нещо различно”, Глен Типтън
За „Between the hammer and the anvil” ‘ The Burning sermon – pure their evil words/ Beetween the hammer and the anvil”,” Всичко се отнася за избора и псоелдиците от него” , Роб Халфорд
За „Touch of Evil” “Arousing me now with a sense of desire / PRosecing my soul till my body is on fire”
За „Оne shot at glory” “ Fighting on with dignity, in life and death we deal, the power and the majesty, amidst the blood and steel” , “Много мелодична, но и много метална песен. Винаги сме обръщали внимание на мелодията, което според някои е грешка, ни я ги заебете тия”, Глен Типтън.
В края на 80-те и началото на 90-те се появява нов подстил в рока, т.нар. hair metal, с който започват да свързват и JP. Но по някаква ирония, точно тогава Роб Халфорд обръсва главата си.
„ Започнах да оплешивявам. Не исках да заприличам на оня тип от Mаrilion или на Фил Колинс. Казах си ‘абе я заеби тая работа’ „
Роб Халфорд
Дългата коса върви ръка за ръка с хеви метъла, но не е важна за мен. За мен най-важно е това, което излиза от устата и сърцето ми.
През април 1991, JP правят съвместно турне с Алис Купър. Подгряващи групи са Motorhead, Dangeorus Toys и Metal Church. Да свириш с Алис Купър е голямо предизвикателство, но и „налудничаво забавно”, все пак са карали танк по „Сънсет Булевард” в 11 часа преди обяд.
През юли, когато са шоутата в Калифорния, бандата връща Turbo lover в сет листите си. След турнето, случаят с двамата младежи от Невада отшумява, а JP претърпяват „витализиране”. Според рок журналиста Дейв Линг, два са основните фактори, които помагат на групата за това „връщане обратно”. Първото нещо, което Линг отчита е Скот Травис, второто е Крис Цангарайдс, новият продуцент на Priest. Цангарайдс работи с Black Sabbath, Ozzy Osbourne, Thin Lizzy, Брус Дикинсън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар