Led Zeppelin са диви и опасни, мистични и цинични, според книгата на Стивън Дейвис - "Чукът на Боговете: Сагата за Led Zeppelin". Авторът е роден през 1947, така че е съвременник на бандата, работи за престижното списание Rolling Stone, автор е и на други рок мемоари: Fleetwood: My Life and Times with Fleetwood Mac, което е съвместен проект с Мик Флийтууд, Walk This Way: The Autobiography of Aerosmith, съвместен проект с членовете на Aerosmith, Old Gods Almost Dead: The Forty Year Saga of the Rolling Stones, както личи от името, това е книга за рок динозаврите The Rolling Stones, публикувана през 2001, писал е книги за Джим Морисън, Guns and Roses и т.н..
Ето какво пишат от Mahaloto за българското издание: "ЧУКЪТ НА БОГОВЕТЕ" - епичната сага за властването на Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм - е най-продаваната рок биография за всички времена. В българското издание са включени и дискография и библиография на LED ZEPPELIN, както и допълнителна глава, проследяваща кариерата на членовете на групата до наши дни. В книгата има и над 150 архивни фотографии."
Hammer of the Gods е издадена за пръв път през 1985, превръща се в бестселър и една от най-популярните рок биографии. Именно тази книга, на Дейвис, е и най-известната история за Led Zeppelin, но друг е въпросът, дали е най-добрата. Много спорен въпрос. Мненията и отзивите на читателите са съвсем различни от тези на самите членове на бандата. Според Робърт Плант, Дейвис не знаел нищо за бандата. "Цялата му информация идваше от някакъв тип, който работеше за нас и беше постоянно на хероин", допълва още Плант. А Джими Пейдж дори не я прочел цялата, споделя, че я хвърлил през прозореца на дома си. Но това не е единствената книга, която Zeppelin не харесват. Техният турмениджър- Ричард Коул, който дълги години "приключенства" заедно с тях в Америка, реши да напише свой мемоар, свързан с годините му с групата. Това е Stairway To Heaven: Led Zeppelin Uncensored, за която също Пейдж, Плант, та дори и Джоунс се изказват не ласкаво. Но да се върнем на "Чукът на Боговете", в която гореспоменатият Коул също има значителна роля. Останалите главни герои са Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Пол Джоунс, Джон Бонъм, Питър Грант. Пейдж е представен като хрисим и болнав, настойчив спрямо жените, добър любовник, обладан от окултното и мистериозното, обвит в загадъчност. Обвиняват го в меко казано, несериозното твърдение, че бил сключил "сделка с дявола за слава и пари". Хубавото в описанието на китариста е погледът и към кариерата му преди Led Zeppelin, защото той има доста успешна такава. Първо сешън китарист, след това един от китаристите на The Yardbirds, опитен музикант с професионални качества. Много интимни, пикантни и подробни неща са изтъкнати в книгата, за които не се знае със сигурност, дали са истина, дали са измислица. Направен е опит за навлизане в личното пространство на всеки еидн от членовете, най-вече на Плант и Пейдж.
При Робърт Плант, има някои още "по-любопитни" неща - секс подвизите му, личната му, бащина драма от загубата на сина му, отчуждението от родителите му, катастрофи и т.н.. Джон Бонъм пък е представен като непокорен великан, винаги в бойна готовност и почти редовно пиян, Джон Пол Джоунс запазва повече неща за себе си, както е известно, той е и най-далеч от любопитните погледи и клюките. Може би Дейвис допуска грешката, да се отпуска в писането предимно за хотелските и задкулисни приключения на бандата, вместо да се концентрира върху творчеството, което все пак е и причината Led Zeppelin да са сред най-силните рок групи от 70-те, а защо не и въобще.
От полиграфическа гледна точка, смятам че книгата е отлична: добра, чиста и бяла хартия, страхотна на пипане, твърди, предпазващи вътрешността на книжното тяло, корици, върху които са снимките на Пейдж и Плант (на предната), Бонъм и Джоунс (на задната). Харесвам и разположението на фотосите в книгата, които са разпределени равномерно из основния текст, като така допълват и онагледяват написаното. Въпреки някои скандални неща (измислени или не), които могат и да шокират, незапознатите с бандата, книгата е страхотно четиво за всеки рок фен! Завладяваща е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар