сряда, 21 декември 2011 г.

Master Of Puppets: Зората на траша

Master, Master! Това е един образец, който Metallica сякаш ни стоварват. Спорно е кой е най-великият албум на Metallica - Master of Puppets, The Black Album или Lulu. Eстетвено "Лулу" е иронично поставен сред фаворитите на Metallica, и въпреки всички негативни отзиви, албумът постигна нещо - да се говори за него, пък ако ще и лошо. Няма лоша реклама! Да се върнем на Master of Puppets - една траш вихрушка. Колкото и да се опитват да се откъснат от траша, Metallica са се превърнали освен в едни от главните действащи лица в този жанр, и в част от т.нар. Big 4, наред със Slayer, Anthrax и Megadeth.  

Master e третият по ред албум на сърдите американци, който излиза през 1986 - една доста знакова година за траша: същата година излиза и Peace Sells на Мeadeth и Reign in Blood на Slayer.

В Master Of Puppets са песни като Lepper Mesiah, The Thing that Should not to be и едноименната Master of Puppets, които размазват и мачкат всичко по пътя си. Това са много силни, сурови, ядосани парчета. Master..  e един от вечните траш химни, непокорен, но с лирическо отклонение по средата, което забавя темпото по един уникален начин за Metallica. Тук не бива да забравям да отразя невероятното присъствие на Клиф Бъртън. Освен това се говори, че именно тя била любимата на басиста.

Хетфийлд, Улрих и Хамет са създателите на The Thing that ... -песен с безобразно тежък риф, типичен за "онези" години на Хамет. Welcome Home, е напълно в тежката рамка, която момчетата поставят. Това е парче за лудостта,  и самото то пръщи от мощ и сила. Welcome home е последният сингъл с Клиф Бъртън.

Disposable Heroes е парчето, в което се говори за войната. А войната е неизменна тема от хеви метъл и рок албумите. И смятам текстът на тази песен за един от най-добрите, които групата създава. Джеймс Хетфийлд сякаш влиза в ума на обикновен войник от редиците, като прерифразира  смесицата от мислите и чувствата на един млад човек. Всичко това в цели 8 епични минути.

Bodies fill the fields I see, hungry heroes end
No one to play soldier now, no one to pretend
Running blind through killing fields, bred to kill them all
Victim of what said should be
A servant `til I fall

Orion e песен, тоест инструментал, на който може би се обръща малко внимание. Доста  по-различен е от останалите песни в албума, а и остава самобитен на фона на цялата дискография на Metallicа. Носи ностагличност или по-скоро някаква тъга, това парче определено въздейства. Надявам се истинските фенове на Metallica и на тежките парчета, да оценяват това парче, въпреки че е леко прогресив ориентирано.

Остава си истина, фактът, че албумът е сред най-тежките, най-добрите, най-иновативните и най-вдъхновяващите почти 100 % -ови траш метъл албуми. 

Връх: Master Of Puppets, Welcome Home, Orion, Lepper Mesiah

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Последователи