1969: Едноименният вулкан от емоции на Free

Годината е 1969 - знакова година за много изпълнители, и за изгряващата им звезда. През тази година се оформя класическият вид на Deep Purple. Към тях се присъединяват Йън Гилън и Роджър Глоувър, а година по-късно създават суперуспешния In Rock. Успешният едноименен дебют на Led Zeppelin излиза през тази година, и доказва, че тези момчета знаят какво правят и са настъпили здраво "газта". През 1969, Black Sabbath пък, измислят това "страшно" име за себе си, и вече са сигурни с какво ще се занимават от тук нататък - със здрав, тежък рок. Uriah Heep също се появяват на рок сцената през тази година. Могат да се дават още много примери.

Да се върнем на Free, които изкарват втората си тава - Free, през 1969. Албумът е ориентиран към блус рока, звучи типично за времето, в което излиза, носи носталгията по онези дни. Може да се каже, че това е албумът на Роджърс и Фрейзър, които са главните композитори. Именно те създават и откриващото парче I'll Be Creepin', характерно с мощната си бас линия. Всъщност Анди Фрейзър има специфичен и доста характерен стил навсякъде (Songs of Yesterday, Trouble on Double Time, Woman, Free Me, Broad Daylight)

Lying in The Sunshine е романтична балада, която носи особен душевен мир. Сдобрява те с всичко, кара те да отпуснеш сетивата си и да мислиш единствено за огряващите лицето, слънчеви лъчи. От самата музика и от текста, струи топлина, спокойствието на морския бриз. Lying in the Sunshine е въздействащо парче, с релаксиращите акустични китари на Пол Кософ. Подобни настроения носи и Mouthful Of Grass, която започва лежерно и акустично, а звукът е толкова чист, че се чува плъзгането на пръстите на Кософ по струните на китарата. Комбинацията от баса на Фрейзър, нежните мелодии на Кософ, и тихите припявания на Пол Роджърс са невероятни, космически.

Със започването на Woman се връщаме в реалността, където един мъж се опитва да впечатли една жена, но без това да го обсеби: " Marry me today/ I'll give you all I own/ Except my car/ Marry me today baby/ I'll give you everything/ But my guitar/ But my guitar and my car/ Woman oh! Oh! "

Free Me e зашеметяващ блус, от който бликат толкова чувства и емоции, толкова настроения. Едновременно те натъжава, но и окрилява, особено частта, в която сякаш и Кософ се присъединява към Роджърс в мъката по несподелената любов. Всичко е толкова леко, непретенциозно, същевременно с това - чувствено, бушуващо, имащо нужда да крещи. Да! Това е блусът - болезнен, чувствен, страстен ...

В Broad Daylight блусът се среща с рока. Оптимистична песен със страхотни вокали на Роджърс, но и не по-малко добри беквокали, без които ефектът нямаше да е същият.

Mourning Sad Morning е една от най-тъжните песни, които съм чувала някога. Текстът е прекрасен, посланието е нежно, изпълнено със смисъл, с любов, с тъга - невероятна смесица от чувства под акомпанимента на красивата, галеща ухото флейта. Плавно носещите се звуци на тази песен са невероятен завършек на  албума, който само с няколко думи, може да бъде описан като мощна експлозия от чувства: страст, любов, тъга, носталгия. Всеки, който иска да се върне във времето на свободата на духа, необременеността на ежедневието и на "полетите в непознатото", нека изслуша този албум. . .

Връх: Free Me, Lying in The Sunshine, Broad Daylgiht