През 1992 Роб Халфорд шокира всички, включително и колегите си от Judas Priest с решението си да напусне групата. Халфорд иска да се отдаде на солова кариера и единствената му пречка да го направи е членуването му в Judas Priest. Основава хардкор траш група „Fight” като взима със себе си Скот Травис. Това ядосва останалите, които трудно приемат желанието на Роб да напусне.
„Четиринадесет години! Ако Дейвид Бекъм отиде в Мадрид, Old Trafford пак ще се пълни всяка събота следобед. Но в музиката не е така”, казва огорчен Даунинг, който най - зле приема факта, че Халфорд изоставя Judas Priest. К.К. е непреклонен в началото като казва, че Роб вече никога няма да пее в JP, тъй като не го заслужава. Глен Типтън е по-добре настроен към факта, но признава, че е очаквал бившият му колега да се върне по-рано при тях.
След като прекарват близо година и половина без да са открили подходящ заместник на Роб Халфорд, бъдещето на групата изглежда по-несигурно и от стол на един крак. Лейбълът Columbia, който издава творчеството на групата почти две десетилетия, дава отсрочка на JP. Издават ретроспективен албум „Metal Works” , но въпреки услията, става ясно, че това е краят на отношенията между Columbia и Judas Priest.
Въпреки прекратяването на договора с Columbia през 1993, JP започват да прослушват кандидати за централното място в групата. К.К. и Глен прослушват достатъчно добри кандидати, измежду които и Джон Бон Джоуви, според едно интервю на Типтън.
Желание да станат част от Judas Priest, изявяват много певци от различни типове, известни и неизвестни, мъже и жени, талантливи и не чак толкова – хиляди от цял свят. През 1994 списъкът се ограничава до бройката 30. В края на 1995 Глен Типтън скъсява този списък още, като остават 5 – 10 финалисти: Ралф Шийпърс, Д.Си. Купър, Тим Лачмън, Дейвид Рийс, Антъни О’Хара, Тони Милс, Девин Тауншънд (няма връзка с Пийт Тауншънд), Себастиан Бах и др..
Ралф Шийпърс, екс-вокалист на Gamma Ray, има стил на пеене, близък до този на Роб Халфорд в Painkiller. За него не представлява и най- малък проблем да взема трудните за мъжкия глас високи тонове. Но според самият Шийпърс, той никога не е канен на прослушване, дори не харесвал Judas Priest, обаче получава обещания от мениджърите на групата, че е в топ 3 в списъка с кандидатите. След като разбира, че не е одобрен, се разочарова. Но защо се ядосва и разочрова след като не харесва Priest.
„Ралф е чудесен певец – много е добър, но имахме хиляди кандидати. Бяхме готови с избора си, но Скот Травис донесе видеокасетка и настоя да я изгледаме. Пуснахме я. Бях направо поразен. Беше Тим Оуенс. Имаше нещо много специално в него. Обадихме му се, а той като ли че не можа да повярва, но каза, че ще дойде в Англия и ще изпее всяка песен на Judas Priest, която му посочим. Дойде в Събота сутринта, беше уморен, казах му да си почине, а той ми отвърна: ‘Мислиш ли, че ще мога да заспя след като знам, че съм дошъл за прослушване на Judas Priest?’ Тогава му казахме: ‘ Микрофона е ей там”. Започна с първия куплет на Victim of changes. Изслушахме го и веднага спряхме синбека. Спогледахме се с К.К. и разбрахме, че сме намерили правилния човек. После изпя „The Ripper”, изпълнението му беше толкова феноменално, че започнахме да му казваме Тим Рипър Оуенс. „
Глен Типтън
Започват спекулации с това, че Judas Priest избират Оуенс в последния момент. Една от тях е, че К.К. и Глен не избират Ралф, заради немските му корени. „Националността никога не е била от значение за нас. Когато търсехме вокалист – имаше кандидати от Гърция, Румъния, Чехословакия, Германия. Нито един път не си казахме: ‘О, не този не става, ‘щото е румънец’ „ споделя Йън Хил.
След заминаването на „Богът на метъла”, остналите се покриват за цели пет години. Чак през 1997 се завръщат с нов албум, нов имидж и нов фронтмен. Дори сменят предишното си лого, което подсказва, че „старите” JP са загърбени и вече са само част от рокендрол историята. Освен това Скот Травис се завръща. Преди да попадне в JP, Тим Оуенс е пял в трибют банда за JP, която се нарича British Steel по името на легендарния им албум. Паралелно с това, Оуенс членува в оригинална банда – „Winter’s Bome”. Положението на групата не е добро, и момчетата нямат почти никакви участия и концерти, това е и причината, Оуенс да направи кавър банда на вече достатъчно популярно име. Оуенс се раздвоява между двете групи в продължение на една дълга година, докато не получава обаждане от Judas Priest, че го чакат на прослушване. Когато разбира, че ще е новият вокалист на любимците си, това за него се превръща в сбъдната мечта – не само за него, а и за родителите му, които го подкрепят в музиката. Но най- трудното тепърва предстои, тъй като трябва да бъде представен пред феновете, които са строг, но справедлив съдник. Оуенс е посрещнат от феновете със смесени чувства. Някои одобряват „прогреса” на групата, други смятат, че това драстично отклоняване от класиката няма да донесе нищо добро.
Jagulator. Това е заглавието на албума, който JP изкарват през 1997. Албумът е писан през 1995 г., декември. Йън Хил свидетелства, че албумът е писан без певец, К.К. написва цялата музика, а Глен всички текстове. Тази НЕнамеса на Тим е разбираема – първо, защото в този период, все още са без вокалист, а пък и да беше избран щеше да е твърде рано за каквато и да е музика.
Очакванията на рок критиците са високи, но не се оправдават . Албумът прави изненадващ дебют като влиза на 82 място в американския чарт Billboard. Открива едноименната песен „ Jagulator”, която Глен описва като най- тежкото парче, което са правели. В музикално отношение тази тава, сякаш е продължение на „Painkiller”. Но според критиците е чист „римейк” на песента от 90-та година. Което хвърля негативни сенки върху новата тава на Judas Priest. Дали са се изчерпали идеите на тандема Типтън, Даунинг, това са само предположения на критиците.
Още по-зли мнения започват да се тиражират по адрес на двамата китаристи, които открито са обвинявани в „нагло копиране на китарните сола на Slayer”. Текстът също получава сериозни критики, които друг път Judas Priest не срещат. Все пак Роб Халфорд напуска групата и това доказва, че при липсата и на най-малкото парче от пъзела, той не ще добие пълния си образ. Така се получава и с JP. Сякаш тази промяна ги прави друга група.
Тим Оуенс
„Хеви метълът се развиваше, ние също искахме да вървим напред, заедно с него. Минаха цели седем години, откакто изкарахме „Painkiller” на пазара и искахме да покажем, че все още сме в играта.”
К.К. Даунинг
През 1998 JP поемат към Jagulator Tour и са доста развълнувани, тъй като отдавна не са били на сцена, а там се чувстват като у дома си. В действителност нямат търпение да излязат пред хилядната си публика, да видят и чуят крещящата тълпа, която пее заедно с тях, танцува и откровено показва любовта към музиката им. Турнето минава безоблачно в Япония, Германия и Великобритания, но някак са изгубили влиянието си в Щатите. Но след като създават официална Priest интернет страница, промотирането на концертите става по-интензивно.
В сетлистата на турнетата влизат много класики на групата: „Victim of Changes”, “Hell Bent for Leather” –въобще превес вземат класиките на Judas Priest с оригиналния глас на Халфорд. Йън Хил шеговито казва, че включват старите парчета, заради страха да не бъдат линчувани от публиката. „Мисля, че изсвирихме само три песни от Jagulator , може би 4. После 2 или 3 от Painkiller. Всичко останало бяха класическите ни парчета. С удоволствие свирим тези песни и се надяваме хората все още да ги слушат. Имаме голям брой фенове над 40-те, някои от които са и на нашата възраст , които познават само ранното ни творчество. Но както ги свирехме за почитателите си, така го правехме и за самите нас” , откровено заявява Йън Хил.
Judas Priest записват част от програмата си и решават да издадат лайф албум „Live Meltdown ‘98”. Албумът представлява сбор от песните, които създават през всички години от съществуването си, освен това показва вокалните заложби на Тим Оуенс. Излиза на 29.09.1998, но не бележи особен успех. Може би този застой, в който групата попада след 1990, се дължи на няколко фактора : процесът срещу тях в Невада и медийното отчуждение, напускането на Роб Халфорд, който е един от най-важните хора, които изграждат спойката, която крепи Judas Priest. И колкото да е неприятно за останалите, като ли че този втори фактор, наречен Халфорд е най- болезнен. На последно, но не и по важност място е факторът, свързан с промяната в музикалните предпочитания на младежите през 90-те години. В този период се появяват и нови субжанрове като индъстриъл и гръндж. За много истински хеви метъл фенове, това е истински кошмар. И след всичко, групата необмислено изкарва лайф албум, и то двоен, като в него са включени само няколко песни от албума Jagulator.
През 1998, неизгладените отношения между Роб Хлафорд с бившите му колеги излизат на показ. Judas Priest все още са ядосани на решението на Халфорд да си тръгне. Така се стига до размяна на реплики между тях в пресата. „Не сме комуникирали от 1992. Сега имат нов вокалист и нов албум, мисля, че трябва да продължат напред”
Роб Халфорд
„Priest винаги са се развивали. Може ли Роб да изпее тези песни и високи тонове пак? НЕ! Прослушах Роб през 1969. Слушал съм го толкова години, знам как гласът му се промени и повярвайте ми, той вече не може да взима високите тонове, както преди”
К.К. Даунинг
Ето какво казва и Глен в Goldmine : „Не съм си помислял, че феновете на групата биха приели друг вокалист. Намеирхме Тим, отне ни четири години и не се срамувам да кажа, че Тим е по-добър певец, дори най-добрият, който сме имали”
„Роб ни направи услуга, като си тръгна” , Йън Хил
Роб Халфорд е объркан и разочарован след всичко това. Заявява, че метълът с мъртъв и той е приключил с него. „ Мисля, че не се изразих правилно.” , отвръща Халфорд. Това, което той има в предвид е, че просто няма да се появят нови гениални хеви метъл банди, които да правят класическа музика от този вид. Според Халфорд, не хеви метълът е мъртъв, а неговото развитие. В своето изявление, изтъква, че искал да се появят новите Black Sabbath, Judas Priest, Iron Maiden или Metallica, които да издухат всички от пътя си. Но К.К. не пропуска да захапе Роб като използва собствените му думи срещу него „ Тъжно! Той изостави фенвете на хеви метъла” .
Разбирам К.К., който е ядосан на Халфорд и дори оправдавам изказванията и на Типтън, и на Хил, защото съм сигурна, че не мислят така. Просто усещат колко пагубно е за тях отделянето на Халфорд, който е централна фигура. Освен това тези нападки не са здравословни. На яве излиза тайната на Роб Халфорд за сексуалността. „Открих, че съм гей на 9 или 10 години. Излизах с няколко момичета, но без успех”
Judas Priest издават компилацията The Remasters, която представлява истинско бижу за всеки почитател на металната музика. Включва песни от Sin After Sin до Painkiller, като планират да ги изкарат на три фази. Дисковете излизат през 2001 и 2002 г. Ремастерираните албуми са изчистени от най-малкия дефект, така придобиват високо качество на звука, което и най- чувствителното ухо, не би укорило. Всеки диск включва неиздавани студио и лайф бонус парчета + снимки, текстове на песни. Всичко на всичко в ремастерираните дискове има 26 неиздавани бонус песни (9 студийни и 17 лайф).
Но преди това, трябва да отбележа вторият албум на Judas Priest с Оуенс „Demolition”. През март 1999, Priest напускат CMC Records, а месец по-късно би трябвало да участват на Ozzfest, но това не се случва, тъй като подписват с друга компания, която ги притиска с нов албум до края на септември, което означава, че трябва да работят в студиото почти нон стоп. Подписват с новия лейбъл през 2000 година в самото и начало. Работят по новия материал ден и нощ. Въпреки това в медиите започват да се носят слухове, че Тим щял да напусне групата, за да замести Фил Анселмо от Pantera, който искал да направи собствен проект, наречен Down.
През август 2000 Роб Халфорд изявява желание да се срещне с Оуенс. Той се съгласява. По време на срещата двамата отдават нужния респект един на друг.
„Слушах Jagulator и Demolition, и смятам, че JP се справят много добре с Тим. Правят това, което хората очакват от тях”
Роб Халфорд
Въпреки приятелските отношения между Роб и Тим, публиката иска Халфорд – гладни са за реюниън. Самият Халфорд отхвърля тази възможност не един или два пъти. Смята, че няма нужда да променят установеното положение с Тим като вокалист. „Не бих отстъпил мястото си в групата на Роб Халфорд. Трябва да съм шибан идиот. Така, че заебете всички слухове! Аз съм певецът!”
Тим Оуенс
В интервю, което Оуенс дава в Гърция, открито намеква за сексуалността на Роб Халфорд, което феновете смятат за твърде арогантно. „Нямам взаимоотношения с Роб Халфорд, определено не от този тип. Имам предвид, не сме чак толкова близки. Винаги съм бил фен на Роб и на JP”
Тим Оуенс
Година по-късно реализират Demolition. К.К. и Глен пишат музиката, като Глен пише и текстовете, които той открито критикуа. Добре, а Оуенс само пее ли?! Та, както и да е. Priest тръгват на турне през 2001, но имат доста колебания, относно сетлиста. Йън Хил казва, че никак не е лесно да правиш списък от такъв род, защото има песни, които не можеш да не включиш, но така не остава място за новите парчета
Отзвукът от Demoliton не е от най-добрите. Judas Priest се лутат между въпросите какво ли е отблъснало феновете от Jagulator, дали не е заради промяната в стила. Така се връщат към старото звучене. Глен Типтън поема не леката задача да продуцира албума. Не всички коментари са толкова отчайващи. Ровейки се в интернет открих множество ревюта на този албум. Ето интересно такова: „Освен хеви метъл, албумът съдържа и много добра акустична страна” „Текстовете са много добри. Повечето песни имат наистина смислено послание”
Няма коментари:
Публикуване на коментар