Rust in Peace е четвъртият студиен албум на Megadeth, и излиза през една много специална за мен година - 1990. Истината е, че това е един от най-добре приетите албуми на групата, както от критиката, въпреки че тя не е някакъв основен фактор, който определя качеството на музиката, така и от феновете, които виждат в тези песни нещо наистина добро. Това безспорно е така, и явно всички виждат качествата на албума: страхотна продукция, безпогрешни бас линии и като цяло ритъм секция, фантастични рифове.
"Holy Wars... The Punishment Due" е така да се каже "вестоносецът" на цялата мощ, която пръщи от албума. Едно от най-добрите парчета - бързо, завладяващо парче с "премерена агресия", ако въобще такова определение може да съществува. Към четвъртата минута започват неистови китарни рифове, които заявяват сериозната позиция на американския траш ( на който Megadeth са основни строители ), в световната метъл сцена. И музиката е в сполучлив комплект с текста, писан за конфликта в Северна Ирландия.
"Hangar 18" - има известна доза мелодичност в тази песен. Тук има страхотни сола, убийствен бас, за който се грижи Елефсън. Истинско предизвикателство за по-претенциозните слушатели е, рязката смяна на посоката. Последните минути на Hangar 18 са безпогрешни.
"Take No Prisoners" - наподобява ми звук от картечница, или някое друго бойно оръжие. Определено това парче, е едно от най-силните на Дейв Елефсън. Свири с такава бързина, наистина свирепо. Продължава тази тенденция и във Five Magics, където басът е мелодичен и изразителен. Ритъмът е добър, но като че ли необичаен, по-скоро логически непоследователен, като се има предвид предишната песен. Трябваше да изминат две минути прелюдия, докато стигнем до същината на песента. И тук за пореден път става ясно, че Megadeth имат навика "да освобождават звяра от клетката" в края на песента.
Poison was the Cure и Lucretia- Що за човек е Ellefson? Това интро е неописуемо, още повече, че води към една убийствена, безжалостна, как да кажа, "свирня". Tornado of Souls е наистина торнадо. Тази песен е удачно сравнена с природната разрушителна, всепомитаща стихия, която връхлита изведнъж, без предупреждение. Гласът на Дейв е особено "размазващ".
"Down Patrol"- песента на Елефсън, която е "пътешествие в страната на една космическа ритъм секция". От тази песен, а пък и от Мъстейн генерално, струи една загадъчност, напрегнатост, която е толкова примамлива, че те кара да обичаш тази сърдита музика, и всичко свързано с нея. Това важи и за последното, едноименно парче - Rust in Peace, което блокира ума ми с ожесточен ритъм, пълен с живот и динамика. Затишие пред буря след четвъртата минута, където вече можем да говорим за истински бясно препускане в дебрите на траша. Rust In Peace е сериозна тава, пълна с безпощадни рифове, сурова сила и брутална ритъм секция, която би била в поне в топ 10 на всички фенове на хеви и траш метъла.
"Down Patrol"- песента на Елефсън, която е "пътешествие в страната на една космическа ритъм секция". От тази песен, а пък и от Мъстейн генерално, струи една загадъчност, напрегнатост, която е толкова примамлива, че те кара да обичаш тази сърдита музика, и всичко свързано с нея. Това важи и за последното, едноименно парче - Rust in Peace, което блокира ума ми с ожесточен ритъм, пълен с живот и динамика. Затишие пред буря след четвъртата минута, където вече можем да говорим за истински бясно препускане в дебрите на траша. Rust In Peace е сериозна тава, пълна с безпощадни рифове, сурова сила и брутална ритъм секция, която би била в поне в топ 10 на всички фенове на хеви и траш метъла.
Връх: "Holy Wars... The Punishment Due", Five Magics, Lucretia
Няма коментари:
Публикуване на коментар