JUDAS PRIEST: "Stained Class" на 35

Годината е 1978 – време на пънк лудории и диско пайети. Въпреки това във Великобритания набира скорост едно ново движение, т.нар. „британски хеви метъл“. Judas Priest са сред пионерите, заедно с групи като Saxon и Iron Maiden. Те успяват да съживят заспалите рок фенове и да поднесат нещо ново и свежо на публиката. Точно през тази година, Judas изкарват албума „Stained Class”, който бележи и нов имидж, не само на групата, но и на хеви метъл културата въобще. 

Ето какво пише главният редактор на Metal Edge за поредицата VH1 Behind the music:

“Метълът по това време е олицетворяван от групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple. Всъщност те не са точният пример за истински хеви метъл. Джудас Прийст са първата банда, която изкарва китарата от психаделията и я кара да” крещи”. Те пеят за бунтарството, а това е нещо, за което американските младежи са готови. Почти създадоха социална класа с музиката си”

Aлбумът е разглеждан като един от най-важните хеви метъл творения и като една от връхните точки в кариерата на Judas Priest. Като позитивен аспект се разглежда и отклонението от блуса и готик баладите. И все пак, една от най-добрите хеви метъл балади, намира място в Stained Class – сред любимите на Роб Халфорд, а именно „Beyond the Realms of Death”. Критикът Стийв Хюи пише: 

„Най-накрая групата намери своя начин да вплете тъжните баладични мелодии в хеви метъл песен”

Песента започва леко и лежерно, дори тъжно, докато не избухва с разярени китарни рифове и с високо-диапазонния глас на Халфорд. Според Стийв Хюи, тази песен е вдъхновила Metallica  да напише Fade to Black.

„Better by you, better than me“ хвърля сянка върху Judas Priest и върху имиджа им с един абсурден, унизителен съдебен процес, за който може да прочетете повече тук.