Ronnie James Dio: ГОЛЕМИЯТ ГЛАС В РОКА (II част)

"РАЙ И АД"

През 1979 г., Рони се присъединява към легендарните „Black Sabbath”, като замества незаменимия, а именно Ози Осбърн. Първият албум, който записва  със „Сабат” се нарича „Heaven and Hell”. Излиза през 1980 г. на 25 април. Албумът  носи голям професионален успех на групата, освен това и големи приятелства между Тони Айоми, Гийзър Бътлър  и Дио. Този албум ги вдъхновява и за нова група, посветена на годините на Дио в Блек Сабат, която носи същото име „Heaven and hell”, но за това по-нататък.
Почти всички песни от албума са написани от Айоми и Дио. ”Neon knights” e първата песен от албума, излиза като сингъл през юли 1980 г. Текстът е свързан със средновеквони митове и напомня на някоя от английските легенди, например за крал Артур. Тесктът естествено е на Дио. С присъединяването му към групата, главният текстописец вече не е Бътлър, поради простата причина, че вече на помощ идва още един великолепен поет.
   Заглавната „Heaven and Hell” също е дело на Айоми и Дио. В интервю, Рони заявява, че това е една от най-любимите му песни от цялата му кариера, дори смята, че с нея се гордее най-много. Песента е за избора на човек дали да върши добро, или зло, както и за ада и рая, който съществува във всеки човек и той сам избира, кое да надделее. Песента се изпълнява и от понататъшните вокали на групата - Ян Гилън, Тони Мартин, Рей Гилен. Роб Халфорд също се справя добре с Heaven and Hell, след като замества Дио на два концерта през 1992 г.. ”Heaven and hell” достига до номер едно в класацията Топ 500 хеви метъл песни на всички времена, публикувана в книгата на Мартин ПопоФ. Класацията се базира на читателски мнения, допитвания до рок и метъл музиканти, фенове, журналисти. Почти 18 000 вота са помогнали на „Heaven and Hell” да достигне първата позиция. В класацията на VH1 за хард рок, достига 81-ва позиция.

    Вторият албум на Рони със Сабат се нарича „Mob rules”. Излиза през 1981 г. на 4-ти ноември. Следвайки успеха на „Heaven & Hell”, ”Mob Rules”, достига до 29-то място в американските класации. Във Великобритания се превръща в четвъртият албум, който получава „сребърен сертификат” за продадени 60 000 копия за месец февруари през 1982 г.. Обложката е проектирана от художника Грег Хилдебранд. Носят се зли слухове относно обложката и самата рисунка, че в дъното присъства силно замаскиран надпис, гласящ „Kill Ozzy” /”Убийте Ози!”. Но  това e неправдободобно, защото рисунката не е правена специално за албума. Авторът на обложката твърди, че в творението му няма никакви скрити послания и т.н.. Всичко това е плод на човешката фантазия и на факта, че Рони и Ози са в не добри отношения. Въпреки всичко тази постъпка не е в стила на Рони, който е възпитан и почитател на добрия тон, естесвено без това да се отнася до Вивиан Кембъл*.  Текстовете в албума  са написани от Рони и съдържат тъмни и мрачни послания, примери за такива са : „The sign of a Southern Cross” , “Falling off The Edge Of The World”.

     “Live Evil”е първият официален концертен албум на групата. Записан е на 23 и 24 април и 12 и 13 май 1982 г.. Включва песни, изпълнени на концертите в Далас, Сиатъл и Сан Франциско. След няколко години на раздяла с Блек Сабат, Рони отново се събира с тях през 1992 г.. Албумът, който записват в края на 1991 и началото на 1992 г. се нарича „Dehumanizer”. И в музикално и в текстово отношение този албум е смятан от критиците за един от най-тежките в историята на Блек Сабат. Темите засягат и някои социални проблеми като например отношението на младите към прогресиращия свят на технологиите, третирането на компютрите като богове, като нещо, което неможе да бъде заменено, като наркотик. Албумът е записан във Великобритания, по-точно в Уелс в Рокфийлд Студиос, където записват Queen. Барабанистът тогава, Кози Пауъл претърпява злополука, докато язди кон и получава пълна забрана да свири от лекуващия лекар, което затруднява групата. Сабат са принудени да търсят нов барабанист, който замести Пауъл, за да се справят със записите навреме. Дио иска негов заместник да е Саймън Райт от AC/DC , но Айоми преценява, че не е подходящ, затова се обръща отново към Вини Апис.

През 1992 Дио е заместен от Роб Халфорд (Judas Priest) на подгряващите концерти  от турнето на Ози Осбърн. Стига се до това, защото враждата между него и Осбърн е известна. Рони смята, че Блек Сабат са група от висок ранг, и че е недостойно да подгряват който и да е било, още по-малко Ози - и то след всички, както ги нарича Рони „ужасни неща”, които Осбърн казва за Бътлър и Айоми. Ето и извадка от интервюто му за Метъл Катехизис: ”Отказах  категорично да го направя, особено след ужасяващите неща, които Ози изговори по адрес на Тони и Гийзър. Те са мои приятели, и неможах да приема подобно нещо. Ози беше казал наистина отвратителни неща по адрес на Тони и аз смятах, че той трябва да има достатъчно достойнство, за да му каже, че не иска да свири с него на една сцена. Но парите са важна част от живота, нали”. Това прави Рони много достоен, честен и истиснки човек, защитаващ приятелите си дори и плащайки цената да се раздели с тях.
   Преди всичко това –„Dehumizer”, концертите и скандалите, Дио решава да създаде своя собствена група, в която да вложи всичко  най-добро от себе си. Това се случва след Black Sabbath, през 1982 г.. Групата носи краткото но „божествено „ име Dio. Именно в тази група, Рони може да развива сбоствените си идеи и предпочитания за музика.Хеви метъл.В изявление Рони казва,че това не е солов проект,и че никога не е имал намерение за такъв.Това е група,която основава със своя приятел и колега Вини Апис. Групата работи усилено и непрестанно, издават хитови албуми и сингли, правят мощни концерти. Дебютният албум излиза през 1983 г. и се нарича „Holy Diver”. Тук в този албум на китарата е Кембъл - недоволен от идеите на на Рони Джеймс, който държи на по тежкото звучене.  „Don’t Talk to Strangers” е песента, за която Рони казва, че го описва най-точно. ”Представя философията ми за живота. Хората са наоколо, за да те наранят, и ти трябва да се пазиш”
 „The Last in Line” - 1984. За неговото записване Дио разширява състава като включва и кийбордиста Клод Шнел. С този албум групата постига и комерсиален успех. 1985 е годината, в която излиза следващата тава „Sacred Heart”. По това време Кембъл е все още при Дио, но недоволството му се засилва все повече и повече. Това води до неговото напускане година по-късно през 1986. На негово място идва  китаристът Крейк Голди. С него Дио работи по следващите си албуми. 

”Dream Evil” - 1987, който се превръща в един от най-известните и добри, според критиците и феновете, албуми на групата. В него място намират хитовете „All The Fools Sailed Away” , “I could Have been a Dreamer” , “ Sunset Superman”  и др.. Това е последният албум за 80-те и за Вини Апис в групата ,който напуска през 1990, за да  се отдаде на други проекти. През 1990 г., DIO издават „Lock Up The wolves”, като съставът е коренно различен, без да броим Дио, който няма как да напусне собствената си група. През 1992 Рони прави кратка почивка със DIO за да се присъедини към Айоми и компания за да направят „Dehumanizer”. Концептуалният „Magica”, излиза през месец март 2000.

*Вивиан Кембъл - китарист, който работи с Дио по няколко негови проекта. Известна е вражда между тях, заради неколегиално отношение. В клип от You Tube, Рони нарича Кембъл с обидни думи и казва, че „се надява да пукне”. Кембъл е настоящ китарист в Def Leppard и при споменаване на групата Дио казва: "Def Fuckin’ who?!”. В отговор на това Джо Елиът, вокалистът на Деф Лепард, казва, че той също може да обижда, и смята че Дио „неструва”. Тази дребна караница между тези големи имена в рока не им носи положителни емоции. В интернет пространството се оформят групи от фенове на двамата големи вокалисти, други пък се чудят защо се обръща внимание на такова незначително нещо.