Motorhead - Overkill

През 1979 г. , Леми Килмистър, заедно с бандата си Motorhead реализират мощния Overkill. Още от самото начало на едноименната песен, със скоростните барабани на Фил Тейлър, и уникалният за Леми бас, става ясно, че това е стопроцентова хеви метъл машина, която претендира да събори и най-устойчивите прегради. Дори е заявка на бандата към спиийд метъла.  Stay Clean e доста тежко рокендрол парче, дори бих  се поправила като кажа, че е по-скоро "твърдо". Вокалите на Леми са по-малко дрезгави от обикноовено, а басът е мелодичен в ръцете му, който сякаш свири на ритъм китара с него, което понякога ме кара да мисля, че в песните на Motorhead няма бас.
I Won't Pay Your Price - сурово, хардрок парче, което определя и целия стил на Motorhead, но не само тази песен. I' ll be your sister и Metropolis - свирепи хеви метъл парчета, от които извира и известна доза рокендрол, който Леми обожава, много мощ, без лирически отклонения, които биха могли само да развалят цялостта на този, толкова типичен, грубоват, стегнат стил на Motorhead, който поколения хеви банди ще се стремят да копират дословно понататък. Capricorn започва с постепенно засливащите се барабани на Tейлър, които водят до същината на песента, когато Леми започва: "A thousand nights, I've spent alone". Частта, в която гласът на Леми изпъква, когато казва "I always knew the only way", е забележителна, чак ми се струва, че има известна доза красота в дрезгавите песнопения на господин Килмисър. No Class е просто образцова песен, за това как да създадеш хеви метъл парче на рокендрол основа. Страхотен ритъм, построен от Кларк, Тейлър и вдъхновяващия бас на Леми. Това е песен, която събужда и "най-заспалите " рокендрол поклонници, песен, към която не можеш да останеш безразличен и просто да се ослушваш. Нужно ти е да развееш малко коси, да се изплезиш няколко пъти, да врътнеш бутона върху, който пише Volume. Така вече сме готови и за Damage Case, на  която Metallica направиха доста сполучлив кавър. Кларк прави страхотно соло в песента, но като ли, че е леко заглушен от гръмотевичната ритъм секция, която безжалостно унищожава слуха ми. Много шум, много твърд и суров саунд, предлага калсическото хеви парче - Damage Case.

В Limb for Limb, чувам типичния, заглушен, мелодичен бас, който е неизменна част от рока през 70-те години. Следва една линия, не се променя и въпреки това е изключително мелодичен и допринася много за силата на парчето. В песента има нетипична смяна на темпото, което Motorhead рядко практикуват в песните си. Бих го нарекла "спийд, хеви, рокендрол отклонение", като под "спийд" нямам предвид някакви стилови признаци, ами просто, че това е песен, която би ни вдъхновила да вдигнем поне 100 километра в час на някоя от "новите ни магистрали от европейски тип".

Too Late Too Late е единадесетата песен от преиздадената версия на албума, която е на б-страната на сингъла Overkill. Тук влиза и кавъра на Ричард Бери - Louie Louie, който е пречупен през гледната точка на Леми, и така трябва да е, щом прави импретация на вече известна песен, би следвало тя да е дообогатена с типичния звук на групата. За най-верните фенове на Motorhead, тази версия е просто по- добра и от оригинала, особено след като чуеш симпатичното пеене на Леми: "Louie Louie oh baby I gotta go ai ai ai ai".

Албумът е отличен с гръмотевично силен хеви саунд, върху рокендрол основа, което доста различава Motorhead от останалите банди, на които им е лепнат етикета NWBHM. Което все повече ме кара да си мисля, че това е просто наименование на периода, в който са творили всички тези банди от порядъка на Saxon, Judas Priest, Iron Maiden и Def Leppard.

Връх: Stay Clean, I'll Be Your Sister, Metropolis, Damage Case