"Искахме нещо дръзко", каза Alex Lifeson: Е, ето го ... Clockwork Angels 2012

 

Н е съм от най-големите познавачи на творчеството на канадското трио Rush, но за сметка на това ми беше достатъчно да чуя новия им албум, за да разбера, че динамична, мощна и качествена музика може да се свири дори само от трима души. Бандата, подобно на много други, стартира през далечната 1968 година - това е времето, когато доста от тогавашните младежи са мечтаели за малко по-различни неща от днешните, например да бъдат музиканти и на това да отдадат душите си до края на живота си. Тук опирам до един проблем. Това е проблемът с хората, които отричат "старите музиканти", квалифицирайки ги с праисторически животински вид, изчезнал преди милиони години. Ето, че Rush, въпреки че свирят от близо 44 години, не само че все още ги бива - те просто стават по-добри. Това е един дълго чакан албум, особено от по-заклетите фенове на групата. Още от 2009 в мрежата започват да се тиражират слухове, че може би триото ще изкара нови песни, с които да зарадва почитателите си. Това се случва и през 2010 Rush влизат в студио, за да запишат двадесетия си албум. Това се случва в Blackbird Studio, Нашвил, Тенеси, по-късно през 2011 довършват записите в родния Торонто. Едно от първите парчета, които записват на сесията от 2010 е The Anarchist .  Това е интересна песен, която завладява още от първо слушане, в която дори има източни мотиви - нещо, с което не съм се срещала преди, когато е ставало дума за Rush. Още от първо слушане Clockwork Angels ме впечатли,  особено някои от парчетата. Това е изключително мощен албум, с умопомрачителна бас , въобще ритъм секция (Лий, Пърт), с готина концепция и общо взето ме вдъхновява за по-задълбочено слушане музиката на Rush.  Песните се  приемат   изключително добре от критиците и феновете, като в сайта www.sputnikmusic.com , Clockwork Angels получава отлични оценки, Мартин Попоф  oт www.bravewords.com , му дава 10/10 като го нарича "най-целенасочения албум на Rush, създаван някога". Алекс Лайфсън обяснява, че целта им била парчетата да са дръзки,  провокативни ... Явно това се усеща, успели са да го постигнат. Музика Какво по-вдъхновяващо от трима мъже, свирейки като цяла гвардия - песните в тавата са страхотни, енергични, с пламенен и направо стихиен ритъм, граничещи с хеви метъла, например сингъла, който излезе наскоро ("Headlong Flight")  или пък BU2B, Carnies. Не по-малко грабваща е мелодичната Seven Cities Of Gold, която има страшно грабващ риф. Не липсват и парчета от рода на The Garden - почти балада, с акустично начало, оркестрации и лежерни, плавни хармонии, които се превръщат в мощен, приковаващ вниманието припев, в който гласът на Лий се разгръща в пълния си диапазон и уникален тембър. Текстове Както вече стана ясно, това е концептуален албум - нещо, което бандата отдавна не е предприемала, по думите на Лайфсън, това е "директен албум" . Може би се опитва да каже, че това е албум, който може да се слуша разпокъсано, тоест можеш да си пуснеш едно парче и да не ти направи впечатление, че става дума за една и съща история във всички песни. Например албумът на Йън Андерсън "TAB2" грабна вниманието именно с последователността на песните и логически свъзраните текстове и преливащи една в друга мелодии. Тук не е така, но пък, когато пуснеш албума от началото и го изслушаш до края, и ако поне малко поназнайваш английски, може да откриеш смисъла на текстовете. A историята е доста интересна - става въпрос за млад мъж и неговите сънищата: той е поставен между реда и хаоса, пътува през цветни светове, изгубени градове, пирати, анархисти, екзотични места .. такива работи.

Траклист 01. Caravan 02. BU2B 03. Clockwork Angels 04. The Anarchist 05. Carnies 06. Halo Effect 07. Seven Cities Of Gold 08. The Wreckers 09. Headlong Flight 10. BU2B2 11. Wish Them Well 12. The Garden Състав: Geddy Lee - вокали, бас, синтезатори Аlex Lifeson - китара Neil Pert - барабани Връх: Headlong Flight, BU2B, Seven Cities Of Gold