Има слухове, които твърдят, че Бон Скот гледал Брайън Джонсън в Geordie и харесал много изпълненията му. Всеки път щом се сетил за тази вечер, Бон Скот не пропускал възможността да говори на Ангъс за шоуто на Geordie. Дали това повлиява на Ангъс в избора на вокалист?! Самият той признава, че слушайки Брайън на прослушванията, може би подсъзнателно се досетил за думите на Скот.
Брайън Джонсън се превръща в една от основните фигури в групата на Малкълм и Ангъс и успешно замества харизматичния и уникален Бон Скот. Джонсън е роден на 5.10.1947 в Дънстън, край Нюкасъл, Англия. Брайън е с шотландско - италиански произход и е най-големият от четирите деца в семейството. Неговият баща е военен, с чин сержант майор в Британската армия, а майка му - Естер де Лука е италианка от Фраскати. От малък се занимава с пеене, присъединява се и към църковния хор на местната църква. Първата му група се нарича Gobi desert canoe Club. Членува и в банда на име Fresh. От 1970 се занимава с кабаретно шоу с групата The Jasper Hart Band, с която изпълняват песните от мюзикъла „Коса”. Именно с тези музиканти сформират Geordie. Първият им сингъл се нарича “Don’t do that”, а през март 1973, изкарват на пазара дебютния си албум “Hope you like it “. Издават още няколко албума, а след заглавието “Save the world” , Джонсън напуска, след като става непоносимо за него да продължи в Geordie. Групата изменя на рок стила и все повече и повече започват да свирят нещо от рода на поп-рок. През март 1980, Джонсън получава телефонно обаждане да се яви на прослушване в Лондон, където се справя блестящо с изпълнението на Whole lotta Rosie и Nutbush City limits на Айк и Тина Търнър. Малкълм му се обажда няколко дни след това, за да му каже, че получава работата.
През свободното си време Брайън не се занимава с музика, обича нюкасълска бира и колите. Дебютира с албума Back in Black, който излиза на 25 юли 1980. Въпреки притеснен от факта, че тепърва ще трябва да се докаже като добър солист, Брайън Джонсън се справя отлично с албума. Неговите притеснения в началото наистина са основателни, тъй като не е минала и година от смъртта на Скот, и не е сигурен как все още шокираните и скърбящи фенове на Скот, ще възприемат него като вокалист на AC/DC. Албумът Back in Black е посветен на Скот, а обложката е с черен фон, заради трагедията с бившия вокалист. Момчетата искат обвивката да е чисто черна, без надписи, без нищо, което да напомня, че това е албум на AC/DC, но както всички знаем звукозаписната компания не би позволила. Накрая се изписват името на групата и албума, за да се знае чий е той. Led Zeppelin издават албума си от 1971, който остава без име, без изписано име на групата, нито лейбъла, нито името му.Брайън Джонсън се превръща в една от основните фигури в групата на Малкълм и Ангъс и успешно замества харизматичния и уникален Бон Скот. Джонсън е роден на 5.10.1947 в Дънстън, край Нюкасъл, Англия. Брайън е с шотландско - италиански произход и е най-големият от четирите деца в семейството. Неговият баща е военен, с чин сержант майор в Британската армия, а майка му - Естер де Лука е италианка от Фраскати. От малък се занимава с пеене, присъединява се и към църковния хор на местната църква. Първата му група се нарича Gobi desert canoe Club. Членува и в банда на име Fresh. От 1970 се занимава с кабаретно шоу с групата The Jasper Hart Band, с която изпълняват песните от мюзикъла „Коса”. Именно с тези музиканти сформират Geordie. Първият им сингъл се нарича “Don’t do that”, а през март 1973, изкарват на пазара дебютния си албум “Hope you like it “. Издават още няколко албума, а след заглавието “Save the world” , Джонсън напуска, след като става непоносимо за него да продължи в Geordie. Групата изменя на рок стила и все повече и повече започват да свирят нещо от рода на поп-рок. През март 1980, Джонсън получава телефонно обаждане да се яви на прослушване в Лондон, където се справя блестящо с изпълнението на Whole lotta Rosie и Nutbush City limits на Айк и Тина Търнър. Малкълм му се обажда няколко дни след това, за да му каже, че получава работата.
Back In Black на AC/DC се превръща в изключително успешен. Достига големи продажби. Според Асоциацията на американските звукозаписни компании, Back In Black измества „The dark side of the moon” на Pink Floyd от 1973, който дълги години наред е най-продаваният рок албум на всички времена. Днес „The Dark Side..” остава на второ място за рок албуми, предшестван от Back in black, и на трето място в музиката въобще, където албума на AC/DC е предшестван от Thriller на Майкъл Джексън. Следва турне в САЩ и Канада, което успокоява притеснения Джонсън, защото смята, че ще чуе лоши отзиви по свой адрес, но това така и не се случва. Приет е отлично, защото самият той така се справя. В края на годината обикалят и Европа, което още повече утвърждава Джонсън като вокалист на AC/DC. Една от тайните съставки за постигане на синхрон между изпълнителите и сработването им, както и успеха от албума е, че Йънг и Йънг са искали винаги най-доброто за групата. Брайън Джонсън казва: ”Те са велика група и страхотни момчета. Знам през какво преминаха, когато Бон си отиде. Питаха се, дали си струва да продължат и това е съвсем нормално. Те са хора, а хората не могат просто да подминат подобна трагедия. Въпреки това не са ме карали да се чувствам изолиран.”
Следват концерти и турнета във всички части на света. AC/DC са вече са една от водещите рокендрол банди в света, с перфектни музиканти и чудесен вокалист, който успешно замества Бон Скот.
Вече Джонсън е по-спокоен и по-уверен, благодарение на феновете и момчетата от AC/DC. Вече участва дейно във втория си албум с DC „For those about to rock”. Албумът излиза през 1981 на 23 ноември, а според списание Rolling Stone, това е най-добрият им проект. Името на плочата е инспирирано от книга, която Ангъс чете „For those about to die,we salute you” / „Тези,които отиват на смърт, те приветстват” (книга, отнасяща се за годините на възход на Римската империя, по-точно за гладиаторите, които поздра-
Името на плочата е „Flick of the switch” и излиза през лятото на 1983. Достига до 4-та позиция във Великобритания и 15 в Америка. Албумът отново е записан в Насау, Бахамите. Точно това е времето, в което Ръд става непоносим за останалите с алкохолните и наркотични проблеми. Напуска по средата на работата по албума.
Следват концерти и турнета във всички части на света. AC/DC са вече са една от водещите рокендрол банди в света, с перфектни музиканти и чудесен вокалист, който успешно замества Бон Скот.
Вече Джонсън е по-спокоен и по-уверен, благодарение на феновете и момчетата от AC/DC. Вече участва дейно във втория си албум с DC „For those about to rock”. Албумът излиза през 1981 на 23 ноември, а според списание Rolling Stone, това е най-добрият им проект. Името на плочата е инспирирано от книга, която Ангъс чете „For those about to die,we salute you” / „Тези,които отиват на смърт, те приветстват” (книга, отнасяща се за годините на възход на Римската империя, по-точно за гладиаторите, които поздра-
вяват императора.)
For those about to rock е първият албум на AC/DC, който достига първите места в Америка в Billboard и стои удобно на първа позиция 3 поредни седмици. След този албум, групата става все по-известна, вече всички радиа и телевизии въртят музиката и клиповете им. Медийната популярност привлича женската част от американската публика. Американките винаги си мислят,че като легнат с някой известен музикант, едва ли не, са извършили героичен подвиг. Но момчетата от DC не им се връзват, както Led Zeppelin, които приемат в хотелските си стаи чакащите в буквалния смисъл, на опашка момичета пред вратите на музикантите.
Следват и други концерти, но ако описвам подробно всяко шоу, няма да ми стигнат месеци. След като правят кратка почивка, групата отново започва да работи по следващия си албум. Смятат, че не бива да разчитат на минали успехи, а да се стремят да постигат още и още, като правят истински рокендрол и не спират работата и за миг. Единственото нещо, което куца е отношението на Фил Ръд към работата, затова и напуска. For those about to rock е първият албум на AC/DC, който достига първите места в Америка в Billboard и стои удобно на първа позиция 3 поредни седмици. След този албум, групата става все по-известна, вече всички радиа и телевизии въртят музиката и клиповете им. Медийната популярност привлича женската част от американската публика. Американките винаги си мислят,че като легнат с някой известен музикант, едва ли не, са извършили героичен подвиг. Но момчетата от DC не им се връзват, както Led Zeppelin, които приемат в хотелските си стаи чакащите в буквалния смисъл, на опашка момичета пред вратите на музикантите.
Името на плочата е „Flick of the switch” и излиза през лятото на 1983. Достига до 4-та позиция във Великобритания и 15 в Америка. Албумът отново е записан в Насау, Бахамите. Точно това е времето, в което Ръд става непоносим за останалите с алкохолните и наркотични проблеми. Напуска по средата на работата по албума.
Заглавието, което музикантите са подготвили е I want to rock, но след внимателно премисляне, момчетата се спират на вече популярното име Flick Of The Switch. Междувременно, AC/DC намират заместник на Ръд, Саймън Райт - млад и талантлив барабанист.
Албумът отчита добри продажби, въпреки че е по-слабо продаваем, отколкото предишните. Както знаете, критиката, затова е критика, защото не обича никой изпълнител. Според тях освен, че е слаб, е и незапомнящ се. Започват да излизат заглавия, че ”AC/DC правят един и същ албум вече 9 пъти”. След като вземат участия в няколко фестивала като “Monsters of rock” , “Rock in Rio”, момчетата си дават почивка, която да ги освежи и вдъхнови за нови парчета. В края на юни 1985 излизат и новите песни, селектирани в новия албум „Fly on the wall”. Самите AC/DC признават, че песните са доста бързо написани и нахвърляни, и че може би е трябвало да отделят повече време за албума. Ето и присъствието на албума и песните от него в американските и английски класации. Fly on the wall намира място в Billboard 200/32 позиция, в Uk Chart Album/7, a Shake your foundations достига 24 място в UK single chart.
Въпреки критиката и слабо продавания албум, Малкълм заявява, че критиците въобще не го интересуват, и че са важни само техните почитатели, които харесват песните.През 1985 подписват и с нов мениджър Стюарт Йънг и фирмата „Парт Рок Мениджмънт”. Дотук добре, но това е времето, в което AC/DC отново попадат под обстрела на религиозните фанатици, и то от албуми от преди няколко години. Highway to Hell, думичката hell, в превод на български "ад", ги притеснява толкова, че се заформя напълно ненужен и безсмислен скандал. Брайън Джонсън смята тези фанатици за „търсещи слава” и твърди, че споменават „Сатаната”, по-често, отколкото самите AC/DC, които просто си свирят рок. Тук ще спомена и Ричард Рамирес - сериен убиец извършил около 50 престъпления, за които е известно - убийства, изнасилвания и обири. Полицията смята, че е вдъхновен от AC/DC. тъй като бил почитател на музиката им. Малкълм е огорчен от факта, че ги свързват с такива ужасни престъпници, само защото слушат песните им. А в някои градове се стига до публично горене на плочи на AC/DC. Други заклеймени групи са Iron Maiden, Black Sabbath, в частност Oзи, Judas Priest, a много по-рано и самите Beatles.
Въпреки критиката и слабо продавания албум, Малкълм заявява, че критиците въобще не го интересуват, и че са важни само техните почитатели, които харесват песните.През 1985 подписват и с нов мениджър Стюарт Йънг и фирмата „Парт Рок Мениджмънт”. Дотук добре, но това е времето, в което AC/DC отново попадат под обстрела на религиозните фанатици, и то от албуми от преди няколко години. Highway to Hell, думичката hell, в превод на български "ад", ги притеснява толкова, че се заформя напълно ненужен и безсмислен скандал. Брайън Джонсън смята тези фанатици за „търсещи слава” и твърди, че споменават „Сатаната”, по-често, отколкото самите AC/DC, които просто си свирят рок. Тук ще спомена и Ричард Рамирес - сериен убиец извършил около 50 престъпления, за които е известно - убийства, изнасилвания и обири. Полицията смята, че е вдъхновен от AC/DC. тъй като бил почитател на музиката им. Малкълм е огорчен от факта, че ги свързват с такива ужасни престъпници, само защото слушат песните им. А в някои градове се стига до публично горене на плочи на AC/DC. Други заклеймени групи са Iron Maiden, Black Sabbath, в частност Oзи, Judas Priest, a много по-рано и самите Beatles.
Няма коментари:
Публикуване на коментар