Accept - Balls To The Wall

Немско олицетворение на хеви метъл. Албумът е открит от едноименната песен - нещо средно между AC/DC със Бон Скот и малко Saxon. Песента дава силен тласък и големи очаквания от песните по нататък, защото е тотален хеви метъл химн.  Accept улучват десетката с този албум, превръщайки се в най-комерсиалния успех, въпреки, че някои му лепват етикета гей метъл, което може би се дължи на не много приятната обложка, на която е изобразен космат мъжки крак :D.   В средата на песента обаче басът на Питър Балтс e просто размазващ, сякаш ще изкорми слушателя всеки момент, а ядосани, мъжки гласове повтарят : "Balls to the wall", има известна доза злоба в това. Въпреки хомофобските мнения на някои от критиците, песента London Leather boys е сто процента рок парче, един мощен изблик на рок и енергия. Fight it Back - мощно, сурово парче, типично за хеви метъла от 1983, когато излиза албума. Гръмотевичен ритъм и разтърстващи вокали. Head Over Heels - блестящо интро, прозорците дрънчат под този тон на Балтс. След което започва същината на песента. Loosing more than yo've ever had - звучи леко носталгично и сякаш лирическият герой съжалява за нещо в своя живот, е песен, която има известна доза мелодичност, въпреки хеви ритъма си. Отговаря на определението за хеви балада, без темпото да е бавно, без излишна сълзливост. 

Turn me on отговаря на формулата за хеви метъл на Judas Priest. Музиката много напомня за рифовете на Глен Типтън и К.К. Даунинг, които подобно на  Херман Франк и Волф Хофман-главните действащи лица в Accept, излизат сякаш са войници, а китарите са техните оръжия, готови да гръмнат всеки момент към неприятеля. И тази линия не е спазена само в тази песен, ами в почти целият албум, но като се има предвид, в коя година излиза, никаква прилика не би ме учудила. Просто в началото на 80-те хеви метълът набира популярност, докато само след няколко години ще бъде изместен от глем метъла.

Guardian Of the Night започва доста измамно - очаквах някое рок парче в стил келтски рок, ако въобще съществува такова понятие. Но се оказа, че греша, защото това е типично парче, идентично по стил с останалите песни в албума, като изключим Winterdreams. Тази песен леко бяга от суровото хеви метъл торнадо. От началото добра работа на Балтс, но когато се включат и акустичните китари на Франк и Хофман, песента добива изчистен и завършен облик. След интрото, в песента се включва и дрезгавият глас на Удо Диркшнайдер, който е далеч по-спокоен в тази песен, отколкото в Balls To The wall например. С една дума - мелодично рок парче с послание.

Balls To The Wall е тава, която е олицетворение на това, което критиците наричат Нова вълна в британския хеви метъл, с единствената разлика, че Accept са немски еквивалент. Фенове на Judas Priest и Saxon, ако не сте чули този албум досега, то моля ви направете го! Ще го харесате.

Връх: Balls To The Wall, Head Over Heels, Winter dreams