събота, 17 септември 2011 г.

Rock In Peace: Убийства и самоубийства

Най-вледеняващата причина за смъртта на, когото и да било е това да посегнеш сам на живота си, или някой да ти го отнеме. След като отбелязах имената на само малка част от рок музикантите, които са починали от наркотици, алкохол, болести или при нелеп инцидент, сега е време да напиша едно две редчета за Джон Ленън, Кърт Кобейн и Майкъл Хътчинс.

Всички знаем кой е Джон Ленън. Няма особена нужда от пояснения, но въпреки това: Джон Ленън е известен като член на The Beatles – най-влиятелната банда в света, като един от нейните създатели, след което добива популярност със соловата си кариера и пацифизма, който проповядва. Джон допуска обществото и в личното си пространство, споделено от Йоко Оно. През декември 2010 година, българското издание на сп. Rolling Stone публикува изгубеното интервю на Джон Ленън, взето само няколко дни преди да бъде убит. А фотографката Ани Лейбовиц прави едни от последните снимки на Джон. Бившият бийтълс умира на 8 – ми декември 1980 година след като е прострелян от Марк Дейвид Чапман. Убийството става късно вечерта около 23 часа, когато Джон и Йоко се прибират в апартамента си в Ню Йорк. Отвън ги чакат няколко души, искащи автографи, сред тях е и убиецът. Чапман произвежда пет изстрела с пистолет, след като Джон се насочил към входа на сградата. Три от четири куршума преминали през музиканта, четвъртият останал в него. В резултат на това тялото на Ленън било покрито с общо седем огнестрелни рани. И четирите куршума нанасят тежки поражения, но две от раните се оказват фатални за бийтълса – засегнат е белият му дроб и аортата. Музикантът започнал да кърви обилно, включително и от устата. Откаран е в болница „Рузвелт”, Но лекарите немогат да го спасят – обявяват го за мъртъв в 23:07. На следващия ден Йоко Оно дава изявление, в което съобщава, че няма да има погребална церемония за съпруга и. Кремиран е в Ню Йорк, а Оно разпръсква прахта му в Сентръл парк, Ню Йорк, където днес е построен мемориален парк „Strawberry Fields.
Убиецът Чапман се признава за виновен и е осъден на доживотен затвор затвор. Към днешна дата, Чапман все още е в затвора, като предсрочното му освобождаване е отменяно шест пъти. 

Кърт Кобейн – гръндж идолът на 90-те години умира на 27 години. Когато е на 14 години пророкува своето бъдеще като казва на приятелите си: „Ще стана звезда, ще се самоубия, и ще се сдобия с вечена слава”. През 1994 година е намерен мъртъв в дома си в Сиатъл. До трупа на музиканта е открита бележка, през която била забита писалка. Пушка, купена по рано от самия Кобейн била отркита върху гърдите на музиканта. В рапорта на полицията, смъртта на Кобейн е негово дело. Отнел е живота си на 5 април 1994. Две мнения няма, че преждевременната смърт на звездата идва и благодарение на употребата на хероин (освен изстрела, Кобейн си е инжектирал и смъртоносна доза хероин), който е безпощаден към дръзналите да го опитат. Освен това още с раждането на детето на Кобейн – Фррансис, службата за закрила на децата се опитва да го отнеме от родителите му, които в действителност употребяват наркотици, а това може да иманегативно влияние върху бебе. Тези и най-вероятно още причини, които само Кърт знае, го карат да се самоубие. В гореспоменатата бележка, музикантът моли съпругата си – Кортни Лав, да не го последва, казва, че обича нея и Франсис, и че ще ги пази.

Майкъл Хътчинс – поредната жертва на славата и парите, вокалист на австралийската банда INXS, е намерен мъртъв през 1997 година в Сидни на 22 ноември. На 6 февруари 1998 излиза и официалната експертиза от аутопсията на пеевеца: Майкъл Хътчинс се е самоубил, заради депресивно състояние и под въздействието на наркотици и алкохол. Погребението е на 27 ноември. Ковчегът му е носен от колегите му от бандата и неговият по-малък брат  Рет. По време на церемонията, Ник Кейв изпълнява песента: „Into My Arms”, като моли всички камери да бъдат изключени. Боно – вокалистът на ирландската банда U2, който е добър приятел на Хътчинс, написва и посвещава песен на Майкъл - Stuck in a Moment You Can't Get Out Of".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Последователи