Master Of Reality излиза през 1971 година и бележи началото на една нова епоха в историята на музиката и рока. Случва се така, че Тони Айоми - случайно или с умисъл, създава един нов стил, нечуван дотогава. Когато Ози чува за пръв път албума на Led Zeppelin, Led Zeppelin I, пита Тони: "Чу ли, колко тежко свирят?". Тони му отговаря, че те ще звучат дори по-тежко. Тези пророчески думи се сбъдват с Master Of Reality. Тони настройва китарата си с тон по-ниско, Гийзър прави същото - резултатът? Резултатът е може би най-тежкият албум на Black Sabbath от 70- те или иначе казано от периода им с Ози Озбърн.
Още с първата песен Sweet Leaf, Тони Айоми забива с тъмни, бавни рифове, по-тежки отпреди.Гийзър неотлъчно стои зад устойчивата, бетонна ритъм секция на песента и не само тук. Двамата с Бил Уорд са едни от най-смазващите ритъм тандеми в рока, способни са да накарат ушите ти да кървят от силата, която извличат, сякаш от земното ядро. Не случайно в поредицата на BBC " Classic Albums", Ози Озбърн споменава, че без добра ритъм секция, не би се получил този бетонен ефект. "Sweet Leaf" е изповедта на момчетата към марихуаната и "любовта" си към тревата.
After Forever е поредното парче на Айоми - с режещи рифове и гръмотевичен бас - класическият звук на бандата. Към втората минута, момчетата сменят темпото, което е отличителна черта на тяхната музика. Идеите им се преплитат в една песен.
Embryo е краткото китарно интро на размазващия химн на Black Sabbath - Children Of The Grave. Все пак, какво би бил концертът, ако не видим некординираните подскоци на Ози под звуците на Embryo. Children Of The Grave е една от песните на групата, които изразяват позицията им, срещу войната. Може би Гийзър е автор на текста, тъй като той е главният текстописец, написал смразяващите лирики на песента Black Sabbath. Трудно е да се каже кой е авторът на текста, тъй като и четиримата получават кредити за песните, които свирят с мотива, че всеки от тях е допринесъл с нещо към песента, което е така. Трябва да отбележа блестящата работа на Уорд зад барабаните, който бясно мята палките, докато не дойде психаделичния край на песента.
Orchid е другият кратък инструментал на Айоми, който намира място в албума. Айоми демонстрира прецизност на акустичната китара.
Solitude е много въздействаща, почти" космическа" песен. Вокалите на Ози тук са по-различни, по-нежни, доста нетипични за неговия глас. С флейтата, изсвирена от Айоми, и останалите звуци, песента носи тъжно настроение, а китарното соло на Тони Айоми е релаксиращо, отпускащо, магическо.
The world is a lonely place - you're on your own
Guess I will go home - sit down and moan.
Crying and thinking is all that I do
Memories I have remind me of you
Into The Void - може би най-тежката песен в този албум. Китарата на Тони Айоми е яростна, но тромава, басът на Гийзър е гъвкав и динамичен, Барабните на Уорд са плътни и мощни, а Ози ... си е Ози!
В заключение, ще кажа, че Master of Reality е сред моите лични фаворити сред албумите на Black Sabbath, албум, който е тежък, дързък и същевременно с това, изпълнен със съдържание, благодарение на Гийзър Бътлър, който има таланта да пише изключително въздействащи стихове.
Връх: Children Of The Grave, Solitude, Into the Void
Няма коментари:
Публикуване на коментар