Coverdale & Page

..Или White Zeppelin, не знам как би изглеждало името на колаборацията между Дейвид Ковърдейл, основател на Whitesnake и Jimmy Page, на Led Zeppelin. През 1993 година двамата музиканти се събират за съвместен проект, който наричат Coverdale & Page. Всички песни в албума са дело на двамата музиканти, като преплитат малко от Whitesnake и много от Led Zeppelin. Резултатът е сполучлив албум, който достига до 5 място в американската класация US Billboard 200. Пейдж следва тенденцията от Led Zeppelin III, да използва кънтри мелодии и фолк рифове в работата си. В откриващата песен Shake my Tree - главният риф е по - скоро жизнерадостна кънтри мелодия, отколкото рок парче. Въпреки това, като цяло в албума личи модерният звукозапис, качеството на звука, както и промяната. На места, рифовете на Пейдж минават и за малко по-тежки, отколкото сме свикнали да слушаме в Led Zeppelin. Може би това би била посоката на развитие на Led Zeppelin, ако се бяха запазили като група.

Таке me for a little while - третото парче в албума, което започва с нежния риф на Джими Пейдж, чувам и оркестрации, а Ковърдейл е с леко дрезгав и променен глас . Припевът е силен, мощен, за да илюстрира  по великолепен начин вътрешните терзания на лирическия герой.

Когато Пейдж откри Pride and Joy си помислих " Все едно слушам Led Zeppelin III"  и влиянието от предишните проекти на двама музиканти като Ковърдейл и Пейдж, не би следвало да ме учудва. След като Ковърдейл започва с вокалната работа, песента добива по-различно звучене, но като цяло е в стила на Led Zeppelin. Частта с хармониката и мощните, наподобяващи на Бонъм, барабани напомнят и за Physical Graffiti. Още повече, че в Over Now като ли че долавям и източни мотиви, естествено не в пеенето на Ковърдейл, а в музиката.

Feeling Hot  е бурно парче, което е малко по-различно от останалите в албума. По-бързо и рокендрол ориентриано е, за разлика от спокойното  Easy Does it, в което се включват и перкусии, които напомнят за фолк орнаменти.

Take A look At Yourself  и Don't Leave me Thise Way са по-блусарски композиции, като това е важно, при положение, че както Дейвид, така и Джими имат афинитет към блус рока. Нека да си спомним колко преработки имат Led Zeppelin на стари блус и рокендрол парчета, Дейвид Ковърдейл също следва блус схемата в някои песни на Whitesnake, както признава и Дъг Олдрич в едно интервю. Но и без той да го потвърди, това е очевидно за слушателите и почитателите на музиката на Whitesnake.

Whisper A Prayer For The Dying - желязна композиция, която разкрива силата на рока, с няколко смени на темпото.

Със сигурност това е експеримент на Пейдж и Kовърдейл, който донякъде успява да се наложи, но влиянието на Led Zeppelin се усеща още от първо слушане. Led Zeppelin  е велика група, със страхотни парчета, добър мениджмънт и добра продукция, със успешни албуми, но в случая като ли, че е трябвало да се търси друга посока. 

Връх: Таke Me For a Little While, Don't Leave me This way, Whisper a Prayer For The Dying