Bag Of Bones: Класически рок от Europe

Траклист: "Riches to Rags" "Not Supposed to Sing the Blues" "Firebox" "Bag of Bones" "Requiem" "My Woman My Friend" "Demon Head" "Drink and a Smile" "Doghouse" "Mercy You Mercy Me" "Bring It All Home" Състав:  Joey Tempest – вокали John Norum – китара John Levén – бас Mic Michaeli – пиано Ian Haugland – барабани Връх: Not Supposed To Sing The Blues, My Woman, My Friend, Drink And Smile

Кой казва, че рокът е мъртъв? Наистина ли има, все още някой, който да смята така? Едва ли! Рокът е повече от жив, и нещо повече, той се развива. Това доказват от шведската хард банда Europe, която, както вече бях казала някъде, е символ на европейския рок. Е, малко почакахме, докато изкарат новия си албум Bag Of Bones. Последната им тава "Last Look At Eden", излезе през 2009. Но чакането си заслужаваше, защото албумът е страхотна смесица между класически хард рок и блус мотиви. A и както Джоуи Темпест се изрази: „Отне ни малко време, но ети ни тук! Завърнахме се!“ Композициите отново са на ниво, и отново са създадени главно от Joey Tempest, но този път в успешна колаборация с  John Norum, John Levén и Mic Michaeli. Звукът е разнообразен със страхотните блус и хардрок рифове на Норъм, особено в парчето My Woman, My Friend, което е страхотен образец на класическо рок парче, съчетано със непроменените вокали на Темпест. Но да започнем отначало, албумът е открит от Riches to Rags - мощно хардрок парче, подплътено от клавиатурата на Michaeli. Продукцията е на страхотно ниво и трябва да отбележим работата на Кевин Ширли, работил с много известни имена като Black Country Communion, Dream Theater, Rush. Да не забравя да спомена и Джо Бонамаса, който свири на слайд китара в албума като гост музикант. Отбелязвам това, защото именно продуцентът Кeвин Ширли е връзката между Europe и Джо Бонамаса, китаристът на новата супергрупа Black Country Communion. По собствените му думи, Ширли е "истински фен на Europe и това личи от добре свършената работа. Защото по-голямо удоволствие от това, да работиш с някого, когото харесваш, и да вършиш това, което винаги си искал да вършиш, едва ли има!?  Not Supposed To Sing The Blues е изключителният връх в този албум - песен с класически саунд, невероятни вокали и страхотно изпълнение, погледнато генерално. За нея можем да кажем, че е страхотен избор за сингъл. Малко по-бурно е следващото парче, нарчено Firebox, което отговаря на всички закономерности на хардрока. И подобно на Led Zeppelin, са вкарани и малко индийски мотиви, които придават на парчето един екзотичен облик, отключват въображението и "то работи по поръчка на музиката ".  И това не е единственото парче, което така ми прилича на Led Zeppelin. Личи си влиянието на класическия хардрок, но и на една конкретна банда. Песента Drink And Smile е в стил Led Zeppelin III, за който бандата (Лед Цепелин), получава негативни отзвуци, че бил твърде акустичен. Не знам какво лошо са намерили в акустиката през 1970, но слушайки днес, Drink and Smile на  Europe, напълно одобрявам това страхотно парче.  И сравнявайки го с типичния глем, хард звук на бандата, известна най-вече с песните си от 80-те, вярвам, че са претърпели сполучлива метаморфоза, не само във външния си вид, но и в музикално отношение. Понякога промените, обаче не са равносилни на "освежаване", а на загуба на идеи. Това обаче не важи за Europe.  Не бях слушала по-последователен албум, може би от "2" на Black Country Communion. В заключение ще отбележа, че Europe се завърнаха с модерен албум, с класическо звучене и музикално майсторство и професионализъм.