CODA: Послеписът на Led Zeppelin

Coda наистина е подходящо име за този "финален акорд" на Led Zeppelin, защото с този албум окончателно приключва  ерата на групата. Всъщност това не е албум с нови песни, а компилация от останали някъде в архивите парчета, които са изровени от Джими Пейдж през 1982, когато и излиза Coda. Навярно ви прави впечатление, че това е две години след смъртта на Джон Бонъм през 1980 и след окончателното разпускане на групата. Оцелелите трима музиканти споделят на 4-ти декември следното:  “Желанието ни е  да се знае, че загубата на нашия скъп приятел и дълбокото уважение към семейството му, заедно с чувството за неделима хармония, споделяно от нас и от нашия мениджър, ни доведоха до решението, че не можем да продължим напред, така както до сега” . Сигурно съм го споделяла и друг път, по друг повод, но ми се струва искрено и важно за феновете. Албумът Coda, е компилация от неиздавани парчета на групата, като по думите на самия Джон Пол Джоунс, е използвано абсолютно всичко, което е останало от бандата, без да има скрити, дремещи до днес, потулени парчета. Песните са предимно от звукозаписната сесия на последния студиен албум In Through The Outdoor, който излиза през 1979. Може би това е и причината, някои автори да смятат албума за сив и скучен. Имам предвид, че както при повечето групи, последните  им парчета, не се радват на същия успех, на какъвто са се радвали дебютните им. Въпреки тези критики, Coda е изключително ценен за тези фенове, които не биха искали да се лишават от нищо, което е в каталога на любимата им група. А кои парчета са вътре? We Are Gonna Groove открива албума. Всъщност това е парче, което им остава от 1968 - 1970, период, в който откриват концертите си, именно с него. Наистина е подходящо за начало, защото има буреносен ритъм, пръщи от енергия, динамика и сурова мощ. Но както много техни парчета, така и това е преработка на стар блус стандарт. We Are Gonna Groove е стандарт от Бен Кинг, който Led Zeppelin претворяват в мощен хеви блус. Записват версията си през 1969 на 25 юни в Лондон, веднага след първите си няколко шоута, сред които и участие в Royall Albert Hall. Poor Tom e кънтри разказ за "горкия Том", хармониката внася фолк елемент. Редно е да спомена, че това е песен, писана през 1970, и отпада от Led Zeppelin III. Това е един благодатен период за Пейдж и Плант, в който  се усамотяват със съпругите си в малко, китно, уелско селце - Брон Рар. От същата сесия е и Hey, Hey What Can I do. Всъщност тази песен не е добавена в оригиналното издание от 1982, а през 1993. И по-добре, че феновете се добират до нея, макар и по-късно, защото това е страхотно парче, отново с фолк мотиви и акустично звучене, с лесно запеваем припев и хитов потенциал.  През 1993 са добавени и чувственият блус Baby Come on Home, която е преработка на стара композиция на Бърт Бърнс, Travelling Riverside Blues - жизнено парче, с весел риф и игрива ритъм секция и блестящият инструментал White Summer/Black Mountain Side. Това е китарният етюд на Пейдж, в който са вмъкнати уменията му, придобити след престоя му Индия, а най-вероятно и в Мароко. Walter's Walk, Ozone Baby, Darlene, Bonzo's Montreux са останали от 1979, когато записват последния си албум In Through The Outdoor. Инструменталът на Бонзо се отличава с оригиналност, свръхритмичност. Това си е истинско бижу, което блести в каталога на Led Zeppelin, благодарение на Джими Пейдж, който решава да пусне парчето. Въпреки, че не е сред "класиките" на Led Zeppelin, и че много хора го смятат за най-слабият в каталога на групата, аз смятам, че този албум е един страхотен реверанс към паметта на Бонзо, защото в него се намира вторият му инструментал.  А и защото целият материал, записан от групата излиза в едно общо издание, достъпно за всички почитатели.  За музикалните качества на песните вътре, няма и да споменавам.

Връх: We Are Gonna Groove, Baby Come ON Home, Travelling Riverside Blues Траклист: We Are Gonna Groove Poor Tom I Can't Quit You Babe Walter's Walk Ozone Baby Darlene Bonzo's Montreux Wearing And Tearing Baby Come On Home Travelling Riverside Blues White Summer/Black Mountain Side Hey Hey What Can I Do Състав: Robert Plant - вокали Jimmy Page - китара John Paul Jones - бас китара John Bonham  - барабани