MTV Unplugged: Alice In Chains на живо 1996

Alice In Chains определено са име в световната рок сцена. Звездата им изгрява в началото на 90-те, когато е  и изгревът на грънджа, чиито представители са Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden и др.. И като всяка уважаваща себе си банда, Alice In Chains също вкарват и други елементи в музиката си, като така я правят по-разнообразна, по-многоцветна и съотетно печелят повече фенове, отколкото последователните банди биха могли. Но казвайки това, съвсем не означава, че смятам Alice In Chains са банда, която няма собствен стил - напротив, вплитането на хеви метъл и акустични нотки в техния сиатълски гръндж, както и хармоничните вокали са отличителна характеристика на групата. През 1996 са поканени от превърналата се в институция музикална телевизия MTV, да участват в MTV Unplugged. Концерт, в който ще отсъстват всякакви електрически китари, които да загрубят звука. Бандата включва фатален брой парчета в сета си: 13, изцяло преработени в акустичен аранжимент песни, които придобиват съвсем нов облик. Шоуто на MTV е заснето и записано на 10 април 1996 в Ню Йорк, пускат го в ефира на телевизията на 28 май същата година, а на 30 юли, излиза лайф албум . DVD-то е реализирано през 1999 г.. Пускам си записа! Всичко започва толкова вдъхновяващо, духовно и изпълващо. Така лирично, но същевременно и тъжно звучи Nutshell, с която откриват сета си. Това е блестящо парче, което в оригинал присътва в краткосвирещия им албум Jar Of Flies. Но не фактите са важни за композицията, а изключителното въздействие, което носи - тази тъга се усеща от самата музика, дори без да се заслушаш в текста на Стейли. Това е песен за отчуждението, самотата, гробната тишина.  (Вижте текста и тук) Невероятно изпълнение на Джери Кантрел и Стейли, както и на Майк Инез, който е грабнал един огромен акустичен бас. Сигурно това е едно от най-добрите изпълнения, най-вероятно, защото все още сме в началото, а Стейли все още не е уморен. Казвам това, защото всеки фен на групата знае за сериозните проблеми на вокалиста с безпощадния хероин. Може би именно тази зависимост, го вдъхновява да пише такива угнетени и тежки текстове. Наоколо блещукат пламъчета на свещи, светлината е приглушена, а гласовете на Стейли и Кантрел се носят хармонично под акустични звуци - това е Brother! Чак сега Лейн приветства публиката, но изглежда леко уморен. Въпреки това все още се държи! Следва малко по-забързан и игрив ритъм с песента No Excuses, след което кратка заигравка с Metallica, дръпване от един фас, глътка "огнена вода" и отново към музиката. Най-накрая Стейли сваля очилата си, така че можем да видим очите му. Време е за Sludge Factory! Гръндж композиция, която звучи доста по-лежерно тук, отколкото в оригинал. Стейли обаче забравя текста си! Това няма да го чуете в диска, но ако изгледате DVD-то ще станете свидетели. Може да  е продуцентски трик, но едва ли. Стейли видимо е загубил "чистотата" на разума и паметта си. За щастие се измъква от ситуацията и с усилия успява да довърши песента по най-добрия начин.  Down In A Hole - блестящо парче, което в оригинал звучи също толкова красиво. Но като ли, че Стейли не успява да го завърши добре, сякаш силите му го напускат. Ето да вземем например Rooster - песен за войната, за жертвите, за безсмисленото пролитие на кръв. Тази песен може да се тълкува и по друг начин. Не е ли същото и с наркотиците. Те не са ли война - безсмислена война на зависимия. Те също взимат невинни жертви, а успелите да оцелеят  никога вече не са същите. Щом започва бас интрото на Would? Публиката моментално разпознава парчето, а водещите вокали са открити от Кантрел. Иронията тук е, че парчето е писано за Андрю Ууд от  Mother Loved Bone, който умира от свръхдоза, каквато е съдбата и на Стейли. Истината е, че слушайки и Nutshell и" тежкия" риф на Frogs, Would и въобще гледайки DVD-то, все повече мисля за Лейн Стейли и за трагичната му съдба. Точно това е причината да направя ревю именно на този ънплъгд концерт-Съдбата на талант като неговия. През последните дни от живота си, Стейли изпада в пълна апатия, изолация, не желае да контактува с никого, отслабва болезнено. Умира на 5 април 2002, на 34 години. На погребението присъстват хиляди фенове, както и всички от бандата, включително Майк Стар и Крис Корнъл. След това Alice In Chains официално се разпадат, което продължава до  2006, когато решават да се съберат отново. Соловият албум на Джери Кантрел "Degradation Trip"  от 2002 е посветен на починалия му колега. Тази година се навършиха десет години от смъртта му, поради тази причина The Atlantic публикуваха следното: " Staley не звучеше като никой друг. Способността му да комбинира сила и уязвимост едновременно във вокалите си, както и уникалните хармонии, които създаваше с Джери Кантрел, изобретиха нов стил, който ще е модел на подражание години напред"

Връх: Nutshell, Brother, Frogs, Would Tраклист: "Nutshell "Brother "No Excuses "Sludge Factory"   "Down in a Hole "Angry Chair" "Rooster"   "Got Me Wrong"   "Heaven Beside You"   "Would?"   "Frogs" "Over Now"   Състав: Layne Staley – вокали и акустична китара в "Angry Chair" Jerry Cantrell – акустична китара, вокали Mike Inez – акустичен бас, акустична китара в "Killer Is Me" Sean Kinney – барабани, перкуси Гост-музикант Scott Olson – акустична ритъм китара; акустичен бас в  "Killer Is Me"