Unplugged Уикенд: Alice In Chains - MTV Unplugged

MTV Unplugged: Alice In Chains на живо 1996

Alice In Chains определено са име в световната рок сцена. Звездата им изгрява в началото на 90-те, когато е  и изгревът на грънджа, чиито представители са Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden и др.. И като всяка уважаваща себе си банда, Alice In Chains също вкарват и други елементи в музиката си, като така я правят по-разнообразна, по-многоцветна и съотетно печелят повече фенове, отколкото последователните банди биха могли. Но казвайки това, съвсем не означава, че смятам Alice In Chains са банда, която няма собствен стил - напротив, вплитането на хеви метъл и акустични нотки в техния сиатълски гръндж, както и хармоничните вокали са отличителна характеристика на групата. През 1996 са поканени от превърналата се в институция музикална телевизия MTV, да участват в MTV Unplugged. Концерт, в който ще отсъстват всякакви електрически китари, които да загрубят звука. Бандата включва фатален брой парчета в сета си: 13, изцяло преработени в акустичен аранжимент песни, които придобиват съвсем нов облик. Шоуто на MTV е заснето и записано на 10 април 1996 в Ню Йорк, пускат го в ефира на телевизията на 28 май същата година, а на 30 юли, излиза лайф албум . DVD-то е реализирано през 1999 г.. Пускам си записа! Всичко започва толкова вдъхновяващо, духовно и изпълващо. Така лирично, но същевременно и тъжно звучи Nutshell, с която откриват сета си. Това е блестящо парче, което в оригинал присътва в краткосвирещия им албум Jar Of Flies. Но не фактите са важни за композицията, а изключителното въздействие, което носи - тази тъга се усеща от самата музика, дори без да се заслушаш в текста на Стейли. Това е песен за отчуждението, самотата, гробната тишина.  (Вижте текста и тук) Невероятно изпълнение на Джери Кантрел и Стейли, както и на Майк Инез, който е грабнал един огромен акустичен бас. Сигурно това е едно от най-добрите изпълнения, най-вероятно, защото все още сме в началото, а Стейли все още не е уморен. Казвам това, защото всеки фен на групата знае за сериозните проблеми на вокалиста с безпощадния хероин. Може би именно тази зависимост, го вдъхновява да пише такива угнетени и тежки текстове. Наоколо блещукат пламъчета на свещи, светлината е приглушена, а гласовете на Стейли и Кантрел се носят хармонично под акустични звуци - това е Brother! Чак сега Лейн приветства публиката, но изглежда леко уморен. Въпреки това все още се държи! Следва малко по-забързан и игрив ритъм с песента No Excuses, след което кратка заигравка с Metallica, дръпване от един фас, глътка "огнена вода" и отново към музиката. Най-накрая Стейли сваля очилата си, така че можем да видим очите му. Време е за Sludge Factory! Гръндж композиция, която звучи доста по-лежерно тук, отколкото в оригинал. Стейли обаче забравя текста си! Това няма да го чуете в диска, но ако изгледате DVD-то ще станете свидетели. Може да  е продуцентски трик, но едва ли. Стейли видимо е загубил "чистотата" на разума и паметта си. За щастие се измъква от ситуацията и с усилия успява да довърши песента по най-добрия начин.  Down In A Hole - блестящо парче, което в оригинал звучи също толкова красиво. Но като ли, че Стейли не успява да го завърши добре, сякаш силите му го напускат. Ето да вземем например Rooster - песен за войната, за жертвите, за безсмисленото пролитие на кръв. Тази песен може да се тълкува и по друг начин. Не е ли същото и с наркотиците. Те не са ли война - безсмислена война на зависимия. Те също взимат невинни жертви, а успелите да оцелеят  никога вече не са същите. Щом започва бас интрото на Would? Публиката моментално разпознава парчето, а водещите вокали са открити от Кантрел. Иронията тук е, че парчето е писано за Андрю Ууд от  Mother Loved Bone, който умира от свръхдоза, каквато е съдбата и на Стейли. Истината е, че слушайки и Nutshell и" тежкия" риф на Frogs, Would и въобще гледайки DVD-то, все повече мисля за Лейн Стейли и за трагичната му съдба. Точно това е причината да направя ревю именно на този ънплъгд концерт-Съдбата на талант като неговия. През последните дни от живота си, Стейли изпада в пълна апатия, изолация, не желае да контактува с никого, отслабва болезнено. Умира на 5 април 2002, на 34 години. На погребението присъстват хиляди фенове, както и всички от бандата, включително Майк Стар и Крис Корнъл. След това Alice In Chains официално се разпадат, което продължава до  2006, когато решават да се съберат отново. Соловият албум на Джери Кантрел "Degradation Trip"  от 2002 е посветен на починалия му колега. Тази година се навършиха десет години от смъртта му, поради тази причина The Atlantic публикуваха следното: " Staley не звучеше като никой друг. Способността му да комбинира сила и уязвимост едновременно във вокалите си, както и уникалните хармонии, които създаваше с Джери Кантрел, изобретиха нов стил, който ще е модел на подражание години напред"

Връх: Nutshell, Brother, Frogs, Would Tраклист: "Nutshell "Brother "No Excuses "Sludge Factory"   "Down in a Hole "Angry Chair" "Rooster"   "Got Me Wrong"   "Heaven Beside You"   "Would?"   "Frogs" "Over Now"   Състав: Layne Staley – вокали и акустична китара в "Angry Chair" Jerry Cantrell – акустична китара, вокали Mike Inez – акустичен бас, акустична китара в "Killer Is Me" Sean Kinney – барабани, перкуси Гост-музикант Scott Olson – акустична ритъм китара; акустичен бас в  "Killer Is Me"

Уикенд с най-добрите рок дебюти: Alice In Chains

Уикенд с рока от 90-те: Alice In Chains - Them Bones (1992)

Alice in Chains работят по нов албум

Бандата работи по нов албум, това каза китаристът Джери Кантрел пред сп. Rolling Stone. "Започнахме да пишем още през изминалата година." Alice in Chains планират да влязат в студиото в началото на тази година. Всъщност бандата не е планирала почивката между последния им албум и предстоящия да е три години, но Кантрел се възстановява от операция на рамото.

В предния албум Black Gives Way to Blue, участие взема Елтън Джон. За предстоящия не се очаква присъствие на друга звезда. 

Вижте повече тук: