JON LORD: Досие

ИМЕ...................................... Jon Douglas Lord

 
МЕСТОРАЖДАНЕ ................ Лестър, Англия

 
ДАТА НА РАЖДАНЕ ............. 9.06.1941

ЗОДИЯ.................................. Близнаци

 
БАНДА.................................. DEEP PURPLE

9.06.1941

В Лестър, Англия, в семейството на Мириам и Реджиналд Лорд, се ражда Джон Дъглас Лорд. Той расте в спокойна обстановка, и още на петгодишна възраст започва уроци по класическо пиано – нещо, което направлява живота му до самия му край. 

През 1959 – 60, деветнадесетгодишния Джон се мести в Лондон. Приет е да учи художествено слово и драма. Това е повратна точка от неговия живот, защото тук стратира професионалната му кариера. Той става член на младежкия джазов оркестър „Bill Ashton Combo”

1961-1967

Jon членува в няколко по-малки групи, преди да започне в Deep Purple. Това са Red Bludd's Bluesicians, която той сформира с Бил Аштън – известен джазмен от Британия. По-късно към тях се присъединява вокалиста Артър Ууд. Междувременно, Джон Лорд получава кредити за изпълнението си на орган в „You Really Got Me”на Kinks. В края на 1963 Redd Bludd's Bluesicians, се разпада. Следва нова формация The Art Wood Combo. Следващият му проект, който се доближава най-много до звученето на Deep Purple, се нарича Santa Barbara Machine Head. В тази банда се включва, забележете – Рони Ууд. 

 

1968

Това е годината на Deep Purple. Лорд започва да експериментира с органа, обогатява звученето си. А Deep Purple е в състав: Ричи Блекмор, Йън Пейс, Род Евънс, Ник Симпър и Джон Лорд. Излиза първият албум на Deep Purple “Shades Of Deep Purple”, следван от „The Book Of Taliesyn”.

 

1969

Излиза едноименният Deep Purple, който     така  и не попада в английските класации. Следва разрив в отношенията между членовете на групата, това обтяга нервите на всички, и жертви на цялата тази безпомощност стават Ник Симпър  и Род Евънс, за когото Ричи Блекмор  е все по-убеден, че не става за вокалист. Йън Гилън и Роджър Глоувър стават пълноправни членове на Deep Purple светкавично. Изненадите не свършват дотук – през въпросната 1969, се случва нещо необичайно за рока. Джон Лорд е твърдо решен да съчетае рок, с класическа музика – нещо, което не е правено преди. 

1970 – 1976

Deep Purple стават все по-големи, разнообразяват и затвърдяват звученето си. Превръщат се в едни от първооткривателите на хеви метъла. Е, не в  толкова чист вид, в какъвто работят Black Sabbath, но ако се заслушате внимателно в Deep Purple In Rock от 1970 и във Fireball oт 1971, ще откриете доста хеви нотки. През 1972, издават мощния Machine Head, побрал в себе си мегахитовете Smoke On The Water и Highway Star. През 1973, Deep Purple се впускат в начинанието да запишат и издадат Who Do We Think We Are, въпреки скандалите между Гилън и Блекмор, които и дума не си обелват в този период. Пръв бандата напуска Гилън, след него и Глоувър. Един от най-великите състави отново е изправен пред сериозна пречка – отново си търсят вокалист и басист. Намират си – това са Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз. В този състав правят албумите Burn 1974 и Stormbringer, който излиза същата година. След него, Ричи напуска. Единствените оригинални членове са Джон Лорд и Йън Пейс. Китарист става Томи Болин, с когото издават Come Taste The Band през 1975. Определено това не е сред класиките на Deep Purple, но по-късно Джон ще каже за тавата, че, може да не е силен албум на Deep Purple, но определено е силен рок албум, в който има много музика. 

1976 – 1980

В този период, Лорд успява да се възползва максимално добре от краха на Deep Purple. Започва малки по мащаб проекти с барабниста Йън Пейс, както и с Тони Аштън, с когото са приятели. Заедно издават албума Malice in Wonderland през 1977, под името Paice, Ashton & Lord. В този интервал от време, Лорд има участия в проекти на Maggie Bell, Nazareth и Richard Digance. През 1978, се включва в Whitesnake – бандата на бившия му колега от Deep Purple – Дейвид Ковърдейл.

1984 – 2002

Последният концерт на Джон в Whitesnake е през 1984, когато участват в една шоупрограма по шведската национална телевизия. През същата година Deep Purple отново се събират в най-успешния си състав: Джон Лорд, Йън Пейс, Йън Гилън, Ричи Блекмор, Роджър Глоувър. Предполагате какво мощно медийно събитие е това! ИЗдават албума Perfect Strangers, и концертират из целия свят, който е жаден за подобен вид мероприятия. Оттогава насетне, Deep Purple издават няколко албума, различни по успех и качество, но с нов китарист – Стив Морс. Търсейки нова ниша в своята музикална кариера, Джон Лорд, решава, че трябва да напусне групата, за да се отдаде на другата си страст – класическата музика. 

2003 – 2012

Джон записва блус албум с Джими Барнс в Сидни/Австралия. През 2006 в Дания записва композициите си Boom of the Tingling Strings и  "Disguises (Suite for String Orchestra)". През 2011, Джон разбира, че има рак на панкреаса. От тогава не спира нито с лечението, нито с музиката. Занимава се предимно с класическа музика, композира и концертира с Ливърпулската филхармония, става и доктор по музика в Ливърпулския университет. В последните месеци от живота си, Джон работи по благотворителния проект Who Cares, заедно с Йън Гилън и Тони Айоми. Великият клавирист на Deep Purple почина в Лондонската болница, на 16 юли, 2012 година. 

Анонс: Уикенд с Deep Purple

Отдавна се каня да направя уикенд, посветен на Джон Лорд, защото той определено е музикантът, който има изключителни заслуги за изграждането на тази група, която е толкова популярна у нас. Неговият музикален гений се разпростира и отвъд хардрока - класическата музика, която пише и другите странични проекти, му печелят званието "Лордът на рокендрола" или "Властелинът на хамънда" - все псевдоними, които напълно отговарят на стила, изтънчеността и професионализма на Джон.

От книгата на Габор Капувари и Янош Шебьок става ясно, че като човек на изкуството Джон е по-разпилян, по-невъзмутим. Навярно именно това му помага да запази самообладание, когато класическите музиканти, не са особено съгласни с неговия "Концерт за група и оркестър". Знаете, че през 1969, трудно би могло да се възприеме съчетаването на класическа музика с първичния рок, но въпреки това формулата на Джон успява, за да може пътят за такива мероприятия да е изчистен от бурените за в бъдеще. 

"Китари и цигулки" - така се нарича главата в гореспоменатата книга на Капувари и Шебьок, където авторите обясняват през какви препядствия трябва да мине петорката, за да постигне накрая петнадесетминутните аплодисменти.

Въпреки безспорните му успехи в класическата музика, никой от нас не е способен да си криви душата и да не признае, че Джон печели феновете си, и пълни залите най-вече заради славното си минало с Deep Purple, още повече, че той е един от основателите на легендите. За това тази събота и неделя ще слушаме Deep Purple - ще се опитам да обхвана, колкото се може повече от дългата им история с Лорд, за да стане по-разнообразно и показателно. И не правя това от някаква повърхностна куртоазия, ами от уважение към музиката на този музикант и неговата група. Това е моят начин да отпразнувам живота и песните на Джон Лорд.

10-те най-добри сола на Джон Лорд

На 16-ти юли почина един от най-великите музиканти в историята на музиката – Джон Лорд. Всички го познават от незабравимите му изяви в най-твърдата рок банда в рока Deep Purple. Въпреки силната му страст към класическата музика, нещо, което личи от композиции като April, Anthem, както и от целия концерт Concerto For Group and Orchestra, Джон Лорд, заедно с барабаниста Йън Пейс, е един от основателите на Deep Purple – банда, която е от огромно значение за българските фенове. Именно това прави загубата на Лорд, толкова болезнена за всички нас, тук в България. 

Направих опит да направя добър подбор на най-запомнящите се сола, изсвирени от Джон Лорд, по време пребиваването му в Deep Purple. Не забравяйте да гледате „НЕпознаните“ с Георги Тошев, който направи филма „Лордът на рока“, посветен на Джон Лорд. БиТиВи ще излъчат филма в неделя от 15:00 часа. 

10/ Hard Lovin’ Man Песента е част от Deep Purple In Rock, който излиза през 1970. Спомняте си онази обложка, на която са изобразени лицата на Гилън, Глоувър, Пейс, Лорд и Блекмор върху скала, подобно на мемориалния паметник на четирима от най-известните американски президенти, чийто лица са издялани върху планината Ръшмор. Както самата обложка, така и музиката вътре е по-твърда от всякога. Албумът бележи нови измерения в света на рока – до тогава, той никога не  е бил толкова суров, така първичен и натурален, както в In Rock. Солото на Джон Лорд тук е повече от впечатляващо – истински психеделични настроения в това, иначе тежичко парче.
9/ No No No Тук става дума за Fireball от 1971. Вече личи по-професионалната продукция, по-чистия звук, въпреки че някои от феновете смятат, че така се губи от автентичността на класическия хардрок, това си е крачка напред за млада банда. И понеже говорим за качествата на Джон Лорд, няма как да не спомена неговата роля, изпълнена блестящо, за пореден път. Както в почти всяка песен на Deep Purple от ранните и дни, Лорд и тук изпълнява соло, което понякога омекотява звука, друг път, го заздравява, прави го по-мощен и суров. В случая солото на Лорд в No No No, звучи по-мелодично, по-аристократично.
8/ Тhe Bird Has Flown Връщаме се малко по-назад  с това парче от 1969, където вокалист е още Род Евънс, а басист Ник Симпър. Тук се усещат влияния, които по-късно са забравени от музикантите, незнам дали е заради промените в състава, но е всеизвестен факт, че преплитането на хард рок, психеделик, прогресив и блус рок при Евънс, е изместен от чистия и натурален хард рок при Йън Гилън. Лорд внася известна доза мистика в тази песен, със стържещия хамънд, доза прогресив, доза психеделик, все неща, за които писах преди малко, все неща, които именно Лорд развива в музиката на Deep Purple.
7/ Mandrake Root Още по-назад през 1968. Deep Purple притежават типичните белези на банда от 60-те. Имат и органист, и то брилянтен. В солото на Mandrake Root, дълго почти 2  минути,  може да откриете магията на хамънд органа.
6/ No One Came Връщаме се на на албума Fireball. В No one Came, солото е сравнително по-кратко от това в Mandrake Root, но за сметка на това, е доста по-разбираемо за обикновения слушател, по-мелодично е, по-хармонично и не носи усещането, че слушаме пълна какафония, което в известна степен е доста готин ефект.
5/ Place In Line Едно нетипично за нашите герои парче. Искам да кажа блус стандартите не са сред бойния арсенал на Блекмор и компания. Въпреки това вокалите на Гилън, блестящите ритми, които триото Лорд, Пейс, Глоувър и гениалната соло китара на Ричи Блекмор, създават едно невероятно блус рок парче. Смяната по средата, тоест промяната към по-рокендрол звучене, е изключително уместна, като се има предвид и, че ни очаква солото и на Лорд, където изненадващо за блуса, не е пиано, ами добрият, стар хамънд. Тук личи до каква степен, Лорд владее този инструмент, напълно наясно е с всяка част, където може да се отклони, или където да спре, къде да намали, къде да усили, неслучайно го наричат Лордът на рока.
4/ Speed King Заигравката между Лорд и Блекмор е наистина въздействаща. Това е сюблимния момент на цялото парче.
3/ April Прекрасно съчетание между класически мотиви с  рок, дело на композиторския тандем Блекмор/ Лорд
2/ Child In Time Абсолютната класика на Deep Purple, невероятна композиция и блестящо и въздействащо изпълнение на Джон Лорд, основният компонент в песента. Естествено няма рок фен, който да не разпознае орган-интрото му.
1/ Lazy Навлизаме в дебрите на Machine Head, който излиза през 1972. Пак ще направя препратка към обложката като ви припомня размазните лица на син фон – яко нали?! Но по-якото е музиката, която намира място вътре. Песента, за която пиша – Lazy e едно страхотно парче, с рокендрол елементи и умопомрачаваща интродукция, неслучайно я въртят по радиата, щом наближи рожденият ден на Лорд.