10-те най-добри сола на Джон Лорд

На 16-ти юли почина един от най-великите музиканти в историята на музиката – Джон Лорд. Всички го познават от незабравимите му изяви в най-твърдата рок банда в рока Deep Purple. Въпреки силната му страст към класическата музика, нещо, което личи от композиции като April, Anthem, както и от целия концерт Concerto For Group and Orchestra, Джон Лорд, заедно с барабаниста Йън Пейс, е един от основателите на Deep Purple – банда, която е от огромно значение за българските фенове. Именно това прави загубата на Лорд, толкова болезнена за всички нас, тук в България. 

Направих опит да направя добър подбор на най-запомнящите се сола, изсвирени от Джон Лорд, по време пребиваването му в Deep Purple. Не забравяйте да гледате „НЕпознаните“ с Георги Тошев, който направи филма „Лордът на рока“, посветен на Джон Лорд. БиТиВи ще излъчат филма в неделя от 15:00 часа. 

10/ Hard Lovin’ Man Песента е част от Deep Purple In Rock, който излиза през 1970. Спомняте си онази обложка, на която са изобразени лицата на Гилън, Глоувър, Пейс, Лорд и Блекмор върху скала, подобно на мемориалния паметник на четирима от най-известните американски президенти, чийто лица са издялани върху планината Ръшмор. Както самата обложка, така и музиката вътре е по-твърда от всякога. Албумът бележи нови измерения в света на рока – до тогава, той никога не  е бил толкова суров, така първичен и натурален, както в In Rock. Солото на Джон Лорд тук е повече от впечатляващо – истински психеделични настроения в това, иначе тежичко парче.
9/ No No No Тук става дума за Fireball от 1971. Вече личи по-професионалната продукция, по-чистия звук, въпреки че някои от феновете смятат, че така се губи от автентичността на класическия хардрок, това си е крачка напред за млада банда. И понеже говорим за качествата на Джон Лорд, няма как да не спомена неговата роля, изпълнена блестящо, за пореден път. Както в почти всяка песен на Deep Purple от ранните и дни, Лорд и тук изпълнява соло, което понякога омекотява звука, друг път, го заздравява, прави го по-мощен и суров. В случая солото на Лорд в No No No, звучи по-мелодично, по-аристократично.
8/ Тhe Bird Has Flown Връщаме се малко по-назад  с това парче от 1969, където вокалист е още Род Евънс, а басист Ник Симпър. Тук се усещат влияния, които по-късно са забравени от музикантите, незнам дали е заради промените в състава, но е всеизвестен факт, че преплитането на хард рок, психеделик, прогресив и блус рок при Евънс, е изместен от чистия и натурален хард рок при Йън Гилън. Лорд внася известна доза мистика в тази песен, със стържещия хамънд, доза прогресив, доза психеделик, все неща, за които писах преди малко, все неща, които именно Лорд развива в музиката на Deep Purple.
7/ Mandrake Root Още по-назад през 1968. Deep Purple притежават типичните белези на банда от 60-те. Имат и органист, и то брилянтен. В солото на Mandrake Root, дълго почти 2  минути,  може да откриете магията на хамънд органа.
6/ No One Came Връщаме се на на албума Fireball. В No one Came, солото е сравнително по-кратко от това в Mandrake Root, но за сметка на това, е доста по-разбираемо за обикновения слушател, по-мелодично е, по-хармонично и не носи усещането, че слушаме пълна какафония, което в известна степен е доста готин ефект.
5/ Place In Line Едно нетипично за нашите герои парче. Искам да кажа блус стандартите не са сред бойния арсенал на Блекмор и компания. Въпреки това вокалите на Гилън, блестящите ритми, които триото Лорд, Пейс, Глоувър и гениалната соло китара на Ричи Блекмор, създават едно невероятно блус рок парче. Смяната по средата, тоест промяната към по-рокендрол звучене, е изключително уместна, като се има предвид и, че ни очаква солото и на Лорд, където изненадващо за блуса, не е пиано, ами добрият, стар хамънд. Тук личи до каква степен, Лорд владее този инструмент, напълно наясно е с всяка част, където може да се отклони, или където да спре, къде да намали, къде да усили, неслучайно го наричат Лордът на рока.
4/ Speed King Заигравката между Лорд и Блекмор е наистина въздействаща. Това е сюблимния момент на цялото парче.
3/ April Прекрасно съчетание между класически мотиви с  рок, дело на композиторския тандем Блекмор/ Лорд
2/ Child In Time Абсолютната класика на Deep Purple, невероятна композиция и блестящо и въздействащо изпълнение на Джон Лорд, основният компонент в песента. Естествено няма рок фен, който да не разпознае орган-интрото му.
1/ Lazy Навлизаме в дебрите на Machine Head, който излиза през 1972. Пак ще направя препратка към обложката като ви припомня размазните лица на син фон – яко нали?! Но по-якото е музиката, която намира място вътре. Песента, за която пиша – Lazy e едно страхотно парче, с рокендрол елементи и умопомрачаваща интродукция, неслучайно я въртят по радиата, щом наближи рожденият ден на Лорд.