Отдавна се каня да направя уикенд, посветен на Джон Лорд, защото той определено е музикантът, който има изключителни заслуги за изграждането на тази група, която е толкова популярна у нас. Неговият музикален гений се разпростира и отвъд хардрока - класическата музика, която пише и другите странични проекти, му печелят званието "Лордът на рокендрола" или "Властелинът на хамънда" - все псевдоними, които напълно отговарят на стила, изтънчеността и професионализма на Джон.
От книгата на Габор Капувари и Янош Шебьок става ясно, че като човек на изкуството Джон е по-разпилян, по-невъзмутим. Навярно именно това му помага да запази самообладание, когато класическите музиканти, не са особено съгласни с неговия "Концерт за група и оркестър". Знаете, че през 1969, трудно би могло да се възприеме съчетаването на класическа музика с първичния рок, но въпреки това формулата на Джон успява, за да може пътят за такива мероприятия да е изчистен от бурените за в бъдеще.
"Китари и цигулки" - така се нарича главата в гореспоменатата книга на Капувари и Шебьок, където авторите обясняват през какви препядствия трябва да мине петорката, за да постигне накрая петнадесетминутните аплодисменти.
Въпреки безспорните му успехи в класическата музика, никой от нас не е способен да си криви душата и да не признае, че Джон печели феновете си, и пълни залите най-вече заради славното си минало с Deep Purple, още повече, че той е един от основателите на легендите. За това тази събота и неделя ще слушаме Deep Purple - ще се опитам да обхвана, колкото се може повече от дългата им история с Лорд, за да стане по-разнообразно и показателно. И не правя това от някаква повърхностна куртоазия, ами от уважение към музиката на този музикант и неговата група. Това е моят начин да отпразнувам живота и песните на Джон Лорд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар