Уикенд с инструменталите в рока: Rainbow - Snowman

Уикенд с рока от 70-те: Rainbow - Gates Of Babylon (1978)

Уикенд с най-добрите рок балади: Rainbow - Catch the Rainbow

Deep Purple: Лилавият дим над водата (Всеки сам по пътя си)

Въпреки, че Гилън решава да започне бизнес, той никога не е изоставял музиката. Винаги е знаел, че рано или късно, пак ще се върне в студиото.
Така Йън Гилън сформира групата ”Ian Gillan Band”, която първоначално носи името „Ian Gillan Shand Grenade”. В състава влизат Джон Густафсон (бас), с който Гилън е дългогодишен приятел, Рей Фенуик (китара),
Марк Морън (клавишни), Марк Насиф (барабани), бивш член на „ЕЛФ”, предишната група на Рони Дио.

 

Ian Gillan Band изкарват на пазара своя пръв албум, който носи името „Child in Time”. Очевидно е, че Йън не може да скъса връзките си с DP, а и публиката не му позволява, затова прави кавър на Child in time, в доста по-различен стил, от този, който сме свикнали да слушаме Гилън. Но въпреки това, групата заминава на турне, което постига успех само в Япония. Много от критиците не оценяват високо Гилън и групата  му, дори смятат, че времето на Йън, в което е на върха, одавна е умряло. В известен смисъл това е така, но решава да не се откаже веднага.
Ian Gillan Band издава още няколко албума „Clear Air Turbulence” (1977), “Scarabus”, който излиза през октомври същата година. Но не се увенчават с успех. Така през 1978, Йън слага край на групата, но почти веднага сформира нова, този път носеща просто името „Gillan”- оказва се провал. До 1983, бившият вокалист прави опити за „голямото си завръщане”, но така и не го осъществява. През 1983, Гилън  изненадващо се присъединява към „Black Sabbath”. Но не е доволен от престоя си там, заради тъмния и страшен имидж на групата. Както и да е, все пак издават албум ”Born again”, правят и турне .Въпреки, че мрази обложката на албума и песните  в него, Йън заявява, че харесва и уважава Тони Айоми и Гийзър Бътлър. След тази година, прекарана в Сабат, Гилън знае само едно, че е нетърпелив да се върне в Deep Purple.

Ричи Блекмор и новосформираната му група, постигат доста по-сериозен успех от този на Йън Гилън. Групата се казва „Rainbow”, с вокалист Рони Джеймс Дио. Всъщност старата група на дребничкия вокалист (ЕЛФ), няколко пъти подгрява Дийп Пърпъл и оттогава Блекмор го забелязва. Оказва се, че успяват да се сработят и създават впечатляващи хитове. Решават да се кръстят „Rainbow” , подобно на холивудския бар „Rainbow bar and grill”, любимото място на рок музиканти и групита през 70-те години, не веднъж посещавано от Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple и останалите рок величия.
 Тематиката на песните определено е свързана със средновековната английска история, което е важно да се спомене, тъй като в момента Ричи работи именно в тази насока.
Първият албум носи заглавието Richie Blackmore’s Rainbow. Излиза на 4.08. 1975. Композициите са страхотни, а песни като Man On The Silver Mountain, Temple of the king  и Catch the Rainbow заслужават вниманието ни. Плавна, чувствена мелодия, уникален текст, всичко това е наистина добро, самата група е добра.

През март 1976 илиза вторият албум Rising. Изключителен успех за Ричи и Рони. Най-забележителното парче тук е  Stargazer - истински шедьовър, който не малко въртяха по радиостанциите след смъртта на Рони Дио. В пе-

сента участие взема и Мюнхенската филхармония. Албумът влиза в американската класация Billboard’s Pop Album chart на 48ма позиция.У дома достига 6-та, а в списание Керанг, читателите гласуват за Rising като най-добрият албум.
Издават и концертен албум ”On Stage”, следва световно турне и друг албум, носещ заглавието „Long live rock’n’roll”. След него, Ричи иска да „смекчи” стила на групата, заради самата публика, като мисли, че това ще спечели още фенове. Рони не се съгласява, но на Ричи не му пука и го уволнява, търси си нов вокалист и басист. Отива при Глоувър и обсъждат съвместния проект. Китаристът се опитва да прилвече и Гилън, който пък се опитал да прилвече него като китарист в Gillan. И от тук нататък следват промени във вокалната позиция. Явява се Греъм Бонет, с който  стоят на сцената като диско - поп формация, после идва Джо Лин Търнър, който спасява рок репутацията на Rainbow (донякъде). Отначалото до днес, през Rainbow минават 24 музиканти, включително Блекмор.

Rainbow - Rising

Първото нещо, на което попаднах в интернет, след като написах Rainbow - Rising - беше датата на издаване на албума. 17 май 1976. На 16 май преди една година си отиде Рони Джеймс Дио, чийто глас прави албума толкова невероятен, освен  гениалността на Ричи Блекмор.

Tarrot Woman открива класиката на Rainbow. Подготвя ни за едно страхотно хардрок преживяване. Интрото ни въвежда в един магически, средновековен замък, каквато е и концепцията на Ричи в музиката днес. Една епична песен, която блести, представена от дрезгавия глас на Рони.

Starstruck e рокендрол базирана (може би) песен, с жив и динамичен ритъм. Гласът на Рони е най-добър, той е в разцвета на мощта си, като прави песните на Рейнбоу своя запазена марка. Stargazer  е шедьовърът на албума и безспорно неговата връхна точка. Много критици го причисляват към ранния хеви метъл, но истината е, че това е една чиста хардрок композиция, подплътена от уникалното звучене на мюнхенската филхармония. Класическите инструменти придават някаква странна магия на песента. Представяш си един необикновен свят с митологични същества, страдания, средновековни мъчения, мечове и епични битки, докато не дойде кулминацията на песента и надеждата за избавление, след като Рони казва "I believee.."  Истината е, че това парче, създадено от Блекмор/Дио е една невероятна смесица от музика, текст и запомнящите се китарни сола на Ричи. Сякаш китарата му говори - получава се диалог между гласa на Рони и фендер стратокастера на Блекмор. От песента блика геният и майсторството на музикантите, създали този неукротим вулкан от музика и мелодии.

Rising е връх в кариерата на Рейнбоу, връх и в рока.

Връх: Tarrot Woman, Stargazer