Unplugged Уикенд: Whitesnake - Give Me All Your Love

Уикенд със секси парчетата в рока: Slow & Easy - Whitesnake

Уикенд с рока от 80-те: Whitesnake - Still of the Night (1987)

Уикенд с най-добрите рок балади: Whitesnake - Ain't No Love In The Heart Of The City

Уикенд с най-доброто от 2011: Whitesnake

Анкета: Гласувайте за албум на 2011 (обобщение)

7 гласували: 2 за Whitesnake и Black Country Communion, по 1 за Мegadeth, Motorhead и Uriah Heep. Отново няма голяма активност, въпреки това има изненада, а тя е Black Country communion, които са наравно с Whitesnake, които са "божества" в България. Но наистина "2" на BCC и "Forevermore" на Whitesnake са страхотни албуми, които може би не са оценени много високо от световната рок критика. Но какво ни пука? Важното е какво мислят феновете.

Whitesnake и техният Forevermore: всички епохи на бандата в новия им албум

Гласувайте за този албум в анкетата за "Албум на 2011"

Поредната тава на рок ветераните Whitesnake, предвождани от Дейвид Кобърдейл, който тази година навърши кръгла годишнина (60). Както подобава на група като Whitesnake,  хитро пускат  и сингъл, придружен от  лъскав видеоклип, в който участва съпругата на Ковърдейл - забулена в мистерия. На 25 март тази година албумът излезе  официално на територията на Европа. Определено очакванията за силен, мощен и чист звук, бяха оправдани. Стилово, няма изненади - това са си добрите стари хардрок парчета, които лежат на блус основа. Том Журек от Allmusic.com, правилно отбелязва, че в тавата има сполучлива смесица от всички ери и стилове на Whitesnake през годините - блусът от края на 70 и началото на 80-те, глемът или хеърът в средата и края на 80-те и завръщането към хардрока след това. Steal Your Heart Away е откриващата песен, която започва с убийствена слайд китара - толкова зла, напориста. Води до същината на песента, в която има и елемент с хармоника, който освен, че придава блус момент, навява и романтични мисли по "Дивия запад". Текстът най-вероятно е на Дейвид Ковърдейл, казвам най-вероятно, защото в кредитите са имената на Ковърдейл и Олдрич, но не е упоменато, чия е музиката и чий е текстът. Най-силната част определено е припевът, с настойчивостта, която струи от думите: "I want it All, and I want I NOW", от тук става ясно, че героят на Ковърдейл е повече от сигурен в това, което иска. All Out Of Luck звучи доста модерно. Олдрич прави страхотен начален риф, ритъм секцията също е на ниво. Все пак в групата идват двама обещаващи, млади музиканти: барабанистът Брайън Тичи и басистът Майкъл Девлин, които имахме щастието да видим в действие на 8 ми юли, по време на фестивала Sofia Rocks.  Love Will Set You free е наистина най-подходящият избор за сингъл - грабващ припев, естествено най-типичната тематика за Ковърдейл, а именно - любовта, твърд звук, мелодичност, страхотни китарни рифове на Олдрич и Реб Бийч, и вълнуващ видеоклип.
Все пак говорим за албум на Whitesnake, говорим, че са запазили стила си, дори, че са подбрали "китка" песни от всички "епохи" на бандата във Forevermore, следователно няма начин да не попаднем на балада като Eаsier Saide than Done. Dogs in the street определено е един от върховете в тавата. Убийствено парче, с режещ риф, което сякаш е записвано за албума на Whitesnake от 1987, който си остава класика в жанра. Напомня много на Bad Boys, особено в самото си начало. Би било хубаво да завърша с едноименната песен - Forevermore. Безспорно един отличен завършек на този албум. Вплетени са няколко елемента в нея, има градация, така да се каже, в песента, от нежния, акустичен старт, в който има толкова чувства, изблик от емоции, от носталгия и спомени, много красив текст, до "избухването" на феерия от музика.

Връх: Love Will Set You Free, Dogs in The Street, Forevermore

 

Подробности за бокссета на Whitesnake

На 7 ноември EMI ще издаде супер луксозен бокс сет със записите на Whitesnake от т.нар. Sunburst години. Колекцията събира заедно всички студийни и концертни албуми от този период, два неиздавани досега BBC концерта и лимитирана 7" плоча, DVD и 90-стр. книга с нови интервюта и невиждани досега снимки. Box O'Snakes: The Sunburst Years 1978-1982 бокс сет съдържа 11 диска (сред тях и оригиналната версия на "Here I Go Again" от 1982): 9 аудио CD, едно DVD и 7" винил - реплика на плочата. (Повече информация на страницата на радио Star, където може да прочетете и за преиздаването на Wish You Were Here)

Deep Purple: Лилавият дим над водата (Всеки сам по пътя си)

Въпреки, че Гилън решава да започне бизнес, той никога не е изоставял музиката. Винаги е знаел, че рано или късно, пак ще се върне в студиото.
Така Йън Гилън сформира групата ”Ian Gillan Band”, която първоначално носи името „Ian Gillan Shand Grenade”. В състава влизат Джон Густафсон (бас), с който Гилън е дългогодишен приятел, Рей Фенуик (китара),
Марк Морън (клавишни), Марк Насиф (барабани), бивш член на „ЕЛФ”, предишната група на Рони Дио.

 

Ian Gillan Band изкарват на пазара своя пръв албум, който носи името „Child in Time”. Очевидно е, че Йън не може да скъса връзките си с DP, а и публиката не му позволява, затова прави кавър на Child in time, в доста по-различен стил, от този, който сме свикнали да слушаме Гилън. Но въпреки това, групата заминава на турне, което постига успех само в Япония. Много от критиците не оценяват високо Гилън и групата  му, дори смятат, че времето на Йън, в което е на върха, одавна е умряло. В известен смисъл това е така, но решава да не се откаже веднага.
Ian Gillan Band издава още няколко албума „Clear Air Turbulence” (1977), “Scarabus”, който излиза през октомври същата година. Но не се увенчават с успех. Така през 1978, Йън слага край на групата, но почти веднага сформира нова, този път носеща просто името „Gillan”- оказва се провал. До 1983, бившият вокалист прави опити за „голямото си завръщане”, но така и не го осъществява. През 1983, Гилън  изненадващо се присъединява към „Black Sabbath”. Но не е доволен от престоя си там, заради тъмния и страшен имидж на групата. Както и да е, все пак издават албум ”Born again”, правят и турне .Въпреки, че мрази обложката на албума и песните  в него, Йън заявява, че харесва и уважава Тони Айоми и Гийзър Бътлър. След тази година, прекарана в Сабат, Гилън знае само едно, че е нетърпелив да се върне в Deep Purple.

Ричи Блекмор и новосформираната му група, постигат доста по-сериозен успех от този на Йън Гилън. Групата се казва „Rainbow”, с вокалист Рони Джеймс Дио. Всъщност старата група на дребничкия вокалист (ЕЛФ), няколко пъти подгрява Дийп Пърпъл и оттогава Блекмор го забелязва. Оказва се, че успяват да се сработят и създават впечатляващи хитове. Решават да се кръстят „Rainbow” , подобно на холивудския бар „Rainbow bar and grill”, любимото място на рок музиканти и групита през 70-те години, не веднъж посещавано от Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple и останалите рок величия.
 Тематиката на песните определено е свързана със средновековната английска история, което е важно да се спомене, тъй като в момента Ричи работи именно в тази насока.
Първият албум носи заглавието Richie Blackmore’s Rainbow. Излиза на 4.08. 1975. Композициите са страхотни, а песни като Man On The Silver Mountain, Temple of the king  и Catch the Rainbow заслужават вниманието ни. Плавна, чувствена мелодия, уникален текст, всичко това е наистина добро, самата група е добра.

През март 1976 илиза вторият албум Rising. Изключителен успех за Ричи и Рони. Най-забележителното парче тук е  Stargazer - истински шедьовър, който не малко въртяха по радиостанциите след смъртта на Рони Дио. В пе-

сента участие взема и Мюнхенската филхармония. Албумът влиза в американската класация Billboard’s Pop Album chart на 48ма позиция.У дома достига 6-та, а в списание Керанг, читателите гласуват за Rising като най-добрият албум.
Издават и концертен албум ”On Stage”, следва световно турне и друг албум, носещ заглавието „Long live rock’n’roll”. След него, Ричи иска да „смекчи” стила на групата, заради самата публика, като мисли, че това ще спечели още фенове. Рони не се съгласява, но на Ричи не му пука и го уволнява, търси си нов вокалист и басист. Отива при Глоувър и обсъждат съвместния проект. Китаристът се опитва да прилвече и Гилън, който пък се опитал да прилвече него като китарист в Gillan. И от тук нататък следват промени във вокалната позиция. Явява се Греъм Бонет, с който  стоят на сцената като диско - поп формация, после идва Джо Лин Търнър, който спасява рок репутацията на Rainbow (донякъде). Отначалото до днес, през Rainbow минават 24 музиканти, включително Блекмор.