Първото нещо, на което попаднах в интернет, след като написах Rainbow - Rising - беше датата на издаване на албума. 17 май 1976. На 16 май преди една година си отиде Рони Джеймс Дио, чийто глас прави албума толкова невероятен, освен гениалността на Ричи Блекмор.
Tarrot Woman открива класиката на Rainbow. Подготвя ни за едно страхотно хардрок преживяване. Интрото ни въвежда в един магически, средновековен замък, каквато е и концепцията на Ричи в музиката днес. Една епична песен, която блести, представена от дрезгавия глас на Рони.
Starstruck e рокендрол базирана (може би) песен, с жив и динамичен ритъм. Гласът на Рони е най-добър, той е в разцвета на мощта си, като прави песните на Рейнбоу своя запазена марка. Stargazer е шедьовърът на албума и безспорно неговата връхна точка. Много критици го причисляват към ранния хеви метъл, но истината е, че това е една чиста хардрок композиция, подплътена от уникалното звучене на мюнхенската филхармония. Класическите инструменти придават някаква странна магия на песента. Представяш си един необикновен свят с митологични същества, страдания, средновековни мъчения, мечове и епични битки, докато не дойде кулминацията на песента и надеждата за избавление, след като Рони казва "I believee.." Истината е, че това парче, създадено от Блекмор/Дио е една невероятна смесица от музика, текст и запомнящите се китарни сола на Ричи. Сякаш китарата му говори - получава се диалог между гласa на Рони и фендер стратокастера на Блекмор. От песента блика геният и майсторството на музикантите, създали този неукротим вулкан от музика и мелодии.
Rising е връх в кариерата на Рейнбоу, връх и в рока.
Връх: Tarrot Woman, Stargazer
Няма коментари:
Публикуване на коментар