"Perry Mason" е заглавието на първата песен от Ozzmosis, излязъл през 1995, но все още радвайки ни с хитовете, побрани в него. Това е песен за Пери Мейсън, който в действителност наистина съществува, но като герой в поредица романи. I Just Want you е откровеното признание на Ози, подкрепено от силната ритъм секция от бившият му колега от Блек Сабат - Гийзър и Дийн Кастроново - тогавашния барабанист.
Ghost Behind My Eyes - пресъздава някакво странно събитие, подобно на хита на Black Sabbath - Black Sabbath, но този път музиката предразполага към малко "по-светли" мисли, за разлика от ужасяващо-смразяващия тритон на Айоми. Тук и смисълът на "странното събитие" е различен, защото т.нар. призрак в главата на лирическия герой, очевидно е любимата му, която го обсебва и се превръща в "Призракът зад очите" на Ози. Следва катастрофалният риф на Зак Уайлд, който може да разруши света. И апогеят настъпва, когато металният, и толкова отличителен глас на Озбърн запее: You think You Live Forever", след което Зак показва на света как трябва да се свири тежък рок. Провлаченият ритъм и пеене на Ози, вмъкват особено настроение - представяш си разрушения, които никоя сила на Земята, не би могла да възпре, и така, докато не дойде време за солото на Зак Уайлд, което издухва всичко от пътя си. Като ли че, Уайлд върви със своя .... Китара... И сякаш е избавителят от цялото това разрушение, и така докато Ози не каже отново: "You think You live Forever".
"Ще се видим от другата страна" е посланието на Озбърн, което отправя към любимата си. Песента се различава далеч и по тематика, и по музика, от предишната, и колкото и да е странно Леми Килмистър е човекът, който помага на Ози за създаването на красивата музика. Леми помага за написването на още няколко песни на Ози: Mama I'm Coming Home и Hellraiser, която съществува и във версия на Motorhead.
След края на песента, започва следващият трак с умопомрачително интро и словата на Ози, който сякаш отправя заклинание или по-скоро упрек: "Прочете ли посланието, написано на стената?" Ето така започва Tomorrow. Песента има типичното звучене за песен на Ози, особено, когато "избухва"...Chasing all the rainbows falling from the sky. Солото на Зак Уайлд, за пореден път го представя като един от добрите американски китаристи, дори надминал някои от своите колеги - има и мелодия, и хеви звук.
My Little man е впечатляваща хард балада, посветена на Джак - синът на Ози, който тогава е само на 10 годинки. Стийв Вай, написва песента заедно с Ози и това се превръща в единственото парче, което двамата пишат заедно, но всъщност Стив не свири в парчето. С тази работа се е заел Зак Уайлд, който открива песента с красива мелодия, изпълнена на електрическа ситра. Ози започва да пее своята изповед към сина си, сякаш за да го приспи и успокои, като един истински загрижен баща. Настъпва пълен обрат, със свистенето на "резачката" на Уайлд в My Jekyll Doesn't Hide. Колкото повече навлиза в песента, толкова си проличава, че това е дело именно негово дело, със специфичното звукозивличане, сякаш китарата да "крещи". Стигаме до средата на песента, където откриваме лирическото бас отклонение на Добрия Стар Гийзър.
Майкъл Бейнфърн - продуцент на албума, твърди, че музиката в албума е силна и твърда, но в действителност звучи гладко и плавно. Old L.A. Tonight e доказателство за това. През 2002, излиза ремастерираната версия на албума, която включва две бонус парчета: Whole World's Falling Down и нежната балада, пoсветена на дъщеря му Ейми.
Връх: Perry Mason, Thunder Underground, Му Little Man, My Jekyll Doesn't hide
Ghost Behind My Eyes - пресъздава някакво странно събитие, подобно на хита на Black Sabbath - Black Sabbath, но този път музиката предразполага към малко "по-светли" мисли, за разлика от ужасяващо-смразяващия тритон на Айоми. Тук и смисълът на "странното събитие" е различен, защото т.нар. призрак в главата на лирическия герой, очевидно е любимата му, която го обсебва и се превръща в "Призракът зад очите" на Ози. Следва катастрофалният риф на Зак Уайлд, който може да разруши света. И апогеят настъпва, когато металният, и толкова отличителен глас на Озбърн запее: You think You Live Forever", след което Зак показва на света как трябва да се свири тежък рок. Провлаченият ритъм и пеене на Ози, вмъкват особено настроение - представяш си разрушения, които никоя сила на Земята, не би могла да възпре, и така, докато не дойде време за солото на Зак Уайлд, което издухва всичко от пътя си. Като ли че, Уайлд върви със своя .... Китара... И сякаш е избавителят от цялото това разрушение, и така докато Ози не каже отново: "You think You live Forever".
"Ще се видим от другата страна" е посланието на Озбърн, което отправя към любимата си. Песента се различава далеч и по тематика, и по музика, от предишната, и колкото и да е странно Леми Килмистър е човекът, който помага на Ози за създаването на красивата музика. Леми помага за написването на още няколко песни на Ози: Mama I'm Coming Home и Hellraiser, която съществува и във версия на Motorhead.
След края на песента, започва следващият трак с умопомрачително интро и словата на Ози, който сякаш отправя заклинание или по-скоро упрек: "Прочете ли посланието, написано на стената?" Ето така започва Tomorrow. Песента има типичното звучене за песен на Ози, особено, когато "избухва"...Chasing all the rainbows falling from the sky. Солото на Зак Уайлд, за пореден път го представя като един от добрите американски китаристи, дори надминал някои от своите колеги - има и мелодия, и хеви звук.
My Little man е впечатляваща хард балада, посветена на Джак - синът на Ози, който тогава е само на 10 годинки. Стийв Вай, написва песента заедно с Ози и това се превръща в единственото парче, което двамата пишат заедно, но всъщност Стив не свири в парчето. С тази работа се е заел Зак Уайлд, който открива песента с красива мелодия, изпълнена на електрическа ситра. Ози започва да пее своята изповед към сина си, сякаш за да го приспи и успокои, като един истински загрижен баща. Настъпва пълен обрат, със свистенето на "резачката" на Уайлд в My Jekyll Doesn't Hide. Колкото повече навлиза в песента, толкова си проличава, че това е дело именно негово дело, със специфичното звукозивличане, сякаш китарата да "крещи". Стигаме до средата на песента, където откриваме лирическото бас отклонение на Добрия Стар Гийзър.
Майкъл Бейнфърн - продуцент на албума, твърди, че музиката в албума е силна и твърда, но в действителност звучи гладко и плавно. Old L.A. Tonight e доказателство за това. През 2002, излиза ремастерираната версия на албума, която включва две бонус парчета: Whole World's Falling Down и нежната балада, пoсветена на дъщеря му Ейми.
Връх: Perry Mason, Thunder Underground, Му Little Man, My Jekyll Doesn't hide
Няма коментари:
Публикуване на коментар