Saxon - Destiny

Албумът на "саксонците" излиза през 1988  и ни "навявава" положителни мисли още с първата песен: " Fly like a wind", която е кавър на Кристофър Крос, но версията на Saxon е просто страхотна. "Where the Lightning Strikes" ни повежда към едни по-леки и мелодични Saxon. С третото парче вече става ясно, че момчетата са подготвили един "по-спокоен", по-фееричен албум. "I can't wait anymore" - песен за отчаян влюбен мъж, изповядващ болката си пред своята любима, от нейното пренебрежение. Страхотна хардрок балада, с много мелодии. Calm Before the Storm - лириките напомнят на Iron Wheels, която е далеч по-подходяща за посвещение към покойния баща на Биф Бийфърд, какъвто е бил и замисълът на този текст. Гласът на Бийфърд е както винаги отличен, леко сипкав, постоянно напомнящ за истински рок. Припевът звучи химново, запомнящо се S.O.S. е поредното убийствено парче на триото Бифърд, Куин и Оливър, което ни пренася в миналото, когато морето прибирало повече "души", отколкото когато и да било:

We're sinking fast

You better get to the boats

S. - S.O.S.

The captain cried

For God sakes save your souls

 We are Strong започва сякаш е на американска глем банда, без това да има негативен отблясък, тъкмо обратното. Не винаги придържането към един и същ стил, който повечето банди наричат"собствен", или "уникален", влияе добре на групи като Saxon, които имат (през 1988) около десетгодишна история. А десет години никак не са малко: един творец, освен, че трябва да има така нареченият собствен стил, трябва и да го развива, както правят Saxon.  Ето например Jericho Siren, в чийто припев чуваме Биф Бифърд да дава команда: "Atack!", вече става ясно, че това е албум на Саксън: бойна тематика, военни походи, исторически личности, какъвто е със случая на албума "Lionheart", посветен на "Ричард Лъвското Сърце", и др.. Red Alert е добър хеви метъл завършек на този, не чак толкова хеви метъл албум.

Връх: I can't wait Anymore, S.O.S., Red Alert