вторник, 9 август 2011 г.

Ronnie James Dio: ГОЛЕМИЯТ ГЛАС В РОКА


ОТ ТРОМПЕТА ДО МИКРОФОНА
  
Истинското име на Дио е Роналд Джеймс Падавона. Роден е в Портсмут, Ню Хемпшир, в семейството на италиански емигранти през 1942 г,  на 10 юли. Заедно със семейството си се мести в Ню Йорк. Първият му допир с музиката, се осъществява чрез тромпет и валтхорна. Записва няколко сингъла с различни рокабили банди*. По това време е още момче, а първата му група се нарича „The Vegas Kings”, в която се изявява като добър басист. В последствие Рони доказва певческите си заложби и става вокалист. След което групата сменя името си два пъти. През 1961 г., Роналд сменя името си от Падавона на Рони Дио - вдъхновен от Джони Дио - италиански бос на мафиотска организация.

ЕЛФЪТ

1967 г., е времето, в което Дио сформира групата „The Electric Elves”. През 1970 г., сменят името си на “Елф” и фактически това е неговият истински старт в рок музиката. Но освен начало „Елф „ дава на Дио силни негативни емоции. В средата  на 70-те години, цялата група претърпява автомобилна катастрофа, в която загива китаристът Ник Пантас. Всички единодушно решават да не търсят негов заместник.
   „Елф”е предимно клубна група. Занимават се със свиреНЕ И В  овеселителни заведения по източното крайбрежие на Щатите.
  Превръщат се в членове на голямото семейство на Дийп Пърпъл, след като през 1972 г., Роджър Глоувър (басист) и Йън Пейс (барабанист), продуцират албума им „Елф” от същата година. Благодарение на двамата от Пърпъл, ”Елф’ постигат някакъв среден успех, а през 1972 г., са поканени за подгряваща група на Дийп Пърпъл.
Elf
  Рони е вокалист и басист до 1973 г., когато канят Крейк Грубер да се присъедини към тях. Следват и други промени в групата, които обикновено не влияят добре върху кариерата на музикантите. А през 1974 г., е поканен от Глоувър да участва в самостоятелния му проект ”Тhe Butterfly ball and the Grasshopper’s feast”, който трудно мога да преведа, а буквалният превод не би означавал нищо смислено.Както и да е.
От името личи, че това е концептуален албум, т.е. тематичен. Рок опера, базирана на детска книга, носеща същото заглавие. Глоувър включва различни вокалисти и рок музиканти във всяко парче. Присъстват имена като Дейвид Ковърдейл, Глен Хюз и разбира се Рони Джеймс Дио, все членове на Дийп Пърпъл или свързани с групата.
Последният албум на „Елф” е през 1975 г., и носи името „Trying to burn the sun”.
 
 "ДОКОСНИ ДЪГАТА"

През 1975 г., Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и прави солов проект, наречен „Rainbow”. Тогава Ричи е впечатлен от дрезгавия глас на Рони и му предлага да стане вокалист в новата му група. Тук Рони Дио е изправен пред дилема: да напусне приятелите си от детство, с които свири във „Елф”, или да приеме предложението на един от водещите музиканти тогава, пък и сега - Ричи Блекмор. В крайна сметка е много съблазнително да свириш с него, въпреки че е доста особен и странен като личност, но тогава Дио все още не знае това. (За разлика от Йън Гилън).
Стилът на Рейнбоу е малко по-различен от този на Пърпъл. Само за сравнение ще съпоставя „ Speed king” /Deep purple”  и „Temple of the king”/Rainbow”
. На пръв поглед имената ни карат да мислим, че в песните има една и съща тематична насоченост, но всички знаем, колко различни са двете. Влечението на Ричи към английската средновековна история и традиция, се усеща още по времето на  Пърпъл, по-късно в Рейнобоу и до днес, когато има собствена банда за ренесансова музика. Мелодиката, аранжиментите, текстовете на Дио, всичко това е с ренесансова тематика.
Рони има всестранно развит талант, пее хард рок и нежни балади еднакво добре, което му помага и в Рейнбоу и по-късно в „Дио”. Но макар и да може да свири на няколко инструмента, Рони не свири в нито един албум на какъвто и да било инструмент. За сметка на това участва в писането и аранжировката на песните заедно с Блекмор. Пише и абсолютно всички текстове на песните на Рейнбоу. 
   Издават албум след албум, и така до четири на брой. ”Richie Blackmore’ s Rainbow” /1975 г. Албумът излиза през юли и е записан, докато Ричи е все още член на Дийп Пърпъл. Не достига голяма популярност, но някои го смятат за един от най-силните хард рок албуми, дори е любимият на самия Дио. Беквокалите са записани от приятелката на Блекмор по онова време - Шошана. Две от песните са кавъри: ”Sheep of family” на „Quatermass”, ”Still I’m Sad” ,кавър на „The Yardbirds”. В този дебютен албум, за  Дио, намират място хитовете на Рейнбоу, станали нарицателни, не само за него, но иза самата група. Това са „Man of the silver mountain”, ”Catch the Rainbow”, ”Temple of the king”.
Вторият албум „The Rising” излиза през май 1976 г., с напълно нов състав, с изключение на Дио. Ричи Блекмор уволнява всички останали, с които са записали предния албум, по абсолютно неизвестни причини. В новият състав са: Тони Кери - клавишни, Джими Бейн - басист, Кози Пауъл - барабанист. Албумът е записан в Мюнхен, Германия за по-малко от месец. Това се случва през февруари и е първата съвместна работа на Дио с Бейн. По-късно басиста ще свири със самостоятелната група на Рони, а именно „Dio”. Песента в този албум, която прави впечатление е „Stargazer”, със своите осем минути и двадесет и осем секунди, представлява произведение, което включва и класически инструменти. В песента участва и Мюнхенската филхармония, която прави песента наистина вълнуваща. ”Stargazer” има две по-известни кавър версии: на „Dream Theater”  и на аржентинският изпълнител Адриан Барилари. Албумът достига 48-ма позиция в Billboard Pop Albums Chart. Във Великобритания достига 6-та позиция, в същата класация, и до първа в читателската класация на списание „Керанг”.
    “On stage” е вторият албум, записан през 1976 г., излиза през 1977. От заглавието личи, че това е концертен албум, записан по време на световното турне на Рейнбоу. Записите в албума са от концерти в Германия и Япония. Както на всеки концерт, така и в албума е включена и песента „Mistreated”, изпълнена в оригинал от Дейвид Ковърдейл по времето, когато е вокалист на Дийп Пърпъл. Включен е и цитат от „Магьосникът от Оз”, по-точно на Тото, който казва: "Чувствам, че сякаш вече не сме в Канзас, а сякаш сме върху дъгата”.
    „Long live Rock’ n ’Roll” е третият, последен за Дио, но не и за Рейнбоу албум. Излиза  през 1978 г.. Eдноименната песен „Да живее рокендролът” се превръща в хит и една от запазените марки на Рони и на групата. Но в албума има друга малко по-непопулярна песен ”Rainbow eyes”. Песента е любовна, нежна и изключително интимна. Написана е по желание на Ричи, който обича да експериментира .Рони пише текста на песента, а музиката е на Блекмор. В интервю за българсия рок сайт „Метъл Катехизис”, Рони споделя, че песента е посветена на неговата съпруга Уенди, но не обича да я изпълнява на концерти, защото смята песента за прекалено лека и лежерна и не в негов стил.
   След албума, Рони напуска групата Рейнбоу. Може би с Ричи са твърде различни и несъвместими като  творци. Дио заявява, че напуска, заради комерсиалната посока, в която поема Ричи. Смята идеите му за прекалено „поп”. В интервю за гореспоменатия сайт, Рони казва ,че съжалява, че Блекмор вече не свири рокендрол, но от друга страна експериметите му с ренесансовата музика са чудесни, и че одобрява неговото ново амплоа. Накрая добавя, че Ричи е истински „гений”
.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Последователи