Rock in Peace: Алкохол и наркотици

Отричани приживе, заради бурния си живот и обожествявани посмъртно, починалите рок звезди остават загадка. Те са едни от най-противоречивите личности: обичани и критикувани.
Често хората смятат, че да си рок звезда е най-лесната професия на света – и може би това е вярно, докато не дойде денят, в който ще трябва да заплатят заради системното тровене на собствените си тела. Не е тайна, че рок идолите ни са сред най-големите потребители на наркотици и алкохол. Като все още някои представители на рок гилдията живеят не деветия, а най-вероятно сто и деветия си живот. Ози Озбърн и Кийт Ричардс са първите имена, които ми хрумват, когато говоря за медицински феномени. Поглъщайки огромно количество алкохол, примесено с наркотици от всякакъв тип, Озбърн е истинско медицинско чудо.  В автобиографията си: „Аз съм Ози”, Озбърн споменава за всички свои злоупотреби или по-скоро „преживявания”, които едва не го убиват: наркотици (трева, спийд, кокаин и дори хероин, който Ози се осмелява да пробва), алкохол (всякакъв, стига да е достатъчно силен, за да го повали), цигари (тук слагам и пурите, които в книгата си Ози подчертава, че не ги брои), злополуки ( травма от катастрофа с бъги, катастрофата със самолета, който убива Ранди и случайно не убива и Ози), болести (или поне съмнения за такива: гонорея, съмнения за СПИН, съмнения за множествена склероза, което в последствие се оказва паркинсоноподобен синдром и още ).

Кийт Ричардс е също толкова „здрав”, колкото и Ози, само че той страда от хероинова зависимост, което и личи по болезнено слабото тяло на китариста, история, която Ричардс описва в книгата си Life. В резултат от това китаристът си навлича куп проблеми, включително и с властите. Най-откаченото нещо, което съм прочела за Кийт е, когато разбрах, че признал за това, че бил изшмъркал прахта на кремирания си баща пред списание NME. Все още не съм сигурна дали това е шега или истина, но знае ли човек? Кийт Ричардс наистина е доста ексцентричен и наркотиците често замъглявали мозъка му, така че всичко е възможно при него.

Леми Килмистър също е един от ветераните във войната на рокаджиите с алкохола и някои субстанции. Отчаяно се опитват да го унищожат, пълен геноцид на алкохола. Не минава и ден, в който лидерът на Motorhead да не пресуши бутилка с уиски. Освен това използва амфетамини и LSD, така популярни през 60-те години. Да не говорим за цигари или други подобни, които може би са причината Леми да говори така дрезгаво, дори на моменти задавено, кой знае?! 

Има музиканти, които обаче не се спасяват от вредните си навици, просто не успяват да се изчистят навреме. Това е една от най-популярните причини за ранната смърт на толкова много рок светии. 

Томи Болин, китарист известно време в Deep Purple, записва с тях Come Taste the Band през 1975 г.. умира от свръхдоза през 1976 г. на 4 декември, на престъпно млада възраст – 25 години. 

Джими Хендрикс – друг гениален китарист, който се радва на широка популярност точно преди смъртта си, която настъпва на 18.09.1970 година, умира най-вероятно от задушаване след като дихателните му пътища били пълни с червено вино. Трудно е да се каже как точно е умрял китаристът и каква е причината за това. 

Джон Бонъм от Led Zeppelin има сходна съдба, с тази на Хендрикс, след като се задавя във съня си със собственото си повръщано. Естествено това не е причинено от ядене на развалена храна, ами от прекаляването на барбаниста с алкохола. Според свидетели, Бонъм изпил около 450 млл водка, след което продължил със запоя. Колкото и безсмъртен да се е чувствал в онази трагична нощ срещу 25 септември, Джон Бонъм не успява да се измъкне от зловещата прегръдка на смъртта. Когато умира, барабанистът е само на 32 години. След като Бонъм намира смъртта си, това е краят и на Led Zeppelin – Робърт Плант е съкрушен от загубата на приятеля си от младежките си години, Джими Пейдж също изпада в едногодишна депресия, след което се завръща към музикантските си изяви, но за тях светът няма да е същият без Бонзо.

Пол Кософ – китаристът на популярната британска банда Free, умира на 25 години (19.03.1976) в следствие на сърдечни проблеми, възникнали от пристрастеността му към наркотиците. След разпадането на Free, младият Кософ не успява да се съвземе, а проблемът с наркотиците усложнява здравето  му.

Кийт Муун – легендарниятт барабнист на The Who, също има сериозни проблеми с алкохола. Успява да признае пред себе си, че има проблем с него и започва лечение. Успява да спре за известно време с пиенето, но желанието за една чашка е унищожително. Предписано му е лекарство, успокоително Хеминеврин, което да облекчи абстиненцията на Муун. Вечерта на 6 ти септември 1978 година, Муун се скарва с приятелката си Анет, след което поглъща 32 хапчета хеминеврин, което причинява смъртта му на 7 септември 1978 година. По ирония на съдбата Муун също умира на 32 години, както и Бонъм. Някъде бях чела, че има известан доза прилика в двете банди (Led Zeppelin и The who) – лидер китарист в лицата на Джими Пейдж и Пийт Таунзънд, наперен и добре сложен вокалист – Робърт Плант и Роджър Далтри, тих, но уникален басист – Джон Пол Джоунс и Джон Ентуистъл, който също е покойник, и гениален барабанист, който върши налудничави неща, с една дума „маймунски работи” – Джон Бонъм и Кийт Муун.

 

Джим Морисън е един от най-противоречивите и неразбрани рок герои, и както повечето от тях умира твърде млад, на 27 години (3.07.1971). Не са изяснени причините за смъртта му, всичко е обгърнато в мистерия и предположения. Така и не правят аутопсия на тялото на Морисън, защото разследващия не намерил никакви признаци на насилствена смърт или нещо нередно. Според приятелката на Джим – Памела Карсън, която го намира мъртъв във ваната, Джим е предозирал хероин, като го мислел за кокаин. Но Памела не дава много точна информация, всеки път, когато говори за това си противоречи, и изреченията и са неточни и непоследователни. Това може да се дължи и на употребата на някакъв вид наркотик. Говори се дори, че Карсън е убила Морисън, друг слух е, че е отговорна за смъртта му косвено, след като видяла състоянието му след дозата хероин, а не повикала помощ. Оставила го да кърви, докато не издъхне. По-късно пък дава показания, в които твърди, че музикантът не е взимал наркотик през животта си. Изпада в параноично състояние, ако някой и зададе въпроса какво се е случило с Джим в Париж. Въобще объркана ситуация. На 25 април 1974, намират и Карсън мъртва като причината е свръхдоза хероин – става дума за смаоубийство. 

Брайън Джоунс от The Rolling Stones също умира при неизяснени обстоятелства. В нощта на 2 срещу 3 юли 1969, намират безжизненото тяло на Джоунс на дъното на басейна в къщата му. Разследващите казват, че смъртта му е „нещастен случай”. Правят аутопсия и установяват, че дробът и сърцето на Джоунс са уголемени след редовната употреба на алкохол и наркотици. Той е един от музикантите, които се присъединяват в може би най-мрачния клуб: Клуб 27, тъй като умира на тази възраст. Причината наистина е забулена в мистерии. През 1999, приятелката на Джоунс казва, че бил убит от строителен работник, който ремонтирал къщата им по онова време. Казвал се Франк Торгууд. Бил разпитан от полицията, но не му били повдигнати обвинения. 

Един от най-непрежалимите музиканти – Бон Скот умира на 19 февруари 1980 на Христова възраст – 33. Всички знаят, че Бон имал проблем с алкохола, но просто никой не е в състояние да го спре. Бон умира след тежък запой в клуб „Music Machine” в Лондон, известен днес като КОКО. Бил толкова пиян, че приятелят му, с който бил в трагичната нощ, също доста подпийнал, оставил Бон да пренощува в кола, на открито в непоносим студ. На следващата сутрин, бил открит от Киниър. Веднага извиква бърза помощ, но Бон вече бил мъртъв. Лекарите смятат, че причината за смъртта му е, белодробна аспирация след повръщане. В смъртния акт на вокалиста на AC/DC пише, че причината за кончината му е алкохолно натравяне. Смъртта на на Бон настъпва твърде рано, още преди AC/DC да постигнат истинския световен успех с албума Black In Black, върху който Бон работи. Групата обмисля оттегляне от сцената, но майката на Бон, която почина наскоро, разубеждава момчетата, защото синът и не би искал това от тях. 

Гари Тейн – слабичкият новозеландец, басист в Uriah Heep е поредната жертва на хероина. Намерен е безжизнен на 8-ми декември 1976 година. Тогава е само на 27 години. Въпреки ясната причина за смъртта на басиста, отново се появяват спекулации. Едни твърдят, че бил починал през март, а не декември, други, че бил убит от роднините на индийската си приятелка. Съдбата на Тейн е доста нерадостна, въпреки че прекарва около три години в преуспяваща банда, той е дълбоко нещастен, често боледува, видът му е плашещ в края на своя живот. Има болезнено слабо и измършавяло тяло, а по време на концерт в Далас го удря и ток. Изпада в депресия и след това е уволнен от Uriah Heep. Кен Хенсли казва за Тейн: ”Винаги съм обичал Гари като човек. Имаше едно качество - безотговорност, което винаги ми е харевало. Мисля, че той умря, защото незнаеше какво правеше, с какво се забърква.”

Дейвид Байрън – оригиналният вокалист на Uriah Heep, умира през 1985 година на 38 годишна възраст. Проблемът на Дейвид е алкохолът. Той има разрушаващо действие върху Байрън, като го кара да върши неща, които може би не би извършил в трезво състояние. Случва се така, че на концерт, Байрън ругае публиката, друг случай е, когато колабира на сцената, държанието му става все по-нетърпимо. През 1976, Байрън също е уволнен от групата. През 1981 година, след като Хенсли напуска, останалите канят Байрън да се върне, но отказва. Четири години след това, умира от епилепсия, причинена от алкохола и уголеменият му черен дроб. 

Сид Вишъс от Sex Pistols – има не по-малко нещастна орис. След бурната употреба на наркотици и алкохол, както и връзката му с Нанси Спиджън, която умира четири месеца преди него, Сид решава да се изчисти. Той минава на детоксикация. Въпреки всичко това на 1 февруари 1979 година, Сид се сдобива с хероин и предозира с него. Намерен е мъртъв на следващата сутрин. Няколко дни след кремацията, майка му открива предполагаемо прощално писмо в джоба на якето, което носел. В него Сид написал, че иска да бъде погребан до неговото „момиче с кожено яке, дънки и ботуши”.

Денис Уилсън от Beach Boys години наред се бори с алкохола. Малко след 39-тия му рожден ден (28.12.1983), Уилсън е намерен удавен в Марина Дел Рей, Ел Ей, след пиене почти цял ден.  По ирония на съдбата Уилсън казва една знакова реплика през 1965 година, без дори да подозира колко прав ще се окаже години по-късно: „ Казват, че имам забързан начин на живот. Може би обичам забързания начин на живот. Не бих го заменил за нищо на света. Знам, че това няма да продължи вечно, но пък спомените ще останат. „

На 30 години умира Стийв Кларк – китаристът на Def Leppard. Намерен е от приятелката си на 8 - ми януари 1991 година. Аутопсията показва чудовищни количества кодеин, примесен с валиум, морфин и алкохол, чието количество било три пъти над позволените норми във Великобритания. Кларк е погребан в Шефийлд близо до семейството си. След трагичния инцидент с китариста, Фил Колън, другият китарист на Def Leppard, трудно приема смъртта му и това, че трябва да търсят друг на неговото място. Джо Елиът му вдъхва кураж, казвайки че „Стийв едва ли би искал да се откажaт”.

Рори Галахър – ирландският музикант, умира на 14 юни 1995 година, след усложнения при трансплантация на черен дроб, който бил силно увреден от системната употреба на алкохол и наркотици. По време на последното си шоу пред публика, Галахър бил във видимо влошено здравословно състояние. За нещастие музикантът умира без да е създал семейство. За него Брайън Мей казва: „ Беше земен човек. Единствената амбиция, която имаше, беше да свири. Това може би звучи клиширано, или изтъркано, незнам, но е абсолютната истина. Никога не съм срещал друг като него. Той ме научи на смирение и самоотверженост.” Самият Рори, сякаш да се защити казва: „ Блусът вреди на здравето ти. Пиенето и блусът са свързани помежду си.” 

Фил Линът – още един ирландски музикант, зависим от алкохола и наркотиците. Линът колабира на Коледа през 1985 година в дома си в Кю. След което съпругата му Каролин, го откарва в клиниката Ийст Нойл. Там му поставят диагнозата: отравяне на кръвта. На 4 ти януари 1986, умира от пневмония на тридесет и шест години. 

Елвис Пресли е Кралят на рокендрола, и след неговата смърт, обществото отново отправя поглед към него, след известно време на отчуждение между Елвис и публиката му. През 1977 на 16 август, Елвис – американската, рокендрол икона, умира в дома си в Грейсленд. Причината е самоунищожителна доза успокоителни и приспивателни, които Пресли поема. Певецът привиква към използването им, като понякога неможе да заспи, ако не вземе сънотворно. Тежка е задачата на Елвис да бъде рок идол на толкова много хора, и цялата тази слава, всичкото това внимание и навлизане в личното му пространство, го правят уязвим, както повечето рок идоли на двадесети век. След смъртта на Елвис Пресли, Америка и целият свят са потресени от събитието. До ден днешен на 16 –ти август, фенове от цял свят почитат паметта на своя идол.