Led Zeppelin - Physical Graffiti

Годината е 1975 - Led Zeppelin  са на гребена на вълната. В САЩ ги боготворят - те са новите рок гиганти, концертиращи из големите американски стадиони.

На 24 февруари 1975 г., Led Zeppelin  издават двойния албум Physical Graffiti, белязан от вътрешни раздори в групата. Джон Пол Джоунс решава да напусне бандата, заради депресия от дългите турнета и мъката по Англия и семейството си. С помощта на останалите Джоунс решава, че няма да напусне Zeppelin. Този "трус" не се отразаява по никакакъв начин на песните и качеството на музиката в дисковете.

Първият диск Physical Graffiti I е открит от Custard Pie - и както при крем карамела, така и в песента, всички съставки са "пресни", за да се получи гладка, хомогенна смес. Гласът на Робърт Плант е леко дрезгав, и по-секси от всякога. Тук той започва да надраства себе си и младежките си копнежи, превръщайки се в истински рок бог. The Rover - чудесна китарна работа на Page, който дори сам неможе да се надмине, особено когато говорим за истински блус в In my time of dying. Песента е традиционна фолк песен, която Джоунс, Пейдж и Плант адаптират и аранжират напълно в стила на групата. Слайдът на Пейдж е безпощаден под съпровода на гръмките барабани на "Звяра" Джон Бонъм. Въпреки отказа на Плант да изпълнява песента пред публика от суеверие, той се връща към нея с течение на времето и сякаш отправя молби към Иисус.

Houses of the holy - незнам дали песента е правена по време на пребиваването им в Брон - Рар - уелско китно селце, но опредeлено е била замислена като част от предния албум на бандата - Houses of the Holy. Истината е, че  тази песен носи веселост и непринуденост. Тrampled Under Foot - един от шедьоврите на групата. Песента сякаш "удря" слушателя със всяка следваща нота. Страхотна работа на Бонъм и Джоунс, който има не леката задача да се справя освен с баса и с пианото. Kashmir е епичното парче в албума и от двата диска. Това е върхът, към който четиримата винаги са се стремели (съзнателно или не). Още с главния риф на Джими Пейдж е ясно, че започва една истинска прелюдия към етно-хард-рок парче. Джон Пол Джоунс върши страхотна работа с оркестрацията на песента. И четиримата осъзнават какво са създали, и четиримата отчитат песента като "definitely  Led Zeppelin Song" - определено тази песен съдържа всички елементи, за да се нарече ПЕСЕН НА ЛЕД ЦЕПЕЛИН. Песента е истинско тържество на мелодията и ритъма, на могъществото и силата, на безапелационното и безкомпромисно рок пътуване в света на Кашмир.

Вторият диск открива In the light - Джоунс като маестро и създател на тези уникални звуци, изсвирени от синтезатора му изпъква в песента. Интрото е наелектризиращо, смразяващо дъха, кара слушателя да си представя хиляди картини от всички познати му краища на света. Щом започнат вокалите на Робърт Плант - леко провлачени под акомпанимента на синтезатора се получава един "страховит" ефект, който не оставя никого без впечатление.  Едва на втората минута и половина се включва и Бонзо със страховития си замах на палките, с които безпощадно "налага " барабаните. Един супер "тежкарски" ритъм, със  супер"тежкарския" глас на Плант.

След което песента възвръща първоначалния си облик - сякаш с тези вокали извършват някакъв жертвен ритуал, пoсветен на Рока. Накрая Робърт повтаря Light light light in the light сякаш, за да втълпи на всички, че "има светлина."

Слушайки Boogie With Stu си представям "Имало едно време на Запад" , една малка кръчма с надпис Saloon, шепа каубои, играейки карти на някоя от прашните маси и допушвайки последната си цигара. Точно тогава се включва Джими Пейдж на мандолината. Да не забравяме добрата работа на Йън Стюърт на клавишите. Едно уникално уестърн преживяване, пренесло ни доста години назад. Този албум доказва колко голямо е господството на Лед Цепелин в онези години, колко малко, но в същото време и колко много е било нужно на музикантите да се превърнат в една от суперсилите в рок музиката.

 

 

Връх: Kashmir, In The Light, In My Time of Dying, Trampled Under foot