Judas Priest: Диаманти и ръжда (Vчаст)

Групата влиза в студио, за да запише третия албум. Записват през януари и февруари на 1977 г. В записите участва младият барабанист Саймън Филипс. Тогава е само на 20 и въпреки възрастта си, показва, че мястото му е заслужено. JP имат голямо текучество на барабанисти през годините. Продуцент на албума е Роджър Глоувър – басистът на Deep Purple. Глоувър добива опита като продуцент след сътресенията в Deep Purple в 1973, когато се налага да я напусне. Глоувър продуцира и други изпълнители като веселите шотландци от Nazareth, Rainbow, в която по-късно се присъединява като басист и други.

Момчетата от Judas Priest  срещат Глоувър в студиото, но първата им среща не протича гладко. Роджър Глоувър усеща напрегнатата атмосфера и решава да „разчупи леда” като покани JP да пийнат заедно в близкия пъб.

„Изглеждаше, че не искаха да ги продуцирам. Предложих им да отидем в един от местните пъбове за по едно питие. Там им казах:   Имам чувството, че не искате да ви продуцирам. Това е ваше право” Роджър Глоувър

Интуицията на басиста не го подвежда. Наистина JP не искат да бъдат продуцирани от него, което не се дължи на лични причини, или на някакъв тип страх от него. Казвам страх, защото все пак говорим за Роджър Глоувър – човек, който отдавна е минал по този път и не е постигнал никак малко. Групата иска сама да продуцира албум. Вече се чувстват достатъчно наясно с това какво искат, и с това как да осъществят желанията си. Басистът уважава решението  им и се оттегля в дома си, докато не получава телефонно обаждане от Глен Типтън, който му казва ‘Хей Роджър, аз съм Глен, какво ще кажеш да работим заедно?’
В албума е включена „Diamonds and Rust”- един от хитовете на бандата, който всъщност е кавър на Джоан Байз. Сега, когато направим разбор на песните, и ако разграничим кавърите (които не са много) и оригиналните песни, няма да забалежим кои са кавъри. Обликът, който придават на песните като Diamonds and Rust е изключително въздействащ. Записът на Байз е много по-различен. Президентът на Gull Records Дейвид Хауълс предлага тази песен на бандата. В първия момент отказват. Затова Хауълс се изненадва доста, когато чува песента в Sin After Sin, който не излиза под шапката на Gull Records.

„Първоначално, песента ни беше представена като експеримент, който бихме могли да запишем. Чухме версията на Джоан Байз и се развеселихме доста, защото беше очевидно, че тази песен, няма как да звучи добре в хеви метъл формат. Но Diamonds and Rust  е добра песен, и като резултат от това, можеш да направиш много интерпретации и все още да звучи страхотно. Джоан е талантлива дама, която определено пише страхотни песни.”                                                                                                                  Роб Халфорд

Оценките на критиците не закъсняват много след официалната дата на излизане на албума 23.04.1977. „Last Rose of Summer”  е сравнена с погребален марш, което най-вероятно идва от метафората „червена кръв, бял сняг”. „Sinner” е представена от Стийв Хюи като класическа „отваряща песен”. Комплект от динамични рифове, синхрон, взаимодействие и взаимодопълване между китарите на К.К. и Глен (което включва и т.нар. Whamy bar – халюцинация по време на забавената част в песента). Oще – “гъвкава мелодия и модерни продуцентски трикове, които несъмнено са инспирирани от Queen.” Критиците долавят първите наченки на т.нар. спийд метъл, скоростен метъл, който изпъква особено при Motorhead.
В интервю за Metal Works (тв.шоу) през 1993 г. Роджър Глоувър си спомня записите на The Sinner. Силно впечатление му прави солото на К.К. Даунинг (средата на песента) и най- вече фактът, че К.К. не спирал да танцува и да преживява песента, така, както на сцената.
„Тогава си помислих: ’Защо ли го прави? Ние сме в студиото’ Тогава му зададох въпроса: ‘Защо не се концентрираш върху песента и не оставиш акробатиките за сцената’, а той ми отвърна:

K.K. Downing

‘Това е част от свиренето
 Начинът, по който свиря
 ме вдъхновява, кара ме да
   се движа, да чувствам’......

„Църковното китарно интро в „Let us pray” бързо води до „Call of The Priest”, което може би е най-ранната градивна частица в конструкцията на „спийд метъла”. Включват се и хармонизираните сола на К.К. и Глен.
Критиците обръщат сериозно внимание на „Desident Agressor” като я наричат „една от най-тежките песни в каталога на JP”. „Песента е дива, толкова  агресивна! Ако трябваше да избера песен , която да опиша като своя любима, ще е точно тази...”, казва Йън Хил в Metal Works през 1993 г..

„Sin After Sin” получава златен статут чак през 1990 г., на 10 ноември. Тогава достига нужния брой продадени копия. Най-доброто представяне на албума в чартовете е разбира се в Европа: във Великобритания достига 23 позиция, в Швеция-49. Достигайки до UK Top 25, JP  най-накрая постигат по-мащабен успех. И въпреки, че някои не говорят за финансовата страна, тя е доста важна. JP печелят, и то доста, пари от този албум, от които отчаяно се нуждаят. Най-накрая на 26 години, К.К. успява да си купи първата собствена кола. А Роб Халфорд започва да се чувства по-уверен в гласа си.

"Kогато бях хлапе, пях в църква. Пеенето е едно от онези човешеки нужди, дали ще е под душа, дали ще е, докато слушаме музика, или пък професионално като начин да изкарваш прехраната си, това няма значение. Просто когато пея, изкарвам на показ емоциите си, директно от душата си. На 9, 10 години осъзнах, че мога да пея, но когато станах тийнейджър, се обсебих от музиката. А рокът дойде, когато бях на 18, заедно с многото местни групи, в които участвах. Тогава започ-юнах да експериментирам с гласа ми. Знаете тогава имаше уникални певци като Робърт Плант и Йън Гилън, които ме накараха да осъзная, че искам да направя нещо различно и уникално.

"Ако слушате Rocka Rolla, ще разберете, че това „уникално нещо” не е постигнато. Научих се да го постигам по-добре в „Sad wings of destiny”  и го усъвършенствах в „Sin After Sin”. (Роб Халфорд)

През пролетта на 1977 г., JP предприемат американско турне. Дебютният американски концерт, групата изнася в Амарило, Тексас на 17.06. 1977 г.. Има известна доза страх от Америка.  Там публиката е много по-различна от британската и от европейската. Харесват съвсем различни приоритети. В тези години, няколко преди 80-та, на музикалната сцена се появява пънкът, който леко измества старите, но истински рокаджии от началото на 70-те години . В този ред на мисли К.К. Даунинг казва „ Пънкът стана малко луда работа. UFO  и Judas Priest останаха единствените хеви метъл банди, които продължиха да свирят. Всички други предпочитаха да не го правят”.

Кулминацията на турнето идва с шоу в Оукланд, където са подгряваща група на Led Zeppelin. След края на турнето равносметката е : К.К., който не харесва американската храна, в следствие на което отслабва доста, свирят пред около 65 000 души в Оукланд, което се превръща в  голямо забавление по време на обиколката из „най-големия пазар в света” .