Uriah Heep: Very 'eavy, very 'umble

Дебютът на бандата, който излиза през 1970 година, бележи началото на една епоха в рока и  в прогресива, за който ръмжащият хамънд на Кен Хенсли напомня с всяка нота. Въпреки негативните ревюта, които получава, когато излиза, албумът доказва, колко е устойчив във времето, без да остарява или да натоварва излишно съзнанието. Мелиса Милс от списание Rolling Stone проявява излишна грубост, когато казва, че "още  с първата нота, рабираш, че не би искал да продължиш да го слушаш". Е, аз казвам обратното. Щом започва Gipsy, винаги се настройвам за един суров саунд, някак първичен, истински, неподправен, натурален, който само банда като Uriah Heep биха могли да създадат. Песента е създадена от Мик Бокс и отдавна покoйния Дейвид Байрън, който разказва за "незрялата си любов" към една циганка. В Walking in Your Shadow, положението е същото: добри китари на Мик Бокс, който не е от най-техничните китаристи, но пък със простичките и неангажиращи сола, дава на песента, изчистен облик. Пол Нютън, басистът съавтор в песента се справя отлично с бас линиите. Uriah Heep никога не са имали слаб басист, като тръгнем от Пол Нютън, минем през Гари Тейн и Джон Уетън и стигнем до Тревър Болдър.
Come away Мelinda  e един от малкото кавъри на групата. Заявили, че предпочитат авторските парчета, Uriah Heep, наистина държат на думата си, но песента на Фред Халерман и Фран Минкоф спира погледа им. UFO също правят кавър, но като ли, че този отговаря повече на същността на идеята на песента, с флейтата, с акустичната китара и нежните вокали на Байрън.
Lucy Blues е фантастичен блус, с мелодичната бас линия на Нютън, характерна за старите блусарски парчета.  Бокс и Байрън създават това парче, което блести в мелодии. Солото на орган, което Кен Хенсли изпълнява допълнително вкарва блусарски моменти в песента. Пристрастна съм, когато става дума за блус песни, така че не мога да не отбележа, колко добро е това парче. Текстът е искрен, носи страхът или по - скоро неувереността на лирическият герой в чувствата на своята Luсy:
 

I was so afraid you wouldn't love me

I wanna tell you right now

I was freightned by damned

To my fingertips

Dreammare, песен на Пол Нютън,  влиза с блестящо интро, кара те да настръхнеш в очакване на отварящия риф на Мик Бокс. Вокалите са страхотни, не напразно наричат Uriah Heep - "Beach boys of heavy metal". Не знам доколко са хеви метъл, или до колко приличат на The Beach Boys, но унисона, в който се носят гласовете на тези момчета е съвършен, всеки един от тях допринася за уникалното звучене на групата- всеки един различен глас.  Краят е просто убийствен, звучи химново и зареждащо.
Real Turned On - звучи малко рокендрол. Доста забавно парче, от музикална гледна точка. Дочувам слайд китара, който е запазена марка на Кен Хенсли, но както при повечето банди, в които има няколко китаристи, никога не можеш да си напълно сигурен, кой от двамата, или тримата изпълнява любимото ти соло в песента.
Няма по-типично прогресив парче в тази тава от I'll Keep On Trying. Още не е изминала минута от както е започнала, а вече са се сменили няколко мелодии. Вокалите тук също са запомнящи се с хоровото "ААА", което намира място в почти всяка композиция на Uriah Heep.  Към втората минута, започва лирическо отклонение, което звучи обнадеждаващо, музиката се усилва, Байрън пее, че ще продължи да опитва, и тогава влиза Мик Бокс със уа-уа солото си, нещо, което обича да вкарва в песните.
Wake Up (Set Your Sights) е произведение на изкуството, стилно, епично парче, със съвършени вокали на Байрън, с няколко смени на темпото и мелодията. Беквокалите също допринасят за ефекта, който има парчето. Текстът също допринася за въздействието на песента: " 'Stop This killing', said the young man before he dies", което е препратка към ненужната война във Виетнам и към разрухата, която тя носи със себе си. Песента е гласният протест на групата срещу случващото се тогава. Когато настъпва лирическото отклонение през 4 -тата минута, с всички тези нежни мелодии и оркестрации, разбираме колко сила има музиката в предаването на човешките мисли и усещания. "And justice will prevail", така завършва епиката на Uriah Heep.
В заключение - "Very 'Eavy, 'Very 'umble" e един от онези албуми, които се превръщат в законодатели в музиката. Излиза в зората на хардрок и хеви метъл мелницата, въпреки, че не напомня много на хеви албум.  Различността на албума от останалите на групата, не е много осезаема, но все пак има известна доза липса на нещо, нещо или някой, чието присътвие силно се усеща в останалите албуми. Това е Кен Хенсли, който не получава кредити за нито една песен. Той ще навакса това по-късно.

Връх: Gypsy, Lucy Blues, Dreammare, Wake Up (Set  Your Sights)