Зак Уайлд е истинска метъл машина и доказателство за това е този албум - пълен с безпощаден хеви метъл. Обложката е достатъчна, за да си направиш асоциацията с дивашкa музика. 1919 Eternal излиза през 2002 и е третият подред албум на Black Label Society, посветен на бащата на Зак. Bleed For me е много добър избор за отваряща песен. Зак е истинско риф чудовище в това дръзко парче, със заплашителен риф и стряскащ глас. Lords of Destruction, както и самото име подсказва е подходяща за химн на военновъздушните сили, или на какъвто и да било военен отряд. Това е едно агресивно, бойно, чудовищно парче. Това описание , може би важи за почти всички песни в тавата. Включително и за Demise of Sanity.
Life, Birth, Blood, Doom е една от песните, които отпадат от Down To Earth - албума на Ози. Ексцентричният вокалист отхвърля три парчета на Зак: Life, Birth, Blood, Doom, "Bleed For Me", Demise of Sanity, под предтекст, че са твърде "Black Label". Кaкто и да е, ние успяхме да ги чуем в самостоятелния албум на Зак и Black Label Society - 1919 Eternal. Та, да се върна на Life, Birth ..., която е тежка, гласът на Зак звучи ядосано, бунтарски, а солото е перфектно. А текстът показва грозната действителност на войната: "I walk through fire, I feel no pain/ Fields of war which fuel my veins/ In the end, son, I was once like you/ Cut me, child, you'll see I bleed/ Scars of black which help me see/ In the end, son, I was once like you
В едно свое интервю, Зак казва, че в албумите на Black Label Society има, както тежкотоварен хеви метъл, така и по-лирични песни. Такава е Bridge to Cross, в която Зак доказва, че може да бъде и лиричен във вокалите, а не само суров и дрезгав. Тук той показва какъв в действителност е гласът му, а припевът е изключително лиричен.
Battering Ram граничи със спийд метъла. От тази песен блика адреналин. Светкавично бърза е, както в темпото, така и във времетраенето :). Speedball е кратък, едноминутен инструментал, който ми напомня на конквистадорите, завладели Южна Америка. Graveyard Disciples и Genocide Junkies са с тежки начални рифове, типичните метъл машини, които Зак "изобретява", пищящи рифове, с убийствен ритъм. В Genocide Junkies след третата минута, има забавяне на темпото, само за разнообразие :).
Lost Heaven е един от върховете в албума. Мелодична и кротка песен, с вледеняващ текст:"My lost heaven/ has been turned upside down dead and buried/ is the joy that i once found my lost heaven/ has sought refuge down below ain't no ocean/ i wouldnt cross where i wont go
Refuse to Bow down започва с нечий размисли, в които тъкмо се бях заслушала, и бясното начало, сякаш ми се изпречи с дивашкия глас на Уайлд. Този глас истински ме впечатли в Mass Murder Machine. Като ли, че в това парче, Зак пееше истински за пръв път. По-спокойни и съсредоточени вокали, с тежкарски ритъм и добро соло.
Bersekers е тринадесетото, фатално парче с размазващ ритъм. Сякаш китарата, която Зак държи е къртечница и размазва с нея всичко по пътя си. Това е силата на неговите зверски рифове.
Това е албум за всички метъл ориентирани фенове, за почитателите на 100%-овия хеви саунд, и вбесените рифове. Тези, които са по-лежерни, нека чуят Bridge to Cross и Lost Heaven, заслужават си.
Връх: Bleed For Me, Genocide Junkies, Lost Heaven, Mass Murder Machine
Няма коментари:
Публикуване на коментар