Gary Moore е непрежалимият, гениален ирландски китарист, който почина на 6-ти февруари тази година. Всеки, слушал нещата на Мур, ще си каже, че е гениален блус китарист, майстор или маестро, или каквито и да било други епитети. Всеки знае безпогрешния блус изблик Still Got The Blues, Parsienne Walkways, Empty Rooms и Separate Ways, но не бива да подминаваме с лека ръка уменията на Мур да създава истински хардрок творби. Започнал кариерата си още през 60-те години, Мур доказва и развива себе си, свири с редица известни музиканти, включително Фил Линът, Би Би Кинг, Албърт Кинг, Джордж Харисън и други. Работи и с Глен Хюз и Йън Пейс, и двамата членове на Deep Purple. Така, че говорим за един продуктивен, класен и безкрайно земен музикант.
 |
| Гари Мур във вихъра на блуса |
Впечатляващи хард рок парчета от Гари Мур има в почти всеки един негов солов проект. Още в албума от 1978 Back on the Streets, Гари изпълнява песента Fanatical Fascists, която при по-бърз ритъм направо би звучала като изчистено пънк парче, още повече, че е създадена по времето на пънк вълната. Фил Линът получава кредити за тази композиция, освен това Линът взема участие в записите на като цяло първият сто процента самостоятелен албум на Мур.
През септември 1982 година излиза Corridors Of Power - доста стилен албум, с твърдата ръка на Йън Пейс, която личи от мощния ритъм. Don't take me For A Looser е откриващото парче в албума, типично мелодично, хардрок парче с всички компоненти, нужни, за да го квалифицирам по този начин. Добър бас и барабани, които да създадат гръбнака на песента, режеща ритъм китара, която маркира основните акценти на мелодията. Много добро попадение е и лирическото отклонение след втората минута и китарните наслагвания. Освен това, парчето има лесно запеваем и запомнящ се припев, което е предпоставка песента да е хитова, но май не е много популярна. Това е завършено хардрок парче. В същата тава откривам блестящия кавър на популярната песен на Free, Wishing Well. Добро хардрок включване, което ни кара да преосмислим Гари Мур, тоест да обърнем внимние и на по твърдите музикални влияния в кариерата му. Gonna Break My Heart Again е четвъртото парче от албума, което също има хардрок звучене - с насечен ритъм, и лесно запомнящо се заглавие, макар и клиширано, и естествено отлична китарна работа на Гари Мур, който преди всичко е китарист, след това всичко останало. Забележително китарно интро има в песента End Of The World, която се вписва блестящо в този албум. Така стоят нещата и с Rocking Every Night, за която и Йън Пейс получава кредити. Точно по това време Deep Purple не същесвуват, но само след две години ще се завърнат с Perfect Strangers. Общото е, че тази песен би се вписала страхотно в тавата на Deep Purple. Cold Hearted пък звучи като хардрок блусовете на Whitesnake, тук нюансите на лилавото са много силно осезаеми.
През септември 1982 година излиза Corridors Of Power - доста стилен албум, с твърдата ръка на Йън Пейс, която личи от мощния ритъм. Don't take me For A Looser е откриващото парче в албума, типично мелодично, хардрок парче с всички компоненти, нужни, за да го квалифицирам по този начин. Добър бас и барабани, които да създадат гръбнака на песента, режеща ритъм китара, която маркира основните акценти на мелодията. Много добро попадение е и лирическото отклонение след втората минута и китарните наслагвания. Освен това, парчето има лесно запеваем и запомнящ се припев, което е предпоставка песента да е хитова, но май не е много популярна. Това е завършено хардрок парче. В същата тава откривам блестящия кавър на популярната песен на Free, Wishing Well. Добро хардрок включване, което ни кара да преосмислим Гари Мур, тоест да обърнем внимние и на по твърдите музикални влияния в кариерата му. Gonna Break My Heart Again е четвъртото парче от албума, което също има хардрок звучене - с насечен ритъм, и лесно запомнящо се заглавие, макар и клиширано, и естествено отлична китарна работа на Гари Мур, който преди всичко е китарист, след това всичко останало. Забележително китарно интро има в песента End Of The World, която се вписва блестящо в този албум. Така стоят нещата и с Rocking Every Night, за която и Йън Пейс получава кредити. Точно по това време Deep Purple не същесвуват, но само след две години ще се завърнат с Perfect Strangers. Общото е, че тази песен би се вписала страхотно в тавата на Deep Purple. Cold Hearted пък звучи като хардрок блусовете на Whitesnake, тук нюансите на лилавото са много силно осезаеми.
През 1984 излиза албума Victims Of The Future, а песните Teenage Idol, Shape of Things To Come, Murder in The Skies, All I want, Hold on To Love, The Lаw Of The Jungle са доказателство за хардрок ориентирания период на музиканта. Всички тези парчета, впечатляват с хард рифовете и неизбежната асоциация за истински китарен Бог, както много наричат Гари Мур. В другия албум от 1984 - Dirty Fingers тази линия е запазена с песни като Hiroshima, Bad News, хардроок кавъра на Don't Let Be Misunderstood на британската банда Animals, която изкарва големите си хитове през 60-те, както и Run To Your Mama с бушуващия си ритъм и отлични вокали, да не говорим за бързото и технично соло в песента, което се носи в унисон със синтезатора на Дон Айри, който също е свързан с Deep Purple.
През 1985 излиза, соченият от много критици голям пробив на Гари Мур, Run For Cover, в който не малко участие има и Глен Хюз. Това е също хардрок, дори на моменти хеви метъл албум, изсвирен и изпълнен по блестящ начин, просто безкомпромисно. Но ето тук имаме страхотна смесица от песни, които преплитат блуса с по-твърди китари и хард звучене, какъвто е случаят с Reach For The Sky, където пее и Глен Хюз. Няма начин той да участва, и да не се смекчи обстановката до блус, дори соул и фънк. Вокалите на Глен Хюз в Out of My system, са много добри, и това е едно от най-добрите хардрок парчета, които Гари Мур е създавал, наред с Out in The Fields, която може би е най-известната му песен от този тип. Няма рок фен, който да не е чувал главния риф.
През 1987, излиза Wild Frontier, който съдържа доста парчета в стил хардрока на Гари Мур, казвам на Гари Мур, защото има едни типични нотки, към които той се придържа, когато създава музика от такъв тип. Over The Hills and Far Away има претенции да бъде хардрок парче, но тук личи келтският корен на Мур, като вкарва ирландски мотиви в парчето.
През 1989, излиза After The War, който може би е най-твърдият албум на Гари Мур. Песента Speak For Yourself, дори може да мине за хеви метъл. А в Led Clones пее ... Ози Озбърн, принцът на мрака, както някои го наричат. Доста мрачно парче, доста хеви. В песента има интересно лирическо отклонение, което до болка ми напомня на Led Zeppelin- овия Kashmir и Robert Plant- овия вик. Все пак идеята на парчето е показана доста явно, става дума за открита критика към банди, като Whitesnake, които звучат и изглеждат като Led Zeppelin в края на 80-те.
Накрая ще добавя само, че каквато и музика да прави Гари Мур, дали хардрок, дали преработени стари блус парчета или свои авторски такива, той остава сред всепризнатите царе на блус рока, популяризирайки, развивайки, обогатявайки и демонстрирайки гения си на великолепен китарист, на великолепен музикант.
През 1985 излиза, соченият от много критици голям пробив на Гари Мур, Run For Cover, в който не малко участие има и Глен Хюз. Това е също хардрок, дори на моменти хеви метъл албум, изсвирен и изпълнен по блестящ начин, просто безкомпромисно. Но ето тук имаме страхотна смесица от песни, които преплитат блуса с по-твърди китари и хард звучене, какъвто е случаят с Reach For The Sky, където пее и Глен Хюз. Няма начин той да участва, и да не се смекчи обстановката до блус, дори соул и фънк. Вокалите на Глен Хюз в Out of My system, са много добри, и това е едно от най-добрите хардрок парчета, които Гари Мур е създавал, наред с Out in The Fields, която може би е най-известната му песен от този тип. Няма рок фен, който да не е чувал главния риф.
През 1987, излиза Wild Frontier, който съдържа доста парчета в стил хардрока на Гари Мур, казвам на Гари Мур, защото има едни типични нотки, към които той се придържа, когато създава музика от такъв тип. Over The Hills and Far Away има претенции да бъде хардрок парче, но тук личи келтският корен на Мур, като вкарва ирландски мотиви в парчето.
През 1989, излиза After The War, който може би е най-твърдият албум на Гари Мур. Песента Speak For Yourself, дори може да мине за хеви метъл. А в Led Clones пее ... Ози Озбърн, принцът на мрака, както някои го наричат. Доста мрачно парче, доста хеви. В песента има интересно лирическо отклонение, което до болка ми напомня на Led Zeppelin- овия Kashmir и Robert Plant- овия вик. Все пак идеята на парчето е показана доста явно, става дума за открита критика към банди, като Whitesnake, които звучат и изглеждат като Led Zeppelin в края на 80-те.
Накрая ще добавя само, че каквато и музика да прави Гари Мур, дали хардрок, дали преработени стари блус парчета или свои авторски такива, той остава сред всепризнатите царе на блус рока, популяризирайки, развивайки, обогатявайки и демонстрирайки гения си на великолепен китарист, на великолепен музикант.
Няма коментари:
Публикуване на коментар