OTВЪД ЦАРСТВОТО НА УСПЕХА
От октомври 1977 г., групата започва записите за новия си албум. CBS records се вписва в историята на JP като новият им лейбъл, сдобиват се и с нов продуцент – Денис Маккий. Макий е по-известен с работата си като продуцент на световно известни фюжън джаз музиканти като Ал Димеола, Стенли Кларк и Джон Маклоглин. Макий е асистент и инженер на едни от най-известните албуми на Дейвид Боуи, Superstamp, Джеф Бек, преди да работи с Judas Priest. Втори продуцент е Джеймс Гутрий, който става по-популярен с работата си с Pink Floyd.
Четвъртият албум е реализиран през февруари 1978. За Stained Class се твърди, че е затвърдил позицията на JP като пионери в британския хеви метъл. Ето какво пише главният редактор на Metal Edge за поредицата VH1 Behind the music:
“Метълът по това време е олицетворяван от групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple. Всъщност те не са точният пример за истински хеви метъл. Джудас Прийст са първата банда, която изкарва китарата от психаделията и я кара да” крещи”. Те пеят за бунтарството, а това е нещо, за което американските младежи са готови. Почти създадоха социална класа с музиката си”
Определено Stained Class буди различни гледни точки в много голяма част от обществото - и в позитивен план, и в негативен аспект. В позитивен план, албумът е разглеждан като един от най-важните хеви метъл албуми и като една от връхните точки в кариерата на Judas Priest. Като позитивен аспект се разглежда и отклонението на групата от блуса и готик баладите. Не за друго, просто развиват хеви метъла, правят по-тежка музика, която се характеризира с термина NWOBHM (New Wave of British Heavy Metal) или на български – нова вълна в британския хеви метъл. Създават собствен имидж, собствен звук, собствен стил и във визуален, и в музикален аспект. Просто не повтарят вече измислената музика
.
Една от най-добрите хеви метъл балади намира място в Stained Class. Това е една от любимите песни и на Роб Халфорд, а именно „Beyond the Realms of Death”. Критикът Стийв Хюи пише:
„Най-накрая групата намери своя начин да вплете тъжните баладични мелодии в хеви метъл песен”
Песента започва леко и лежерно, дори тъжно, докато не избухва с разярени китарни рифове и с високо-диапазонния глас на Халфорд. Според Стийв Хюи, тази песен е вдъхновила Metallica да напише Fade to Black. „Better by you, better than me" хвърля сянка върху JP и върху имиджа им с един абсурден, унизителен съдебен процес, за който става дума по-нататък. Албумът налага имиджа на хеви метъла като екстремна музика, бунтарска, която разбива представите на хората за „цивилизация”.
През август 1978, нашите герои предприемат турне в Япония, където отиват за пръв път. Японската публика ги приема с голям ентусиазъм, което вдъхновява бандата да запише концертен албум. „Unleashed in The East” е записан по време на второто далекоизточно турне през 1979 г..
Записите на петия албум траят от август до септември 1978 в студио Utopia и CBS Studios в Лондон. Излиза на 9 октомври 1978 и има подчертано комерсиално звучене. От музикална гледна точка, албумът е разглеждан като междинен. Смесица от прогресивно ориентирана заплетеност на „Stained Class” и комерсиализираният стадионен рок на British Steel. Носи две имена, различни за Великобритания (Killing Machine) и САЩ (Hell bent for Leather). Албумът е реализиран няколко месеца по-късно в САЩ. Това се дължи на някои промени, които лейбълът прави. Първата е предложението за кавър, втората е смяната името на албума. Judas Priest не прегръщат с охота предложението на CBS за кавър, особено Глен и К.К., които не искат да „покоряват върхове” с такъв тип песни. Все пак се съгласяват и започват да умуват, коя песен ще изпълнят. Фенове са на готините британски парчета и се колебаят между Give me Shelter на Rolling Stones и Green Mаnalishi на Fleetwood Mac.
Друга промяна е смяната на името на американското издание на албума. Според продуцентите, Killing Machine е твърде насилствено за американската аудитория и би било свързано с последните военни конфликти на страната. Но тези решения са леко необмислени, защото според мен какъв е смисълът да сменят името на албума, а самата песен да остане в него, нали пак ще се чуе от феновете, закупили плочата. Другото нещо, което прави впечатление е, че Killing machine би могло да се тълкува „зле” и от британците, все пак „машина за убиване”, звучи еднакво във всички краища на света.
„Green Manalishi “ е кавърирана песен в оригинал на Питър Грийн от Fleetwood Mac.
Всъщност „маналиши” идва от хиндуизма, казва Халфорд, „и от индийските вярвания. Това е източна версия на всемогъщия принц на мрака – моят добър, стар приятел Сатаната. Хаха – шега”
Когато говорим за песните от този албум, няма как да подминем „Before The Dawn” –сърцераздирателна балада. С Killing Machine JP създават модерна хеви метъл визия – кожени костюми, шипове, която създава и днешнния стил на т.нар. рокери. В тази връзка, мога да кажа, че шоутата на групата в този период, се превръщат в истински театър. Роб Халфорд прави ефектно влизане на сцената с истински, ревящ Харли Дейвидсън. Така че, не само музиката е интегрирана сполучливо в албума.
„Това е повратна точка за бандата. Сега целият този кожен имидж се приема като нещо неизменно към хеви метъла” Глен Типтън
„Размотавах се на сцената, целият в кожа и вериги. Това беше начин да намеря правилния външен вид за нашата музика. Все пак не можеш да облечеш балетни пачки, и да пееш песни на Judas Priest” Роб Халфорд
Тук започват съмненията, относно сексуалността на Роб. Той обявява, че е гей чак през 1998 в изказване, свързано с коженото облекло.
„Ок. Аз съм гей и съм почитател на кожата и сексуалната страна на това, да си облечен в кожа. Показах това на сцената. Започнах да излизам с кожени облекла и мотори. Но исках нещо още по-екстравагантно, защото музиката е дива. Така, че посетих един секс шоп в Лондон, обясних им какво искам, и така се сдобих с вериги, накитници, колани и т.н.”
„Минахме през много визии. Имаме цял каталог от различни начини, по които излизахме на сцената. Беше яко. Носили сме сабо (обувки на висок ток) в началото на 70-те години, сатенени ризи и т.н.” , припомня Йън Хил през 2003 г..
Този кожен имидж създава проблеми на групата на канадската граница. Роб носи със себе си камшици, изкуствени автомати, шипове, боздугани, кожени ръкавици, които смята да използва по време на шоуто във Ванкувър. Но „оръжията” му са конфискувани на канадската граница, което се случва през 1984.На турнето през 1979 по време на изпълнението на „ Genocide”, Роб излиза с автомат. Това не е прието добре от много хора, въпреки, че е част от шоуто. Халфорд излиза и с камшик като си признава, че го е използвал и срещу публиката:
„Видях хора, които също имаха камшици. Казах им: ‘Харесвате ли това, а? Ето ви още’ и започнах да им шаря задниците”.
Идеята на Роб за този вид облекло е повече от добър пиар ход. По това време групите започват масово да покриват този стил, повлияни от Judas Priest. Например Пол Диано и Дейв Мъри от Iron Maiden, когото критиците наричат „двойник на К.К“ само защото е рус китарист, облечен в кожа. К.К. е малко резервивран към бандите, които взаимстват техния стил. „Някои банди наистина правят неща, които са иновативни и свежи. Но има и такива, които смея да кажа вземат идеите ни. Някои твърдят, че това трябва да ни ласкае, но понякога прескачат границата. Например Iron Maiden – трябва да бъдат по-оригинални. Нямам нищо против тях, но понякога се чувствам гадно, когато видя как изглеждат. К.К. Даунинг
Няма коментари:
Публикуване на коментар