UFO: Завръщането със Seven Deadly

Това е заглавието на новия албум на легендите от U.F.O.. Може би, те са една от т.нар. Подценявани банди. Не заради това, че например няма какво да предложат, ами може би от факта, че през 70-те години има сериозно пренасищане на банди от този род. Но каквато и да е причината, те да останат малко в сянката на дуги изпълнители, фактът, че са едни от най-добрите в жанра е неоспорим. U.F.O. Започват своята кариера през 1969, почти по едно и също време с Led Zeppelin, Deep Purple, Black Sabbath, с разликата, че тяхната музика се различава. UFO свирят т.нар. "спейс рок", който се отличава с гръмотевичния бас на Пийт Уей, който след третия албум, най-вероятно, повлиян от Михаел Шенкер, се сменя към по-лесно смилаем стил. UFO се превръщат в традиционна хардрок група, дори са сочени и като едни от първите в т.нар. Движение "NWOBHM", от което са Judas Priest, Iron Maiden и т.н.. Kaто споменах Iron Maiden няма как да не направя паралела между Стив Харис и Пийт Уей - сравнете външния им вид, начина на свирене, и ще видите влиянието на Ufo, върху Iron Maiden. Но да се върнем на основния въпрос - новият им албум. Seven Deadly излезе в Европа на 27 февруари тази година. Представи се добре в чартовете през първата седмица: прекара една седмица в класацията UK Albums Top 75 на 63-то място;  В UK Rock and Metal Charts: #1; В  UK Indie Charts: #9; В German Charts: #55; В UK Charts: #63;  В US Billboard Indie Charts: #152.  Което никак не  е зле. Албумът е страхотна смесица между класическо хард рок звучене, хеви метъл и блус ритми. Вини Мур, който се присъединява към групата през 2004 година, доказва себе си като невероятен китарен виртуоз. Особено впечатляващо е солото му във втората песен - "Wonderland". Всъщност тази песен клони стилово, към класическо хеви метъл парче от ерата на по-горе споменатата нова вълна британски хеви метъл. Песента се доближава до нещо, подобно на Judas Priest, само че малко по-мелодично в припева. Подобна песен  е и първата: "Fight Night"- класическо хард рок парче, в което, впорчем не само тук, но като цяло в албума, гласът на Фил Мог е изключително добър. Сякаш с годините става все по-добър във вокалите. В Mojo Town  наблюдавам хеви блус ритъм и риф. Добро парче с интересна и впечатляваща китарна работа на Мур. "The Fear " напомня песен на тексаските блус рокаджии ZZ Top, особено частта с хармониката и блус ритъма. "Other man's Wives" и "Bag O'Blues" са прекрасен блусарски завършек на албума. Връх: Mojo Town, Burn Your House Down, Other men’s Wives

Траклист: 01. Fight Night 02. Wonderland 03. Mojo Town 04. Angel Station 05. Year Of The Gun 06. The Last Stone Rider 07. Steal Yourself 08. Burn Your House Down 09. The Fear 10. Waving Good Bye 11. Other Men's Wives [bonus] 12. Bag O' Blues [bonus] Състав: Phil Mogg – вокали Paul Raymond – кийборд, ритъм китара Vinnie Moore - китара Andrew Maynard "Andy" Parker – барабани Pete Way - бас